Разговорник

bg Числителни редни   »   ti ቁጽርታት “ኦርዲናል”

61 [шейсет и едно]

Числителни редни

Числителни редни

61 [ሱሳንሓደን]

61 [susaniḥadeni]

ቁጽርታት “ኦርዲናል”

[k’uts’iritati “oridīnali”]

Изберете как искате да видите превода:   
български тигриня Играйте Повече
Първият месец е януари. ቀ--ይ ወርሒ ----ዩ። ቀ___ ወ__ ጥ_ እ__ ቀ-ማ- ወ-ሒ ጥ- እ-። --------------- ቀዳማይ ወርሒ ጥሪ እዩ። 0
k-e---a-- w--i-̣ī-t--r- iy-። k________ w_____ t____ i___ k-e-a-a-i w-r-h-ī t-i-ī i-u- ---------------------------- k’edamayi weriḥī t’irī iyu።
Вторият месец е февруари. ካል-ይ -ርሒ-ለ----እ-። ካ___ ወ__ ለ___ እ__ ካ-ኣ- ወ-ሒ ለ-ቲ- እ-። ----------------- ካልኣይ ወርሒ ለካቲት እዩ። 0
k-l--ayi-w----̣ī -ekat--i i--። k_______ w_____ l_______ i___ k-l-’-y- w-r-h-ī l-k-t-t- i-u- ------------------------------ kali’ayi weriḥī lekatīti iyu።
Третият месец е март. ሳ-ሳ--ወርሒ-መጋ-ት--ዩ። ሳ___ ወ__ መ___ እ__ ሳ-ሳ- ወ-ሒ መ-ቢ- እ-። ----------------- ሳልሳይ ወርሒ መጋቢት እዩ። 0
s-l----- we-i--- me-a-ī-i--yu። s_______ w_____ m_______ i___ s-l-s-y- w-r-h-ī m-g-b-t- i-u- ------------------------------ salisayi weriḥī megabīti iyu።
Четвъртият месец е април. ራብዓይ ወርሒ--ያ-ያ --። ራ___ ወ__ ሚ___ እ__ ራ-ዓ- ወ-ሒ ሚ-ዝ- እ-። ----------------- ራብዓይ ወርሒ ሚያዝያ እዩ። 0
r-b--ayi --ri-̣ī--īy---y- -yu። r_______ w_____ m_______ i___ r-b-‘-y- w-r-h-ī m-y-z-y- i-u- ------------------------------ rabi‘ayi weriḥī mīyaziya iyu።
Петият месец е май. ሓ--ይ --- --በ--እዩ። ሓ___ ወ__ ጉ___ እ__ ሓ-ሻ- ወ-ሒ ጉ-በ- እ-። ----------------- ሓምሻይ ወርሒ ጉንበት እዩ። 0
h--mis-a-i -e-i--ī g-nibe---i-u። ḥ________ w_____ g_______ i___ h-a-i-h-y- w-r-h-ī g-n-b-t- i-u- -------------------------------- ḥamishayi weriḥī gunibeti iyu።
Шестият месец е юни. ሻ-ሻ- ወር- -ነ--ዩ። ሻ___ ወ__ ሰ_ እ__ ሻ-ሻ- ወ-ሒ ሰ- እ-። --------------- ሻድሻይ ወርሒ ሰነ እዩ። 0
s-a----ay--wer-h-ī-se-e -y-። s_________ w_____ s___ i___ s-a-i-h-y- w-r-h-ī s-n- i-u- ---------------------------- shadishayi weriḥī sene iyu።
Шест месеца са половин година. ሽዱ-- ኣ--ሕ-ፍር--ዓ---እዩ። ሽ___ ኣ___ ፍ__ ዓ__ እ__ ሽ-ሽ- ኣ-ር- ፍ-ቂ ዓ-ት እ-። --------------------- ሽዱሽተ ኣዋርሕ ፍርቂ ዓመት እዩ። 0
sh-du-h-t- ---------f-rik’- -a-eti---u። s_________ a______ f______ ‘_____ i___ s-i-u-h-t- a-a-i-̣- f-r-k-ī ‘-m-t- i-u- --------------------------------------- shidushite awariḥi firik’ī ‘ameti iyu።
януари, февруари, март, ጥሪ፣-ለካ--፣--ጋቢ-፣ ጥ__ ለ____ መ____ ጥ-፣ ለ-ቲ-፣ መ-ቢ-፣ --------------- ጥሪ፣ ለካቲት፣ መጋቢት፣ 0
t--r-፣-l------i፣ me--b-t-፣ t_____ l________ m________ t-i-ī- l-k-t-t-፣ m-g-b-t-፣ -------------------------- t’irī፣ lekatīti፣ megabīti፣
април, май и юни. ሚ-ዝያ---ን-ት- ሰነ-። ሚ____ ጉ____ ሰ___ ሚ-ዝ-፣ ጉ-በ-ን ሰ-ን- ---------------- ሚያዝያ፣ ጉንበትን ሰነን። 0
mīyaz---፣ -un---tin- ----n-። m________ g_________ s______ m-y-z-y-፣ g-n-b-t-n- s-n-n-። ---------------------------- mīyaziya፣ gunibetini seneni።
Седмият месец е юли. ሻ-ዓ- -ርሒ--ምለ--ዩ። ሻ___ ወ__ ሓ__ እ__ ሻ-ዓ- ወ-ሒ ሓ-ለ እ-። ---------------- ሻውዓይ ወርሒ ሓምለ እዩ። 0
shaw-‘ay--we--ḥ- h----le--yu። s________ w_____ ḥ_____ i___ s-a-i-a-i w-r-h-ī h-a-i-e i-u- ------------------------------ shawi‘ayi weriḥī ḥamile iyu።
Осмият месец е август. ሻም-----ሒ ነሓ- እ-። ሻ___ ወ__ ነ__ እ__ ሻ-ና- ወ-ሒ ነ-ሰ እ-። ---------------- ሻምናይ ወርሒ ነሓሰ እዩ። 0
sh--------w-r-ḥī-------e --u። s________ w_____ n_____ i___ s-a-i-a-i w-r-h-ī n-h-a-e i-u- ------------------------------ shaminayi weriḥī neḥase iyu።
Деветият месец е септември. ታሽዓይ ወ-ሒ መስ--ም-እዩ። ታ___ ወ__ መ____ እ__ ታ-ዓ- ወ-ሒ መ-ከ-ም እ-። ------------------ ታሽዓይ ወርሒ መስከረም እዩ። 0
t-s---ay---erih-- -es---r-mi-iy-። t________ w_____ m_________ i___ t-s-i-a-i w-r-h-ī m-s-k-r-m- i-u- --------------------------------- tashi‘ayi weriḥī mesikeremi iyu።
Десетият месец е октомври. ዓስራ----ሒ --ምቲ --። ዓ___ ወ__ ጥ___ እ__ ዓ-ራ- ወ-ሒ ጥ-ም- እ-። ----------------- ዓስራይ ወርሒ ጥቕምቲ እዩ። 0
‘-s-r-yi we-ih-- t-iḵ---i-- ---። ‘_______ w_____ t_________ i___ ‘-s-r-y- w-r-h-ī t-i-̱-i-i-ī i-u- --------------------------------- ‘asirayi weriḥī t’iḵ’imitī iyu።
Единайсетият месец е ноември. መ-ል -ሰርተሓ- -ርሒ ሕዳር --። መ__ ዓ_____ ወ__ ሕ__ እ__ መ-ል ዓ-ር-ሓ- ወ-ሒ ሕ-ር እ-። ---------------------- መበል ዓሰርተሓደ ወርሒ ሕዳር እዩ። 0
meb-l--‘a-e--teh--d--wer-----ḥ-dar----u። m_____ ‘___________ w_____ ḥ_____ i___ m-b-l- ‘-s-r-t-h-a-e w-r-h-ī h-i-a-i i-u- ----------------------------------------- mebeli ‘aseriteḥade weriḥī ḥidari iyu።
Дванайсетият месец е декември. መበል--ሰር---ተ---ሒ --ሳስ-እ-። መ__ ዓ______ ወ__ ታ___ እ__ መ-ል ዓ-ር-ክ-ተ ወ-ሒ ታ-ሳ- እ-። ------------------------ መበል ዓሰርተክልተ ወርሒ ታሕሳስ እዩ። 0
me-------s-r-tek-l-t- w--i-̣--t----s-si --u። m_____ ‘_____________ w_____ t_______ i___ m-b-l- ‘-s-r-t-k-l-t- w-r-h-ī t-h-i-a-i i-u- -------------------------------------------- mebeli ‘aseritekilite weriḥī taḥisasi iyu።
Дванайсет месеца са една година. ዓሰርተክ---ኣ--ሕ-ሓ- ዓመ-----። ዓ______ ኣ___ ሓ_ ዓ__ እ___ ዓ-ር-ክ-ተ ኣ-ር- ሓ- ዓ-ት እ-ም- ------------------------ ዓሰርተክልተ ኣዋርሕ ሓደ ዓመት እዮም። 0
‘ase-ite-------a-ar--̣i --ad--‘----i--yomi። ‘_____________ a______ ḥ___ ‘_____ i_____ ‘-s-r-t-k-l-t- a-a-i-̣- h-a-e ‘-m-t- i-o-i- ------------------------------------------- ‘aseritekilite awariḥi ḥade ‘ameti iyomi።
юли, август, септември, ሓ--፣-ነሓ-----ከ-ም ሓ___ ነ___ መ____ ሓ-ለ- ነ-ሰ- መ-ከ-ም --------------- ሓምለ፣ ነሓሰ፣ መስከረም 0
ḥ-mi--- --h-ase- mesik-re-i ḥ______ n______ m_________ h-a-i-e- n-h-a-e- m-s-k-r-m- ---------------------------- ḥamile፣ neḥase፣ mesikeremi
октомври, ноември и декември. ጥቕም-- -ዳር፣-ታ-ሳስ ጥ____ ሕ___ ታ___ ጥ-ም-፣ ሕ-ር- ታ-ሳ- --------------- ጥቕምቲ፣ ሕዳር፣ ታሕሳስ 0
t----’i--t-----idar-- tah---asi t__________ ḥ______ t_______ t-i-̱-i-i-ī- h-i-a-i- t-h-i-a-i ------------------------------- t’iḵ’imitī፣ ḥidari፣ taḥisasi

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + тигриня (1-100) MP3 тигриня (1-100)

Родният език е винаги най-важният език

Нашият роден език е първият език, който научаваме. Това става автоматично, без да го забелязваме. Повечето хора имат само един роден език. И изучават всички останали езици като чужди. Разбира се, има и хора, които израстват с множество езици. Въпреки това, те обикновено владеят тези езици на различно ниво. Често пъти, езиците също се използват по различен начин. Един език се използва по време на работа, например. Другият се използва у дома. Колко добре говорим даден език, зависи от множество фактори. Когато го учим като малки деца, ние обикновено го научаваме много добре. Нашият речеви център работи най-ефективно в тези години от живота. Колко често говорим даден език също е важно. Колкото по-често го използваме, толкова по-добре го говорим. Но изследователите вярват, че човек никога не може да се говори два езикаеднакво добре. Единият език винаги е по-важен. Експериментите сякаш потвърждават тази хипотеза. В едно проучване са тествани различни видове хора. Половината от участващите в теста говорели два езика свободно. Китайският бил техният роден език, а английският - втори език. Другата половина от участниците говорели само английски език като роден. Участниците в експеримента трябвало да решат прости задачи на английски език. Докато правели това, активността на мозъците им била измерена. И се оказало, че мозъците на участниците в експеримента реагирали по различни начини. При многоезичните хора една област на мозъка била особено активна. Едноезичните лица, от друга страна, не проявявали никаква активност в този участък. И двете групи решили задачите еднакво бързо и добре. Въпреки това, китайците трябвало да превеждат всичко на родния си език...