Разговорник

bg Задаване на въпроси 1   »   no Stille spørsmål 1

62 [шейсет и две]

Задаване на въпроси 1

Задаване на въпроси 1

62 [sekstito]

Stille spørsmål 1

Изберете как искате да видите превода:   
български норвежки Играйте Повече
уча l-re l___ l-r- ---- lære 0
Учениците учат ли много? Lære- -l-vene--ye? L____ e______ m___ L-r-r e-e-e-e m-e- ------------------ Lærer elevene mye? 0
Не, те учат малко. N-i- d------- l--e. N___ d_ l____ l____ N-i- d- l-r-r l-t-. ------------------- Nei, de lærer lite. 0
питам s----e s_____ s-ø-r- ------ spørre 0
Често ли питате учителя? S--- -u of---læ-ere-? S___ d_ o___ l_______ S-ø- d- o-t- l-r-r-n- --------------------- Spør du ofte læreren? 0
Не, аз не го питам често. Ne-, je-----r---m-ik-- oft-. N___ j__ s___ h__ i___ o____ N-i- j-g s-ø- h-m i-k- o-t-. ---------------------------- Nei, jeg spør ham ikke ofte. 0
отговарям s-are s____ s-a-e ----- svare 0
Отговорете, моля. V-nn-i--- -v-r. V________ s____ V-n-l-g-t s-a-. --------------- Vennligst svar. 0
Аз отговарям. J-g s--rer. J__ s______ J-g s-a-e-. ----------- Jeg svarer. 0
работя jobbe j____ j-b-e ----- jobbe 0
Той работи ли сега? Hol--r---n -- --j----? H_____ h__ p_ å j_____ H-l-e- h-n p- å j-b-e- ---------------------- Holder han på å jobbe? 0
Да, той работи сега. Ja- -an-hol----på å jo-be. J__ h__ h_____ p_ å j_____ J-, h-n h-l-e- p- å j-b-e- -------------------------- Ja, han holder på å jobbe. 0
идвам ko--e k____ k-m-e ----- komme 0
Идвате ли? K-m--r---r-? K_____ d____ K-m-e- d-r-? ------------ Kommer dere? 0
Да, веднага идваме. J-- vi-kommer -nart. J__ v_ k_____ s_____ J-, v- k-m-e- s-a-t- -------------------- Ja, vi kommer snart. 0
живея b- b_ b- -- bo 0
В Берлин ли живеете? B-- du-i---rlin? B__ d_ i B______ B-r d- i B-r-i-? ---------------- Bor du i Berlin? 0
Да, аз живея в Берлин. Ja, je---or - --rlin. J__ j__ b__ i B______ J-, j-g b-r i B-r-i-. --------------------- Ja, jeg bor i Berlin. 0

Който иска да говори трябва да пише!

Изучаването на чужди езици не винаги е лесно. Обучаващите се често намират говоренето особено трудно в началото. Много от тях нямат смелостта да произнесат изреченията на новия език. Те твърде много се страхуват да не допуснат грешки. При такъв тип хора, писането може да бъде решение на проблема. Защото, който иска да се научи да говори добре трябва да пише колкото можеповече! Писането ни помага да се адаптираме към новия език. Има много причини за това. Писането е различно от говоренето. То е много по-сложен процес. Когато пишем, ни е нужно повече време, за да преценим кои думи да използваме. По този начин нашият мозък работи с новия език по-интензивно. Ние също така сме много по-спокойни, когато пишем. Никой не очаква нашия отговор. Така че ние бавно губим страха от езика. Освен това, писането насърчава творчеството. Ние се чувстваме по-свободни и си играем повече с новия език. Писането също ни дава повече време, отколкото говоренето. И подпомага запаметяването! Но най-голямото предимство на писането е безличната форма. Което означава, че ние можем внимателно да изследваме резултата от нашия подбор на думи. Виждаме всичко ясно пред себе си. По този начин в самия процес можем да определим грешките си и да се поучимот тях. Какво пишете на новия език теоретично не е важно. Това, което е важно е редовното формулиране на писмени изречения. Ако искате да се упражнявате, бихте могли да потърсите приятел за кореспонденция в чужбина. А след това да се срещнете лично някой път. И ще се уверите: сега говоренето ще е много по-лесно!