Разговорник

bg Задаване на въпроси 1   »   sk Pýtať sa 1

62 [шейсет и две]

Задаване на въпроси 1

Задаване на въпроси 1

62 [šestdesiatdva]

Pýtať sa 1

Изберете как искате да видите превода:   
български словашки Играйте Повече
уча učiť-sa u___ s_ u-i- s- ------- učiť sa 0
Учениците учат ли много? Uči--sa-ž-ac---eľ-? U___ s_ ž____ v____ U-i- s- ž-a-i v-ľ-? ------------------- Učia sa žiaci veľa? 0
Не, те учат малко. N-e,-uč---s--málo. N___ u___ s_ m____ N-e- u-i- s- m-l-. ------------------ Nie, učia sa málo. 0
питам pýtať sa p____ s_ p-t-ť s- -------- pýtať sa 0
Често ли питате учителя? P------sa ča-to-uč-t--a? P_____ s_ č____ u_______ P-t-t- s- č-s-o u-i-e-a- ------------------------ Pýtate sa často učiteľa? 0
Не, аз не го питам често. N-e- -ep--a--s---a-to. N___ n______ s_ č_____ N-e- n-p-t-m s- č-s-o- ---------------------- Nie, nepýtam sa často. 0
отговарям od-o-ed-ť o________ o-p-v-d-ť --------- odpovedať 0
Отговорете, моля. O--o-edajte, -ro-ím. O___________ p______ O-p-v-d-j-e- p-o-í-. -------------------- Odpovedajte, prosím. 0
Аз отговарям. O--o---á-. O_________ O-p-v-d-m- ---------- Odpovedám. 0
работя pra-o--ť p_______ p-a-o-a- -------- pracovať 0
Той работи ли сега? P-áve p-----e? P____ p_______ P-á-e p-a-u-e- -------------- Práve pracuje? 0
Да, той работи сега. Á--,--ráv- --ac-j-. Á___ p____ p_______ Á-o- p-á-e p-a-u-e- ------------------- Áno, práve pracuje. 0
идвам p---ť p____ p-í-ť ----- prísť 0
Идвате ли? P--d---? P_______ P-í-e-e- -------- Prídete? 0
Да, веднага идваме. Án-- hn-ď pr-de-e. Á___ h___ p_______ Á-o- h-e- p-í-e-e- ------------------ Áno, hneď prídeme. 0
живея bý-ať b____ b-v-ť ----- bývať 0
В Берлин ли живеете? Bý-ate-- B---í--? B_____ v B_______ B-v-t- v B-r-í-e- ----------------- Bývate v Berlíne? 0
Да, аз живея в Берлин. Á-o,---v-- - Be----e. Á___ b____ v B_______ Á-o- b-v-m v B-r-í-e- --------------------- Áno, bývam v Berlíne. 0

Който иска да говори трябва да пише!

Изучаването на чужди езици не винаги е лесно. Обучаващите се често намират говоренето особено трудно в началото. Много от тях нямат смелостта да произнесат изреченията на новия език. Те твърде много се страхуват да не допуснат грешки. При такъв тип хора, писането може да бъде решение на проблема. Защото, който иска да се научи да говори добре трябва да пише колкото можеповече! Писането ни помага да се адаптираме към новия език. Има много причини за това. Писането е различно от говоренето. То е много по-сложен процес. Когато пишем, ни е нужно повече време, за да преценим кои думи да използваме. По този начин нашият мозък работи с новия език по-интензивно. Ние също така сме много по-спокойни, когато пишем. Никой не очаква нашия отговор. Така че ние бавно губим страха от езика. Освен това, писането насърчава творчеството. Ние се чувстваме по-свободни и си играем повече с новия език. Писането също ни дава повече време, отколкото говоренето. И подпомага запаметяването! Но най-голямото предимство на писането е безличната форма. Което означава, че ние можем внимателно да изследваме резултата от нашия подбор на думи. Виждаме всичко ясно пред себе си. По този начин в самия процес можем да определим грешките си и да се поучимот тях. Какво пишете на новия език теоретично не е важно. Това, което е важно е редовното формулиране на писмени изречения. Ако искате да се упражнявате, бихте могли да потърсите приятел за кореспонденция в чужбина. А след това да се срещнете лично някой път. И ще се уверите: сега говоренето ще е много по-лесно!