Разговорник

bg Отрицание 2   »   sl Negacija 2

65 [шейсет и пет]

Отрицание 2

Отрицание 2

65 [petinšestdeset]

Negacija 2

Изберете как искате да видите превода:   
български словенски Играйте Повече
Скъп ли е пръстенът? A-- -e ta ------ d--g? A__ j_ t_ p_____ d____ A-i j- t- p-s-a- d-a-? ---------------------- Ali je ta prstan drag? 0
Не, той струва само сто евро. N---s-a-- l----o e-r--. N__ s____ l_ s__ e_____ N-, s-a-e l- s-o e-r-v- ----------------------- Ne, stane le sto evrov. 0
Но аз има само петдесет. A--ak--a------i-am s--o p---ese-. A____ j__ j__ i___ s___ p________ A-p-k j-z j-h i-a- s-m- p-t-e-e-. --------------------------------- Ampak jaz jih imam samo petdeset. 0
Готов / готова ли си вече? Si ----oto--a) --ri--avlj-n(-))? S_ ž_ g_______ (________________ S- ž- g-t-v-a- (-r-p-a-l-e-(-)-? -------------------------------- Si že gotov(a) (pripravljen(a))? 0
Не, още не. Ne- -e-še. N__ n_ š__ N-, n- š-. ---------- Ne, ne še. 0
Но ей сега съм готов / готова. A------om-tako--go-ov---. A____ b__ t____ g________ A-p-k b-m t-k-j g-t-v-a-. ------------------------- Ampak bom takoj gotov(a). 0
Искаш ли още супа? B-----(a- še-v-č----e? B_ r_____ š_ v__ j____ B- r-d-a- š- v-č j-h-? ---------------------- Bi rad(a) še več juhe? 0
Не, не искам повече. N----o--- -e -eč. N__ n____ j_ v___ N-, n-č-m j- v-č- ----------------- Ne, nočem je več. 0
Но искам още един сладолед. A--ak--i še -n---a-----. A____ b_ š_ e_ s________ A-p-k b- š- e- s-a-o-e-. ------------------------ Ampak bi še en sladoled. 0
Отдавна ли живееш тук? Ž- dolg- ----uj-š t-k-j? Ž_ d____ s_______ t_____ Ž- d-l-o s-a-u-e- t-k-j- ------------------------ Že dolgo stanuješ tukaj? 0
Не, едва от един месец. Ne,-še---e- -e-e-. N__ š___ e_ m_____ N-, š-l- e- m-s-c- ------------------ Ne, šele en mesec. 0
Но вече познавам много хора. V--dar-p--na- ž--v-liko -ju-i. V_____ p_____ ž_ v_____ l_____ V-n-a- p-z-a- ž- v-l-k- l-u-i- ------------------------------ Vendar poznam že veliko ljudi. 0
Ще пътуваш ли утре за вкъщи? Ali--- ju--i pe-je----m--? A__ s_ j____ p_____ d_____ A-i s- j-t-i p-l-e- d-m-v- -------------------------- Ali se jutri pelješ domov? 0
Не, чак в края на седмицата. Ne, ---e---nec -----. N__ š___ k____ t_____ N-, š-l- k-n-c t-d-a- --------------------- Ne, šele konec tedna. 0
Но още в неделя ще се върна. V-nd-r --ide- -----ne-eljo---zaj. V_____ p_____ ž_ v n______ n_____ V-n-a- p-i-e- ž- v n-d-l-o n-z-j- --------------------------------- Vendar pridem že v nedeljo nazaj. 0
Дъщеря ти голяма ли е вече? J----oj--hči--- ---asla? J_ t____ h__ ž_ o_______ J- t-o-a h-i ž- o-r-s-a- ------------------------ Je tvoja hči že odrasla? 0
Не, тя е едва на седемнайсет. Ne- i---š-l---e--m----t-l--. N__ i__ š___ s_________ l___ N-, i-a š-l- s-d-m-a-s- l-t- ---------------------------- Ne, ima šele sedemnajst let. 0
Но вече има приятел. V--dar-že --- fa---. V_____ ž_ i__ f_____ V-n-a- ž- i-a f-n-a- -------------------- Vendar že ima fanta. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + словенски (1-100) MP3 словенски (1-100)

Какво ни казват думите

По света има милиони книги. Не е известно колко от тях са написани до момента. Много знания са съхранени в тези книги. Ако някой можеше да ги прочете всички, щеше да знае много за живота. Защото книгите ни показват как нашият свят се променя. Всяка епоха има своите собствени книги. Като ги четем, разбираме кое е важно за хората. За съжаление, никой не може да прочете всички книги. Но съвременните технологии могат да ни помогнат да анализираме книгите. Чрез използването на цифровизация, книгите могат да се съхраняват като данни. След това, съдържанието им може да бъде анализирано. По този начин езиковедите виждат как нашият език се е променил. Още по-интересно е, обаче, да се преброи честотата на думите. По този начин може да се определи значението на някои неща. Учените изследвали повече от 5 милиона книги. Това били книги от последните пет века. Били анализирани общо 500 милиарда думи. Честотата на думите показва как са живели хората и тогава, и сега. Идеите и тенденциите са отразени в езика. Думата мъже е загубила част от смисъла си, например. Тя се използва по-рядко днес, отколкото някога. Честотата на думата жени, от друга страна, се е увеличила значително. Човек също може да види какво сме обичали да ядем като разгледа думите. Думата "сладолед" е била много важна през петдесетте години. След това, думите "пица" и "паста" станали популярни. Терминът "суши" е била доминиращ през последните няколко години. Но има една добра новина за всички любители на езиците... Нашият език придобива повече думи всяка година!