Разговорник

bg Числителни редни   »   sv Ordningstal

61 [шейсет и едно]

Числителни редни

Числителни редни

61 [sextioett]

Ordningstal

Изберете как искате да видите превода:   
български шведски Играйте Повече
Първият месец е януари. D-- fö-s-a-mån--e-----j-nua-i. D__ f_____ m______ ä_ j_______ D-n f-r-t- m-n-d-n ä- j-n-a-i- ------------------------------ Den första månaden är januari. 0
Вторият месец е февруари. D-----d-a m--a-e- ä---ebr--ri. D__ a____ m______ ä_ f________ D-n a-d-a m-n-d-n ä- f-b-u-r-. ------------------------------ Den andra månaden är februari. 0
Третият месец е март. De----edje -å--de--ä- ---s. D__ t_____ m______ ä_ m____ D-n t-e-j- m-n-d-n ä- m-r-. --------------------------- Den tredje månaden är mars. 0
Четвъртият месец е април. De--f----e ----den----ap---. D__ f_____ m______ ä_ a_____ D-n f-ä-d- m-n-d-n ä- a-r-l- ---------------------------- Den fjärde månaden är april. 0
Петият месец е май. D------te m-na-e- är--aj. D__ f____ m______ ä_ m___ D-n f-m-e m-n-d-n ä- m-j- ------------------------- Den femte månaden är maj. 0
Шестият месец е юни. D-n-----t- ----den ---ju-i. D__ s_____ m______ ä_ j____ D-n s-ä-t- m-n-d-n ä- j-n-. --------------------------- Den sjätte månaden är juni. 0
Шест месеца са половин година. S----ån-der----e-- h-lv-r. S__ m______ ä_ e__ h______ S-x m-n-d-r ä- e-t h-l-å-. -------------------------- Sex månader är ett halvår. 0
януари, февруари, март, J---a-i- ---ru-ri,--a-s, J_______ f________ m____ J-n-a-i- f-b-u-r-, m-r-, ------------------------ Januari, februari, mars, 0
април, май и юни. ap------aj oc--j-n-. a_____ m__ o__ j____ a-r-l- m-j o-h j-n-. -------------------- april, maj och juni. 0
Седмият месец е юли. D----j-nd- månad-n -r-j--i. D__ s_____ m______ ä_ j____ D-n s-u-d- m-n-d-n ä- j-l-. --------------------------- Den sjunde månaden är juli. 0
Осмият месец е август. Den-å----de --n-den är-a----t-. D__ å______ m______ ä_ a_______ D-n å-t-n-e m-n-d-n ä- a-g-s-i- ------------------------------- Den åttonde månaden är augusti. 0
Деветият месец е септември. Den n-o-d- mån-den ----ept-----. D__ n_____ m______ ä_ s_________ D-n n-o-d- m-n-d-n ä- s-p-e-b-r- -------------------------------- Den nionde månaden är september. 0
Десетият месец е октомври. D----i---e m--ad-n-är -------. D__ t_____ m______ ä_ o_______ D-n t-o-d- m-n-d-n ä- o-t-b-r- ------------------------------ Den tionde månaden är oktober. 0
Единайсетият месец е ноември. D-- ----e -ån-----är nove--e-. D__ e____ m______ ä_ n________ D-n e-f-e m-n-d-n ä- n-v-m-e-. ------------------------------ Den elfte månaden är november. 0
Дванайсетият месец е декември. Den tolf-e m--a--- är -ecemb--. D__ t_____ m______ ä_ d________ D-n t-l-t- m-n-d-n ä- d-c-m-e-. ------------------------------- Den tolfte månaden är december. 0
Дванайсет месеца са една година. T--- m-n-der ---e-t-å-. T___ m______ ä_ e__ å__ T-l- m-n-d-r ä- e-t å-. ----------------------- Tolv månader är ett år. 0
юли, август, септември, Juli, augu--i- s---emb--, J____ a_______ s_________ J-l-, a-g-s-i- s-p-e-b-r- ------------------------- Juli, augusti, september, 0
октомври, ноември и декември. o-to---, n-vembe---ch d-c--ber. o_______ n_______ o__ d________ o-t-b-r- n-v-m-e- o-h d-c-m-e-. ------------------------------- oktober, november och december. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + шведски (1-100) MP3 шведски (1-100)

Родният език е винаги най-важният език

Нашият роден език е първият език, който научаваме. Това става автоматично, без да го забелязваме. Повечето хора имат само един роден език. И изучават всички останали езици като чужди. Разбира се, има и хора, които израстват с множество езици. Въпреки това, те обикновено владеят тези езици на различно ниво. Често пъти, езиците също се използват по различен начин. Един език се използва по време на работа, например. Другият се използва у дома. Колко добре говорим даден език, зависи от множество фактори. Когато го учим като малки деца, ние обикновено го научаваме много добре. Нашият речеви център работи най-ефективно в тези години от живота. Колко често говорим даден език също е важно. Колкото по-често го използваме, толкова по-добре го говорим. Но изследователите вярват, че човек никога не може да се говори два езикаеднакво добре. Единият език винаги е по-важен. Експериментите сякаш потвърждават тази хипотеза. В едно проучване са тествани различни видове хора. Половината от участващите в теста говорели два езика свободно. Китайският бил техният роден език, а английският - втори език. Другата половина от участниците говорели само английски език като роден. Участниците в експеримента трябвало да решат прости задачи на английски език. Докато правели това, активността на мозъците им била измерена. И се оказало, че мозъците на участниците в експеримента реагирали по различни начини. При многоезичните хора една област на мозъка била особено активна. Едноезичните лица, от друга страна, не проявявали никаква активност в този участък. И двете групи решили задачите еднакво бързо и добре. Въпреки това, китайците трябвало да превеждат всичко на родния си език...