Разговорник

bg Притежателни местоимения 2   »   hi सम्बन्धवाचक सर्वनाम २

67 [шейсет и седем]

Притежателни местоимения 2

Притежателни местоимения 2

६७ [सड़सठ]

67 [sadasath]

सम्बन्धवाचक सर्वनाम २

[sambandhavaachak sarvanaam 2]

Изберете как искате да видите превода:   
български хинди Играйте Повече
Очила च---ा च__ च-्-ा ----- चश्मा 0
c-a-h-a c______ c-a-h-a ------- chashma
Той забрави своите очила / очилата си. व----न---श--- -ूल --ा व_ अ__ च__ भू_ ग_ व- अ-न- च-्-ा भ-ल ग-ा --------------------- वह अपना चश्मा भूल गया 0
v-h apa-a ----h-- ----- --ya v__ a____ c______ b____ g___ v-h a-a-a c-a-h-a b-o-l g-y- ---------------------------- vah apana chashma bhool gaya
Къде ли са неговите очила / очилата му? फि- उ--ा च---- कहा----? फि_ उ__ च__ क_ है_ फ-र उ-क- च-्-ा क-ा- ह-? ----------------------- फिर उसका चश्मा कहाँ है? 0
ph---u-aka c---hma-ka---- --i? p___ u____ c______ k_____ h___ p-i- u-a-a c-a-h-a k-h-a- h-i- ------------------------------ phir usaka chashma kahaan hai?
Часовник घ-ी घ_ घ-ी --- घड़ी 0
g-a-ee g_____ g-a-e- ------ ghadee
Неговият часовник / часовникът му е повреден. उ-की-घड़ी ख़र------गय--है उ__ घ_ ख़__ हो ग_ है उ-क- घ-ी ख-र-ब ह- ग-ी ह- ------------------------ उसकी घड़ी ख़राब हो गयी है 0
usa--e g-a-ee -h------h---ay---hai u_____ g_____ k______ h_ g____ h__ u-a-e- g-a-e- k-a-a-b h- g-y-e h-i ---------------------------------- usakee ghadee kharaab ho gayee hai
Часовникът виси на стената. घड़---ी-ा- पर ट-ग---ै घ_ दी__ प_ टं_ है घ-ी द-व-र प- ट-ग- ह- -------------------- घड़ी दीवार पर टंगी है 0
ghadee -e-va-r-p-r-t----e-hai g_____ d______ p__ t_____ h__ g-a-e- d-e-a-r p-r t-n-e- h-i ----------------------------- ghadee deevaar par tangee hai
Паспорт प-सपोर-ट पा____ प-स-ो-्- -------- पासपोर्ट 0
p-a-----t p________ p-a-a-o-t --------- paasaport
Той загуби своя паспорт / паспорта си. उ--े ---- ---पो-्- ख- -िया -ै उ__ अ__ पा____ खो दि_ है उ-न- अ-न- प-स-ो-्- ख- द-य- ह- ----------------------------- उसने अपना पासपोर्ट खो दिया है 0
usan- a-a-- ---s--o-t kh---i-a hai u____ a____ p________ k__ d___ h__ u-a-e a-a-a p-a-a-o-t k-o d-y- h-i ---------------------------------- usane apana paasaport kho diya hai
Къде ли е неговият паспорт / паспортът му? त- --क- पा--ो-------ँ-ह-? तो उ__ पा____ क_ है_ त- उ-क- प-स-ो-्- क-ा- ह-? ------------------------- तो उसका पासपोर्ट कहाँ है? 0
to -s----p--s-port k----- ha-? t_ u____ p________ k_____ h___ t- u-a-a p-a-a-o-t k-h-a- h-i- ------------------------------ to usaka paasaport kahaan hai?
те – техен / свои / си वे –---क--- -न-ी /-उ--े वे – उ__ / उ__ / उ__ व- – उ-क- / उ-क- / उ-क- ----------------------- वे – उनका / उनकी / उनके 0
ve - una---/ -na-ee-/---ake v_ – u____ / u_____ / u____ v- – u-a-a / u-a-e- / u-a-e --------------------------- ve – unaka / unakee / unake
Децата не могат да намерят своите родители / родителите си. बच्चों -ो --क- --ँ---- न-ी----ल रहे --ं ब__ को उ__ माँ___ न_ मि_ र_ हैं ब-्-ो- क- उ-क- म-ँ-ब-प न-ी- म-ल र-े ह-ं --------------------------------------- बच्चों को उनके माँ-बाप नहीं मिल रहे हैं 0
b-ch-h-n-ko----ke-m----ba-p nahi- -i--rahe h-in b_______ k_ u____ m________ n____ m__ r___ h___ b-c-c-o- k- u-a-e m-a---a-p n-h-n m-l r-h- h-i- ----------------------------------------------- bachchon ko unake maan-baap nahin mil rahe hain
Но ей там техните родители / родителите им идват! ल- --ाँ--न---म--ा --ता - -हे-हैं लो व_ उ__ मा_ पि_ आ र_ हैं ल- व-ा- उ-क- म-त- प-त- आ र-े ह-ं -------------------------------- लो वहाँ उनके माता पिता आ रहे हैं 0
l- v--a---u---- maa------a -a--a-e-hain l_ v_____ u____ m____ p___ a_ r___ h___ l- v-h-a- u-a-e m-a-a p-t- a- r-h- h-i- --------------------------------------- lo vahaan unake maata pita aa rahe hain
Вие – Ваш / Ви आ--– आपका - ---े------ी आ_ – आ__ / आ__ / आ__ आ- – आ-क- / आ-क- / आ-क- ----------------------- आप – आपका / आपके / आपकी 0
aap-- a-p--a / a-pak- - --pa-ee a__ – a_____ / a_____ / a______ a-p – a-p-k- / a-p-k- / a-p-k-e ------------------------------- aap – aapaka / aapake / aapakee
Как беше Вашето пътуване / пътуването Ви, господин Мюлер? आ-की-य--्रा----ी थी--श्------ुलर? आ__ या__ कै_ थी_ श्_ म्____ आ-क- य-त-र- क-स- थ-, श-र- म-य-ल-? --------------------------------- आपकी यात्रा कैसी थी, श्री म्युलर? 0
aapa-ee ----r- k-is-e-t-ee- ---ee---u-a-? a______ y_____ k_____ t____ s____ m______ a-p-k-e y-a-r- k-i-e- t-e-, s-r-e m-u-a-? ----------------------------------------- aapakee yaatra kaisee thee, shree myular?
Къде е Вашата жена / жена Ви, господин Мюлер? आपकी----न--कहा- -----्री---यु--? आ__ प__ क_ है_ श्_ म्____ आ-क- प-्-ि क-ा- ह-? श-र- म-य-ल-? -------------------------------- आपकी पत्नि कहाँ है? श्री म्युलर? 0
aapa--- -at-- k-h--n -ai--s-r-e-m--l--? a______ p____ k_____ h___ s____ m______ a-p-k-e p-t-i k-h-a- h-i- s-r-e m-u-a-? --------------------------------------- aapakee patni kahaan hai? shree myular?
Вие – Ваш / Ви आप - -प-ा / आप--------ी आ_ – आ__ / आ__ / आ__ आ- – आ-क- / आ-क- / आ-क- ----------------------- आप – आपका / आपके / आपकी 0
a---–--a---a-- a--a-e / a----ee a__ – a_____ / a_____ / a______ a-p – a-p-k- / a-p-k- / a-p-k-e ------------------------------- aap – aapaka / aapake / aapakee
Как беше Вашето пътуване / пътуването Ви, госпожо Шмит? आ-क- -ा---- कै-ी--ी-----ीम---श----? आ__ या__ कै_ थी_ श्___ श्___ आ-क- य-त-र- क-स- थ-, श-र-म-ी श-म-ट- ----------------------------------- आपकी यात्रा कैसी थी, श्रीमती श्मिट? 0
a-p-k-e -aat-a k--s-e--hee, s--ee----e sh---? a______ y_____ k_____ t____ s_________ s_____ a-p-k-e y-a-r- k-i-e- t-e-, s-r-e-a-e- s-m-t- --------------------------------------------- aapakee yaatra kaisee thee, shreematee shmit?
Къде е Вашият мъж / мъжът Ви, госпожо Шмит? आप-े--ती-कहा--हैं? श्-ी-ती श्-ि-? आ__ प_ क_ हैं_ श्___ श्___ आ-क- प-ी क-ा- ह-ं- श-र-म-ी श-म-ट- --------------------------------- आपके पती कहाँ हैं? श्रीमती श्मिट? 0
aa-ak---a-------a---h-i-?-s-re---te-------? a_____ p____ k_____ h____ s_________ s_____ a-p-k- p-t-e k-h-a- h-i-? s-r-e-a-e- s-m-t- ------------------------------------------- aapake patee kahaan hain? shreematee shmit?

Генетична мутация прави говоренето възможно

Човекът е единственото живо същество на Земята, което може да говори. Това го отличава от животните и растенията. Разбира се, животните и растенията също общуват помежду си. Въпреки това, те не говорят сложен сричков език. Но защо човека може да говори? Някои физически характеристики са необходими, за да се случи това. Тези физически характеристики се откриват само при хората. Но все пак, това не означава непременно, че човек сам ги е развил. В еволюционната история нищо не се случва без причина. Някъде в този процес човекът започнал да говори. Ние все още не знаем кога точно се е случило това. Но нещо трябва да се е случило, което е дало реч на човека. Изследователите смятат, че за това е отговорна генетичната мутация. Антрополозите са сравнили генетичния материал на различни живи същества. Добре известно е, че специален ген влияе на речта. Хората, при които той е повреден имат проблеми с говора. Те не могат да се изразяват добре и им е трудно да разбират думите. Този ген е изследван при хора, маймуни и мишки. Той е много подобен при хората и шимпанзетата. Могат да бъдат идентифицирани само две малки разлики. Но тези разлики се проявяват в мозъка. В комбинация с други гени, те влияят на някои мозъчни дейности. По този начин хората могат да говорят, докато маймуните не могат. Въпреки това, загадката на човешкия език все още не е разгадана. Защото само генетичната мутация не е достатъчна, за да се появи речта. Изследователите имплантирали човешкия вариант на гена в мишки. Но това не ги направило способни да говорят... Само предизвикало огромна какафония от писукания!