Разговорник

bg В банката   »   sl Na banki

60 [шейсет]

В банката

В банката

60 [šestdeset]

Na banki

Изберете как искате да видите превода:   
български словенски Играйте Повече
Бих искал / искала да си отворя сметка. Ra---)--i-odp-l--)--aču-. R_____ b_ o_______ r_____ R-d-a- b- o-p-l-a- r-č-n- ------------------------- Rad(a) bi odprl(a) račun. 0
Ето паспорта ми. Tu----j---oj p-t-- l-st. T____ j_ m__ p____ l____ T-k-j j- m-j p-t-i l-s-. ------------------------ Tukaj je moj potni list. 0
Това е адресът ми. I- -u--j-----o---a---v. I_ t____ j_ m__ n______ I- t-k-j j- m-j n-s-o-. ----------------------- In tukaj je moj naslov. 0
Бих искал / искала да внеса пари по сметката си. R--(-- -- upl------)-d--a- n- -voj--a-un. R_____ b_ u_________ d____ n_ s___ r_____ R-d-a- b- u-l-č-l-a- d-n-r n- s-o- r-č-n- ----------------------------------------- Rad(a) bi uplačal(a) denar na svoj račun. 0
Бих искал / искала да изтегля пари от сметката си. R---a)--- dvi-n-l-a- de--r s--v----a --č-na. R_____ b_ d_________ d____ s s______ r______ R-d-a- b- d-i-n-l-a- d-n-r s s-o-e-a r-č-n-. -------------------------------------------- Rad(a) bi dvignil(a) denar s svojega računa. 0
Бих искал / искала да взема извлеченията от сметката. P-i-el (-riš--- s-m p- iz--s-k s--nj- --------u. P_____ (_______ s__ p_ i______ s_____ n_ r______ P-i-e- (-r-š-a- s-m p- i-p-s-k s-a-j- n- r-č-n-. ------------------------------------------------ Prišel (prišla) sem po izpisek stanja na računu. 0
Бих искал / искала да осребря един пътнически чек. Ra--a- -- --ov-il(a) --tova--- če-. R_____ b_ u_________ p________ č___ R-d-a- b- u-o-č-l-a- p-t-v-l-i č-k- ----------------------------------- Rad(a) bi unovčil(a) potovalni ček. 0
Какви са таксите? Kak--v----e-so p--v--ije? K___ v_____ s_ p_________ K-k- v-s-k- s- p-o-i-i-e- ------------------------- Kako visoke so provizije? 0
Къде да се подпиша? Kje-----------isat-? K__ m____ p_________ K-e m-r-m p-d-i-a-i- -------------------- Kje moram podpisati? 0
Очаквам превод от Германия. Pri---uj-m-nak--i-- -- N------. P_________ n_______ i_ N_______ P-i-a-u-e- n-k-z-l- i- N-m-i-e- ------------------------------- Pričakujem nakazilo iz Nemčije. 0
Това е номера на метката ми. Tu-aj-je -oja š----l-a--ač-na. T____ j_ m___ š_______ r______ T-k-j j- m-j- š-e-i-k- r-č-n-. ------------------------------ Tukaj je moja številka računa. 0
Парите пристигнаха ли? J--de--r----sp--? J_ d____ p_______ J- d-n-r p-i-p-l- ----------------- Je denar prispel? 0
Бих искал / искала да обменя тези пари. Rad bi-zamenj---t--den--. R__ b_ z_______ t_ d_____ R-d b- z-m-n-a- t- d-n-r- ------------------------- Rad bi zamenjal ta denar. 0
Трябват ми щатски долари. Po----u--- ------k- -o--r-e. P_________ a_______ d_______ P-t-e-u-e- a-e-i-k- d-l-r-e- ---------------------------- Potrebujem ameriške dolarje. 0
Моля, дайте ми дребни банкноти. Daj-- ------o-----dr-b-- ba---vc-. D____ m__ p______ d_____ b________ D-j-e m-, p-o-i-, d-o-n- b-n-o-c-. ---------------------------------- Dajte mi, prosim, drobne bankovce. 0
Тук има ли банкомат? Ali j- t-ka--k-kšen -a---ma-? A__ j_ t____ k_____ b________ A-i j- t-k-j k-k-e- b-n-o-a-? ----------------------------- Ali je tukaj kakšen bankomat? 0
Каква сума може да се тегли? K-li-- de-a--a----lah-o-dvig--? K_____ d______ s_ l____ d______ K-l-k- d-n-r-a s- l-h-o d-i-n-? ------------------------------- Koliko denarja se lahko dvigne? 0
Коя кредитна карта може да се използва? Ka-šne-kredi-n- -ar-i-e-se--a up---b-ti? K_____ k_______ k______ s_ d_ u_________ K-k-n- k-e-i-n- k-r-i-e s- d- u-o-a-i-i- ---------------------------------------- Kakšne kreditne kartice se da uporabiti? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + словенски (1-100) MP3 словенски (1-100)

Съществува ли универсална граматика ?

Когато учим чужд език, ние също учим неговата граматика. Когато децата учат родния си език, това се случва автоматично. Те не забелязват, че мозъкът им учи различни правила. Въпреки това, те научават родния си език правилно от самото начало. Като се има предвид, че съществуват много езици, също съществуват и многограматични системи. Но има ли също така и универсална граматика? Учените са проучвали този въпрос дълго време. Новите изследвания биха могли да дадат отговор. Защото мозъчните изследователи са направили интересно откритие. Те накарали участниците в един експеримент да изучават граматични правила. Участниците в експеримента били ученици в езикови училища. Те учели японски или италиански. Половината от граматичните правила били напълно измислени. Въпреки това, участниците в експеримента не знаели това. След изучаването на граматичните правила, на учениците били раздадени изречения. Те трябвало да преценят дали изреченията са правилни. Докато те работили върху изреченията, мозъците им били анализирани. Тоест, изследователите измервали активността на мозъка им. По този начин те искали да проучат как мозъка реагира на изреченията. И се оказало, че нашият мозък разпознава граматиката! При обработката на речта, някои области от мозъка са активни. Центърът на Брока е един от тях. Той се намира в лявото полукълбо. Когато студентите били изправени пред реални граматични правила, той бил много активен. С измислените правила от друга страна, активността на мозъка значителнонамаляла. Така че е напълно възможно всички граматични системи да имат една и съща основа. И следователно да се придържат към едни и същи принципи. И тези принципи да са ни вродени...