Разговорник

bg Отрицание 2   »   eo Neado 2

65 [шейсет и пет]

Отрицание 2

Отрицание 2

65 [sesdek kvin]

Neado 2

Изберете как искате да видите превода:   
български есперанто Играйте Повече
Скъп ли е пръстенът? Ĉ- la --ngo-m-l--k-st--? Ĉ_ l_ r____ m___________ Ĉ- l- r-n-o m-l-e-o-t-s- ------------------------ Ĉu la ringo multekostas? 0
Не, той струва само сто евро. Ne, ĝ--kos-a--nu- ---- e--o--. N__ ĝ_ k_____ n__ c___ e______ N-, ĝ- k-s-a- n-r c-n- e-r-j-. ------------------------------ Ne, ĝi kostas nur cent eŭrojn. 0
Но аз има само петдесет. S----- --va- nur--vi-d-k. S__ m_ h____ n__ k_______ S-d m- h-v-s n-r k-i-d-k- ------------------------- Sed mi havas nur kvindek. 0
Готов / готова ли си вече? Ĉ--v- ja- pre-a-? Ĉ_ v_ j__ p______ Ĉ- v- j-m p-e-a-? ----------------- Ĉu vi jam pretas? 0
Не, още не. Ne--ank-r-ŭ -e. N__ a______ n__ N-, a-k-r-ŭ n-. --------------- Ne, ankoraŭ ne. 0
Но ей сега съм готов / готова. Se--mi bald---p-e---. S__ m_ b_____ p______ S-d m- b-l-a- p-e-o-. --------------------- Sed mi baldaŭ pretos. 0
Искаш ли още супа? Ĉ- -i ŝat-s-p-- da-supo? Ĉ_ v_ ŝ____ p__ d_ s____ Ĉ- v- ŝ-t-s p-i d- s-p-? ------------------------ Ĉu vi ŝatus pli da supo? 0
Не, не искам повече. Ne- -- n--vol----l-. N__ m_ n_ v____ p___ N-, m- n- v-l-s p-i- -------------------- Ne, mi ne volas pli. 0
Но искам още един сладолед. Sed--l-----la------. S__ p____ g_________ S-d p-i-n g-a-i-ĵ-n- -------------------- Sed plian glaciaĵon. 0
Отдавна ли живееш тук? Ĉu-d--l-n----- --ĝ---ĉi-t-e? Ĉ_ d_ l____ v_ l____ ĉ______ Ĉ- d- l-n-e v- l-ĝ-s ĉ---i-? ---------------------------- Ĉu de longe vi loĝas ĉi-tie? 0
Не, едва от един месец. N-,--e-n-r un----n--o. N__ d_ n__ u__ m______ N-, d- n-r u-u m-n-t-. ---------------------- Ne, de nur unu monato. 0
Но вече познавам много хора. S----i --m--onas----tajn-homo-n. S__ m_ j__ k____ m______ h______ S-d m- j-m k-n-s m-l-a-n h-m-j-. -------------------------------- Sed mi jam konas multajn homojn. 0
Ще пътуваш ли утре за вкъщи? Ĉu----v---r-s-hejme- m-r---? Ĉ_ v_ v______ h_____ m______ Ĉ- v- v-t-r-s h-j-e- m-r-a-? ---------------------------- Ĉu vi veturos hejmen morgaŭ? 0
Не, чак в края на седмицата. N-,-n-r-ĉi----n-----j-f-n-n. N__ n__ ĉ______ s___________ N-, n-r ĉ---i-n s-m-j-f-n-n- ---------------------------- Ne, nur ĉi-tiun semajnfinon. 0
Но още в неделя ще се върна. S-d m--jam--ev-no- di--n---. S__ m_ j__ r______ d________ S-d m- j-m r-v-n-s d-m-n-o-. ---------------------------- Sed mi jam revenos dimanĉon. 0
Дъщеря ти голяма ли е вече? Ĉ--vi--fi-i-o----as -lenk-e--a? Ĉ_ v__ f_____ e____ p__________ Ĉ- v-a f-l-n- e-t-s p-e-k-e-k-? ------------------------------- Ĉu via filino estas plenkreska? 0
Не, тя е едва на седемнайсет. N-,--i e--a------de-sep-a--. N__ ŝ_ e____ n__ d__________ N-, ŝ- e-t-s n-r d-k-e-j-r-. ---------------------------- Ne, ŝi estas nur deksepjara. 0
Но вече има приятел. S-d--i ja- ha--- ko--m--on. S__ ŝ_ j__ h____ k_________ S-d ŝ- j-m h-v-s k-r-m-k-n- --------------------------- Sed ŝi jam havas koramikon. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + есперанто (1-100) MP3 есперанто (1-100)

Какво ни казват думите

По света има милиони книги. Не е известно колко от тях са написани до момента. Много знания са съхранени в тези книги. Ако някой можеше да ги прочете всички, щеше да знае много за живота. Защото книгите ни показват как нашият свят се променя. Всяка епоха има своите собствени книги. Като ги четем, разбираме кое е важно за хората. За съжаление, никой не може да прочете всички книги. Но съвременните технологии могат да ни помогнат да анализираме книгите. Чрез използването на цифровизация, книгите могат да се съхраняват като данни. След това, съдържанието им може да бъде анализирано. По този начин езиковедите виждат как нашият език се е променил. Още по-интересно е, обаче, да се преброи честотата на думите. По този начин може да се определи значението на някои неща. Учените изследвали повече от 5 милиона книги. Това били книги от последните пет века. Били анализирани общо 500 милиарда думи. Честотата на думите показва как са живели хората и тогава, и сега. Идеите и тенденциите са отразени в езика. Думата мъже е загубила част от смисъла си, например. Тя се използва по-рядко днес, отколкото някога. Честотата на думата жени, от друга страна, се е увеличила значително. Човек също може да види какво сме обичали да ядем като разгледа думите. Думата "сладолед" е била много важна през петдесетте години. След това, думите "пица" и "паста" станали популярни. Терминът "суши" е била доминиращ през последните няколко години. Но има една добра новина за всички любители на езиците... Нашият език придобива повече думи всяка година!