Разговорник

bg Числителни редни   »   ku Jimareyên rêzkirinê

61 [шейсет и едно]

Числителни редни

Числителни редни

61 [şêst û yek]

Jimareyên rêzkirinê

Изберете как искате да видите превода:   
български кюрдски (курманджи) Играйте Повече
Първият месец е януари. Me-a-y--e- -êb--d-- e. M___ y____ r_______ e_ M-h- y-k-m r-b-n-a- e- ---------------------- Meha yekem rêbendan e. 0
Вторият месец е февруари. M-h----yem r--em- ye. M___ d____ r_____ y__ M-h- d-y-m r-ş-m- y-. --------------------- Meha duyem reşemî ye. 0
Третият месец е март. M-h- ---e- ---- -. M___ s____ a___ e_ M-h- s-y-m a-a- e- ------------------ Meha sêyem adar e. 0
Четвъртият месец е април. M-h----re---v--l e. M___ ç____ a____ e_ M-h- ç-r-m a-r-l e- ------------------- Meha çarem avrêl e. 0
Петият месец е май. M--- --n----g-l-n e. M___ p_____ g____ e_ M-h- p-n-e- g-l-n e- -------------------- Meha pêncem gulan e. 0
Шестият месец е юни. M-h--şeşem-----er -. M___ ş____ p_____ e_ M-h- ş-ş-m p-ş-e- e- -------------------- Meha şeşem pûşber e. 0
Шест месеца са половин година. Ş-ş--eh-n-- s----. Ş__ m__ n__ s__ e_ Ş-ş m-h n-v s-l e- ------------------ Şeş meh nîv sal e. 0
януари, февруари, март, Rêb------ -e-emî, ----. R________ R______ A____ R-b-n-a-, R-ş-m-, A-a-. ----------------------- Rêbendan, Reşemî, Adar. 0
април, май и юни. Avr-l--G-l-n----şb-r. A_____ G_____ P______ A-r-l- G-l-n- P-ş-e-. --------------------- Avrêl, Gûlan, Pûşber. 0
Седмият месец е юли. M-ha he--e- --r----e. M___ h_____ t_____ e_ M-h- h-f-e- t-r-e- e- --------------------- Meha heftem tîrmeh e. 0
Осмият месец е август. Me-- -eş-em ge---ê- e. M___ h_____ g______ e_ M-h- h-ş-e- g-l-w-j e- ---------------------- Meha heştem gelawêj e. 0
Деветият месец е септември. M--a--ehem ---n--. M___ n____ î___ e_ M-h- n-h-m î-o- e- ------------------ Meha nehem îlon e. 0
Десетият месец е октомври. M-h--dehe- k---ê--e. M___ d____ k_____ e_ M-h- d-h-m k-w-ê- e- -------------------- Meha dehem kewçêr e. 0
Единайсетият месец е ноември. M--a -an--em-s--maw---e. M___ y______ s_______ e_ M-h- y-n-d-m s-r-a-e- e- ------------------------ Meha yanzdem sarmawez e. 0
Дванайсетият месец е декември. Meha d-wa----m-be----bar e. M___ d________ b________ e_ M-h- d-w-n-d-m b-r-a-b-r e- --------------------------- Meha diwanzdem berfanbar e. 0
Дванайсет месеца са една година. D-wa-z-eh --- -ale--. D________ m__ s______ D-w-n-d-h m-h s-l-k-. --------------------- Diwanzdeh meh saleke. 0
юли, август, септември, T-r-eh-, Ge-a--j, Îlon, T_____ , G_______ Î____ T-r-e- , G-l-w-j- Î-o-, ----------------------- Tîrmeh , Gelawêj, Îlon, 0
октомври, ноември и декември. Kew--r--Sa-maw-z, --rfa--ar. K______ S________ B_________ K-w-ê-, S-r-a-e-, B-r-a-b-r- ---------------------------- Kewçêr, Sarmawez, Berfanbar. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 кюрдски (курманджи) (1-100)
Няма намерено видео!

Родният език е винаги най-важният език

Нашият роден език е първият език, който научаваме. Това става автоматично, без да го забелязваме. Повечето хора имат само един роден език. И изучават всички останали езици като чужди. Разбира се, има и хора, които израстват с множество езици. Въпреки това, те обикновено владеят тези езици на различно ниво. Често пъти, езиците също се използват по различен начин. Един език се използва по време на работа, например. Другият се използва у дома. Колко добре говорим даден език, зависи от множество фактори. Когато го учим като малки деца, ние обикновено го научаваме много добре. Нашият речеви център работи най-ефективно в тези години от живота. Колко често говорим даден език също е важно. Колкото по-често го използваме, толкова по-добре го говорим. Но изследователите вярват, че човек никога не може да се говори два езикаеднакво добре. Единият език винаги е по-важен. Експериментите сякаш потвърждават тази хипотеза. В едно проучване са тествани различни видове хора. Половината от участващите в теста говорели два езика свободно. Китайският бил техният роден език, а английският - втори език. Другата половина от участниците говорели само английски език като роден. Участниците в експеримента трябвало да решат прости задачи на английски език. Докато правели това, активността на мозъците им била измерена. И се оказало, че мозъците на участниците в експеримента реагирали по различни начини. При многоезичните хора една област на мозъка била особено активна. Едноезичните лица, от друга страна, не проявявали никаква активност в този участък. И двете групи решили задачите еднакво бързо и добре. Въпреки това, китайците трябвало да превеждат всичко на родния си език...