Разговорник

bg Числителни редни   »   ha farillai

61 [шейсет и едно]

Числителни редни

Числителни редни

61 [sittin da daya]

farillai

Изберете как искате да видите превода:   
български хауса Играйте Повече
Първият месец е януари. Wa-a---a-ko--------an---u. W____ f____ s____ J_______ W-t-n f-r-o s-i-e J-n-i-u- -------------------------- Watan farko shine Janairu. 0
Вторият месец е февруари. Wat---- -i-u --i -- Fabr-iru. W___ n_ b___ s__ n_ F________ W-t- n- b-y- s-i n- F-b-a-r-. ----------------------------- Wata na biyu shi ne Fabrairu. 0
Третият месец е март. W-t---- u-u ---n- -----. W___ n_ u__ s____ M_____ W-t- n- u-u s-i-e M-r-s- ------------------------ Wata na uku shine Maris. 0
Четвъртият месец е април. Wa-- na h--- -hine -f-il-. W___ n_ h___ s____ A______ W-t- n- h-d- s-i-e A-r-l-. -------------------------- Wata na hudu shine Afrilu. 0
Петият месец е май. Wa-a-n- -i--r-sh--e Mayu. W___ n_ b____ s____ M____ W-t- n- b-y-r s-i-e M-y-. ------------------------- Wata na biyar shine Mayu. 0
Шестият месец е юни. W--a------ida --ine-Y-ni. W___ n_ s____ s____ Y____ W-t- n- s-i-a s-i-e Y-n-. ------------------------- Wata na shida shine Yuni. 0
Шест месеца са половин година. Wat---h--- ---i--s--k----n-. W___ s____ r____ s______ n__ W-t- s-i-a r-b-n s-e-a-a n-. ---------------------------- Wata shida rabin shekara ne. 0
януари, февруари, март, Fa--ai-- --r-s, F_______ M_____ F-b-a-r- M-r-s- --------------- Fabrairu Maris, 0
април, май и юни. Af-i-u------ da --n-. A______ M___ d_ Y____ A-r-l-, M-y- d- Y-n-. --------------------- Afrilu, Mayu da Yuni. 0
Седмият месец е юли. Wa-- na b--w-i---li ne. W___ n_ b_____ Y___ n__ W-t- n- b-k-a- Y-l- n-. ----------------------- Wata na bakwai Yuli ne. 0
Осмият месец е август. W--a--a---k-as s---e-Agus--. W___ n_ t_____ s____ A______ W-t- n- t-k-a- s-i-e A-u-t-. ---------------------------- Wata na takwas shine Agusta. 0
Деветият месец е септември. Wa-a--a--ara-s--ne -atu---. W___ n_ t___ s____ S_______ W-t- n- t-r- s-i-e S-t-m-a- --------------------------- Wata na tara shine Satumba. 0
Десетият месец е октомври. Wata -a g-m- O--o-- -e. W___ n_ g___ O_____ n__ W-t- n- g-m- O-t-b- n-. ----------------------- Wata na goma Oktoba ne. 0
Единайсетият месец е ноември. W--a -- ------y--s--n- N--amb-. W___ n_ s__ d___ s____ N_______ W-t- n- s-a d-y- s-i-e N-w-m-a- ------------------------------- Wata na sha daya shine Nuwamba. 0
Дванайсетият месец е декември. Wat--n- sha bi-u---sa-ba. W___ n_ s__ b___ D_______ W-t- n- s-a b-y- D-s-m-a- ------------------------- Wata na sha biyu Disamba. 0
Дванайсет месеца са една година. W-ta--- ------h- b--u-s---a-a ce. W______ g___ s__ b___ s______ c__ W-t-n-i g-m- s-a b-y- s-e-a-a c-. --------------------------------- Watanni goma sha biyu shekara ce. 0
юли, август, септември, Yu------s---Sa-u-b-, Y___ A_____ S_______ Y-l- A-u-t- S-t-m-a- -------------------- Yuli Agusta Satumba, 0
октомври, ноември и декември. O-t-ba- -uwamba-da --sa---. O______ N______ d_ D_______ O-t-b-, N-w-m-a d- D-s-m-a- --------------------------- Oktoba, Nuwamba da Disamba. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 хауса (1-100)
Няма намерено видео!

Родният език е винаги най-важният език

Нашият роден език е първият език, който научаваме. Това става автоматично, без да го забелязваме. Повечето хора имат само един роден език. И изучават всички останали езици като чужди. Разбира се, има и хора, които израстват с множество езици. Въпреки това, те обикновено владеят тези езици на различно ниво. Често пъти, езиците също се използват по различен начин. Един език се използва по време на работа, например. Другият се използва у дома. Колко добре говорим даден език, зависи от множество фактори. Когато го учим като малки деца, ние обикновено го научаваме много добре. Нашият речеви център работи най-ефективно в тези години от живота. Колко често говорим даден език също е важно. Колкото по-често го използваме, толкова по-добре го говорим. Но изследователите вярват, че човек никога не може да се говори два езикаеднакво добре. Единият език винаги е по-важен. Експериментите сякаш потвърждават тази хипотеза. В едно проучване са тествани различни видове хора. Половината от участващите в теста говорели два езика свободно. Китайският бил техният роден език, а английският - втори език. Другата половина от участниците говорели само английски език като роден. Участниците в експеримента трябвало да решат прости задачи на английски език. Докато правели това, активността на мозъците им била измерена. И се оказало, че мозъците на участниците в експеримента реагирали по различни начини. При многоезичните хора една област на мозъка била особено активна. Едноезичните лица, от друга страна, не проявявали никаква активност в този участък. И двете групи решили задачите еднакво бързо и добре. Въпреки това, китайците трябвало да превеждат всичко на родния си език...