Разговорник

bg Отрицание 2   »   he ‫שלילה 2‬

65 [шейсет и пет]

Отрицание 2

Отрицание 2

‫65 [שישים וחמש]‬

65 [shishim w'xamesh]

‫שלילה 2‬

shlilah 2

Изберете как искате да видите превода:   
български иврит Играйте Повече
Скъп ли е пръстенът? ‫-טב-ת--קר-?‬ ‫_____ י_____ ‫-ט-ע- י-ר-?- ------------- ‫הטבעת יקרה?‬ 0
h---b-'at ye-----? h________ y_______ h-t-b-'-t y-q-r-h- ------------------ hataba'at yeqarah?
Не, той струва само сто евро. ‫ל---הי----ל---ק-מ-ה י-רו.‬ ‫___ ה__ ע___ ר_ מ__ י_____ ‫-א- ה-א ע-ל- ר- מ-ה י-ר-.- --------------------------- ‫לא, היא עולה רק מאה יורו.‬ 0
lo--h- o-a- ra-----a- yuro. l__ h_ o___ r__ m____ y____ l-, h- o-a- r-q m-'-h y-r-. --------------------------- lo, hi olah raq me'ah yuro.
Но аз има само петдесет. ‫אבל יש -- ר--ח--שים.‬ ‫___ י_ ל_ ר_ ח_______ ‫-ב- י- ל- ר- ח-י-י-.- ---------------------- ‫אבל יש לי רק חמישים.‬ 0
a--l-y--- l----q xam-----. a___ y___ l_ r__ x________ a-a- y-s- l- r-q x-m-s-i-. -------------------------- aval yesh li raq xamishim.
Готов / готова ли си вече? ‫ס-י---כ---‬ ‫_____ כ____ ‫-י-מ- כ-ר-‬ ------------ ‫סיימת כבר?‬ 0
s-a--a-k-a-? s_____ k____ s-a-t- k-a-? ------------ siamta kvar?
Не, още не. ‫--- עדיין -א.‬ ‫___ ע____ ל___ ‫-א- ע-י-ן ל-.- --------------- ‫לא, עדיין לא.‬ 0
l-, a--in lo. l__ a____ l__ l-, a-a-n l-. ------------- lo, adain lo.
Но ей сега съм готов / готова. ‫-בל--ני ----מס-י-.‬ ‫___ א__ כ__ מ______ ‫-ב- א-י כ-ר מ-י-ם-‬ -------------------- ‫אבל אני כבר מסיים.‬ 0
av-- a---k-ar -e--y-m. a___ a__ k___ m_______ a-a- a-i k-a- m-s-y-m- ---------------------- aval ani kvar mesayem.
Искаш ли още супа? ‫---- - ---ה ע-- מ-ק?‬ ‫__ / ה ר___ ע__ מ____ ‫-ת / ה ר-צ- ע-ד מ-ק-‬ ---------------------- ‫את / ה רוצה עוד מרק?‬ 0
a-ah/a------e-/r----h--d---r-q? a______ r____________ o_ m_____ a-a-/-t r-t-e-/-o-s-h o- m-r-q- ------------------------------- atah/at rotseh/rotsah od maraq?
Не, не искам повече. ‫ל-,-א-- לא-ר--ה.‬ ‫___ א__ ל_ ר_____ ‫-א- א-י ל- ר-צ-.- ------------------ ‫לא, אני לא רוצה.‬ 0
lo, -ni -- rot-eh/--t-ah. l__ a__ l_ r_____________ l-, a-i l- r-t-e-/-o-s-h- ------------------------- lo, ani lo rotseh/rotsah.
Но искам още един сладолед. ‫א-- -ני -וצ- ג-----‬ ‫___ א__ ר___ ג______ ‫-ב- א-י ר-צ- ג-י-ה-‬ --------------------- ‫אבל אני רוצה גלידה.‬ 0
a-a--an-----s-h-ro--ah g--d-h. a___ a__ r____________ g______ a-a- a-i r-t-e-/-o-s-h g-i-a-. ------------------------------ aval ani rotseh/rotsah glidah.
Отдавна ли живееш тук? ‫א--- ה-ג- - ה --ן--ב-------ז--?‬ ‫__ / ה ג_ / ה כ__ כ__ ה___ ז____ ‫-ת / ה ג- / ה כ-ן כ-ר ה-ב- ז-ן-‬ --------------------------------- ‫את / ה גר / ה כאן כבר הרבה זמן?‬ 0
a--h/----ar-g---- ka-n----r ha---- z--n? a______ g________ k___ k___ h_____ z____ a-a-/-t g-r-g-r-h k-'- k-a- h-r-e- z-a-? ---------------------------------------- atah/at gar/garah ka'n kvar harbeh zman?
Не, едва от един месец. ‫ל-- ר---ו---אחד-‬ ‫___ ר_ ח___ א____ ‫-א- ר- ח-ד- א-ד-‬ ------------------ ‫לא, רק חודש אחד.‬ 0
lo--raq--o--sh e-a-. l__ r__ x_____ e____ l-, r-q x-d-s- e-a-. -------------------- lo, raq xodesh exad.
Но вече познавам много хора. ‫-ב- -ני---ר -כי--/ ה-ה--ה-אנש---‬ ‫___ א__ כ__ מ___ / ה ה___ א______ ‫-ב- א-י כ-ר מ-י- / ה ה-ב- א-ש-ם-‬ ---------------------------------- ‫אבל אני כבר מכיר / ה הרבה אנשים.‬ 0
aval -ni----r--ek-r/--ki-ah harbe- a-a-hi-. a___ a__ k___ m____________ h_____ a_______ a-a- a-i k-a- m-k-r-m-k-r-h h-r-e- a-a-h-m- ------------------------------------------- aval ani kvar mekir/mekirah harbeh anashim.
Ще пътуваш ли утре за вкъщи? ‫-- - - -ו-ע - ת-מח- -בי---‬ ‫__ / ה נ___ / ת מ__ ה______ ‫-ת / ה נ-ס- / ת מ-ר ה-י-ה-‬ ---------------------------- ‫את / ה נוסע / ת מחר הביתה?‬ 0
ata-/-- n---'----s--a---a-a-------t-h? a______ n_____________ m____ h________ a-a-/-t n-s-'-/-o-a-a- m-x-r h-b-y-a-? -------------------------------------- atah/at nose'a/nosa'at maxar habaytah?
Не, чак в края на седмицата. ‫ל-, ---בס-- ---ו--‬ ‫___ ר_ ב___ ה______ ‫-א- ר- ב-ו- ה-ב-ע-‬ -------------------- ‫לא, רק בסוף השבוע.‬ 0
lo--r-q--'--f -a-havu'a. l__ r__ b____ h_________ l-, r-q b-s-f h-s-a-u-a- ------------------------ lo, raq b'sof hashavu'a.
Но още в неделя ще се върна. ‫א-ל אני-ח--ר /-ת -ב- ביו- ראשו-.‬ ‫___ א__ ח___ / ת כ__ ב___ ר______ ‫-ב- א-י ח-ז- / ת כ-ר ב-ו- ר-ש-ן-‬ ---------------------------------- ‫אבל אני חוזר / ת כבר ביום ראשון.‬ 0
a-al a-- x--e------re- kv-r --yo--ri-shon. a___ a__ x____________ k___ b____ r_______ a-a- a-i x-z-r-x-z-r-t k-a- b-y-m r-'-h-n- ------------------------------------------ aval ani xozer/xozeret kvar beyom ri'shon.
Дъщеря ти голяма ли е вече? ‫הא- -תך -בר ב--רת?‬ ‫___ ב__ כ__ ב______ ‫-א- ב-ך כ-ר ב-ג-ת-‬ -------------------- ‫האם בתך כבר בוגרת?‬ 0
ha----b-t----bit--h------b-g----? h____ b____________ k___ b_______ h-'-m b-t-h-/-i-e-h k-a- b-g-r-t- --------------------------------- ha'im bitkha/bitekh kvar bogeret?
Не, тя е едва на седемнайсет. ‫----ה-א ב- -ב---ש----ל---‬ ‫___ ה__ ב_ ש__ ע___ ב_____ ‫-א- ה-א ב- ש-ע ע-ר- ב-ב-.- --------------------------- ‫לא, היא בת שבע עשרה בלבד.‬ 0
lo--hi-b----h-a --sr-- --l-a-. l__ h_ b__ s___ e_____ b______ l-, h- b-t s-v- e-s-e- b-l-a-. ------------------------------ lo, hi bat shva essreh bilvad.
Но вече има приятел. ‫-ב- ----- כ-ר -בר.‬ ‫___ י_ ל_ כ__ ח____ ‫-ב- י- ל- כ-ר ח-ר-‬ -------------------- ‫אבל יש לה כבר חבר.‬ 0
aval--e-h-lah----r -ave-. a___ y___ l__ k___ x_____ a-a- y-s- l-h k-a- x-v-r- ------------------------- aval yesh lah kvar xaver.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + иврит (1-100) MP3 иврит (1-100)

Какво ни казват думите

По света има милиони книги. Не е известно колко от тях са написани до момента. Много знания са съхранени в тези книги. Ако някой можеше да ги прочете всички, щеше да знае много за живота. Защото книгите ни показват как нашият свят се променя. Всяка епоха има своите собствени книги. Като ги четем, разбираме кое е важно за хората. За съжаление, никой не може да прочете всички книги. Но съвременните технологии могат да ни помогнат да анализираме книгите. Чрез използването на цифровизация, книгите могат да се съхраняват като данни. След това, съдържанието им може да бъде анализирано. По този начин езиковедите виждат как нашият език се е променил. Още по-интересно е, обаче, да се преброи честотата на думите. По този начин може да се определи значението на някои неща. Учените изследвали повече от 5 милиона книги. Това били книги от последните пет века. Били анализирани общо 500 милиарда думи. Честотата на думите показва как са живели хората и тогава, и сега. Идеите и тенденциите са отразени в езика. Думата мъже е загубила част от смисъла си, например. Тя се използва по-рядко днес, отколкото някога. Честотата на думата жени, от друга страна, се е увеличила значително. Човек също може да види какво сме обичали да ядем като разгледа думите. Думата "сладолед" е била много важна през петдесетте години. След това, думите "пица" и "паста" станали популярни. Терминът "суши" е била доминиращ през последните няколко години. Но има една добра новина за всички любители на езиците... Нашият език придобива повече думи всяка година!