Разговорник

bg Задаване на въпроси 1   »   mk Поставување прашања 1

62 [шейсет и две]

Задаване на въпроси 1

Задаване на въпроси 1

62 [шеесет и два]

62 [shyeyesyet i dva]

Поставување прашања 1

[Postavoovaњye prashaњa 1]

Изберете как искате да видите превода:   
български македонски Играйте Повече
уча у-и у__ у-и --- учи 0
oo-hi o____ o-c-i ----- oochi
Учениците учат ли много? Уч-т -и--ч-ниц--- м---у? У___ л_ у________ м_____ У-а- л- у-е-и-и-е м-о-у- ------------------------ Учат ли учениците многу? 0
Oo-----l------y--it--t-- mn-gu--? O_____ l_ o_____________ m_______ O-c-a- l- o-c-y-n-t-i-y- m-o-u-o- --------------------------------- Oochat li oochyenitzitye mnoguoo?
Не, те учат малко. Не- т-е----т мал-у. Н__ т__ у___ м_____ Н-, т-е у-а- м-л-у- ------------------- Не, тие учат малку. 0
N-e, tiye---cha--mal---. N___ t___ o_____ m______ N-e- t-y- o-c-a- m-l-o-. ------------------------ Nye, tiye oochat malkoo.
питам п----ва п______ п-а-у-а ------- прашува 0
p----oo-a p________ p-a-h-o-a --------- prashoova
Често ли питате учителя? Го п--шув-те-ли ч---- н-с---ни--т? Г_ п________ л_ ч____ н___________ Г- п-а-у-а-е л- ч-с-о н-с-а-н-к-т- ---------------------------------- Го прашувате ли често наставникот? 0
Guo pras---v-tye--i -h-est- --s---n---t? G__ p___________ l_ c______ n___________ G-o p-a-h-o-a-y- l- c-y-s-o n-s-a-n-k-t- ---------------------------------------- Guo prashoovatye li chyesto nastavnikot?
Не, аз не го питам често. Н----ас ----о прашува- --ст-. Н__ ј__ н_ г_ п_______ ч_____ Н-, ј-с н- г- п-а-у-а- ч-с-о- ----------------------------- Не, јас не го прашувам често. 0
N-e- јa--n-e--uo --ash---am -hy-sto. N___ ј__ n__ g__ p_________ c_______ N-e- ј-s n-e g-o p-a-h-o-a- c-y-s-o- ------------------------------------ Nye, јas nye guo prashoovam chyesto.
отговарям од-ов--а о_______ о-г-в-р- -------- одговара 0
o--uov-ra o________ o-g-o-a-a --------- odguovara
Отговорете, моля. О-го-ор--- ---а-. О_________ м_____ О-г-в-р-т- м-л-м- ----------------- Одговорете молам. 0
O---o---yetye --l-m. O____________ m_____ O-g-o-o-y-t-e m-l-m- -------------------- Odguovoryetye molam.
Аз отговарям. Ј-с-о-го--ра-. Ј__ о_________ Ј-с о-г-в-р-м- -------------- Јас одговарам. 0
Јa--od---v--a-. Ј__ o__________ Ј-s o-g-o-a-a-. --------------- Јas odguovaram.
работя р-б--и р_____ р-б-т- ------ работи 0
r-boti r_____ r-b-t- ------ raboti
Той работи ли сега? Р-бот---и---- ---а? Р_____ л_ т__ с____ Р-б-т- л- т-ј с-г-? ------------------- Работи ли тој сега? 0
Rab-t---i-t---sye---? R_____ l_ t__ s______ R-b-t- l- t-ј s-e-u-? --------------------- Raboti li toј syegua?
Да, той работи сега. Д-,--о----бо-и-с-г-. Д__ т__ р_____ с____ Д-, т-ј р-б-т- с-г-. -------------------- Да, тој работи сега. 0
Da, -o- r--o-i---eg--. D__ t__ r_____ s______ D-, t-ј r-b-t- s-e-u-. ---------------------- Da, toј raboti syegua.
идвам д-аѓа д____ д-а-а ----- доаѓа 0
do--a d____ d-a-a ----- doaѓa
Идвате ли? Ќе-д---е--? Ќ_ д_______ Ќ- д-ј-е-е- ----------- Ќе дојдете? 0
K--- do-d--ty-? K___ d_________ K-y- d-ј-y-t-e- --------------- Kjye doјdyetye?
Да, веднага идваме. Да- -е-до--еме--ед--ш. Д__ ќ_ д______ в______ Д-, ќ- д-ј-е-е в-д-а-. ---------------------- Да, ќе дојдеме веднаш. 0
Da- -jy- -o-d--mye----d-as-. D__ k___ d________ v________ D-, k-y- d-ј-y-m-e v-e-n-s-. ---------------------------- Da, kjye doјdyemye vyednash.
живея живее ж____ ж-в-е ----- живее 0
ʐi-ye-e ʐ______ ʐ-v-e-e ------- ʐivyeye
В Берлин ли живеете? Жи-еет---и--- -ер---? Ж______ л_ в_ Б______ Ж-в-е-е л- в- Б-р-и-? --------------------- Живеете ли во Берлин? 0
ʐi----et----- ------rlin? ʐ_________ l_ v_ B_______ ʐ-v-e-e-y- l- v- B-e-l-n- ------------------------- ʐivyeyetye li vo Byerlin?
Да, аз живея в Берлин. Да----------а--в- Бе-ли-. Д__ ј__ ж_____ в_ Б______ Д-, ј-с ж-в-а- в- Б-р-и-. ------------------------- Да, јас живеам во Берлин. 0
Da- ј-s---vyeam v- -yerl-n. D__ ј__ ʐ______ v_ B_______ D-, ј-s ʐ-v-e-m v- B-e-l-n- --------------------------- Da, јas ʐivyeam vo Byerlin.

Който иска да говори трябва да пише!

Изучаването на чужди езици не винаги е лесно. Обучаващите се често намират говоренето особено трудно в началото. Много от тях нямат смелостта да произнесат изреченията на новия език. Те твърде много се страхуват да не допуснат грешки. При такъв тип хора, писането може да бъде решение на проблема. Защото, който иска да се научи да говори добре трябва да пише колкото можеповече! Писането ни помага да се адаптираме към новия език. Има много причини за това. Писането е различно от говоренето. То е много по-сложен процес. Когато пишем, ни е нужно повече време, за да преценим кои думи да използваме. По този начин нашият мозък работи с новия език по-интензивно. Ние също така сме много по-спокойни, когато пишем. Никой не очаква нашия отговор. Така че ние бавно губим страха от езика. Освен това, писането насърчава творчеството. Ние се чувстваме по-свободни и си играем повече с новия език. Писането също ни дава повече време, отколкото говоренето. И подпомага запаметяването! Но най-голямото предимство на писането е безличната форма. Което означава, че ние можем внимателно да изследваме резултата от нашия подбор на думи. Виждаме всичко ясно пред себе си. По този начин в самия процес можем да определим грешките си и да се поучимот тях. Какво пишете на новия език теоретично не е важно. Това, което е важно е редовното формулиране на писмени изречения. Ако искате да се упражнявате, бихте могли да потърсите приятел за кореспонденция в чужбина. А след това да се срещнете лично някой път. И ще се уверите: сега говоренето ще е много по-лесно!