Разговорник

bg голям – малък   »   hy մեծ - փոքր

68 [шейсет и осем]

голям – малък

голям – малък

68 [վաթսունութ]

68 [vat’sunut’]

մեծ - փոքր

[mets - p’vok’r]

Изберете как искате да видите превода:   
български арменски Играйте Повече
голям и малък մե- և --քր մ__ և փ___ մ-ծ և փ-ք- ---------- մեծ և փոքր 0
m--- ye--p’vok-r m___ y__ p______ m-t- y-v p-v-k-r ---------------- mets yev p’vok’r
Слонът е голям. Փ--ը -եծ-է: Փ___ մ__ է_ Փ-ղ- մ-ծ է- ----------- Փիղը մեծ է: 0
P’i----me-s e P_____ m___ e P-i-h- m-t- e ------------- P’ighy mets e
Мишката е малка. Մ-ւկ- փո---է: Մ____ փ___ է_ Մ-ւ-ը փ-ք- է- ------------- Մուկը փոքր է: 0
Mu-------k---e M___ p______ e M-k- p-v-k-r e -------------- Muky p’vok’r e
тъмен и светъл մ-ւ--- լ-----որ մ___ և լ_______ մ-ւ- և լ-ւ-ա-ո- --------------- մութ և լուսավոր 0
m-t’-ye----s-vor m___ y__ l______ m-t- y-v l-s-v-r ---------------- mut’ yev lusavor
Нощта е тъмна. Գի-երը մո-- է: Գ_____ մ___ է_ Գ-շ-ր- մ-ւ- է- -------------- Գիշերը մութ է: 0
Gi-hery m-t’-e G______ m___ e G-s-e-y m-t- e -------------- Gishery mut’ e
Денят е светъл. Օրը---յծ-ռ -: Օ__ պ_____ է_ Օ-ը պ-յ-ա- է- ------------- Օրը պայծառ է: 0
Ory---yt-arr e O__ p_______ e O-y p-y-s-r- e -------------- Ory paytsarr e
стар и млад ծե-------տասարդ ծ__ և ե________ ծ-ր և ե-ի-ա-ա-դ --------------- ծեր և երիտասարդ 0
t--r y-v y-ritasa-d t___ y__ y_________ t-e- y-v y-r-t-s-r- ------------------- tser yev yeritasard
Нашият дядо е много стар. Մ-ր-պ-պիկ- շ-----ր-է: Մ__ պ_____ շ__ ծ__ է_ Մ-ր պ-պ-կ- շ-տ ծ-ր է- --------------------- Մեր պապիկը շատ ծեր է: 0
Mer pap-ky ---t-t-e- e M__ p_____ s___ t___ e M-r p-p-k- s-a- t-e- e ---------------------- Mer papiky shat tser e
Преди 70 години е бил още млад. Յոթա-ասուն-տար---ռ-ջ-ն-------ս-ր--է-: Յ_________ տ___ ա___ ն_ ե________ է__ Յ-թ-ն-ս-ւ- տ-ր- ա-ա- ն- ե-ի-ա-ա-դ է-: ------------------------------------- Յոթանասուն տարի առաջ նա երիտասարդ էր: 0
Yot--nasun -a-i-ar----na-ye-i--sa-d -r Y_________ t___ a____ n_ y_________ e_ Y-t-a-a-u- t-r- a-r-j n- y-r-t-s-r- e- -------------------------------------- Yot’anasun tari arraj na yeritasard er
красив и грозен գեղեց-- և տգեղ գ______ և տ___ գ-ղ-ց-կ և տ-ե- -------------- գեղեցիկ և տգեղ 0
g-g--ts--k-yev-tg--h g_________ y__ t____ g-g-e-s-i- y-v t-e-h -------------------- geghets’ik yev tgegh
Пеперудата е красива. Թ-թ--- --ղ-ց-կ -: Թ_____ գ______ է_ Թ-թ-ռ- գ-ղ-ց-կ է- ----------------- Թիթեռը գեղեցիկ է: 0
T’-t-yer-y ----et-’-- e T_________ g_________ e T-i-’-e-r- g-g-e-s-i- e ----------------------- T’it’yerry geghets’ik e
Паякът е грозен. Ս--դ- --ե- է: Ս____ տ___ է_ Ս-ր-ը տ-ե- է- ------------- Սարդը տգեղ է: 0
S--d----egh-e S____ t____ e S-r-y t-e-h e ------------- Sardy tgegh e
дебел и слаб գ-ր --ն--ար գ__ և ն____ գ-ր և ն-հ-ր ----------- գեր և նիհար 0
ge--y---nih-r g__ y__ n____ g-r y-v n-h-r ------------- ger yev nihar
Жена с тегло 100 килограма е дебела. Կին- հար--ւ-----ո---մով--եր -: Կ___ հ______ կ_________ գ__ է_ Կ-ն- հ-ր-ո-ր կ-լ-գ-ա-ո- գ-ր է- ------------------------------ Կինը հարյուր կիլոգրամով գեր է: 0
K-ny--aryu- ----gra--- -er e K___ h_____ k_________ g__ e K-n- h-r-u- k-l-g-a-o- g-r e ---------------------------- Kiny haryur kilogramov ger e
Мъж с тегло 50 килограма е слаб. Տ--մ------իսո-ն կիլո-ր-մով-ն-հ-ր է: Տ_______ հ_____ կ_________ ն____ է_ Տ-ա-ա-դ- հ-ս-ւ- կ-լ-գ-ա-ո- ն-հ-ր է- ----------------------------------- Տղամարդը հիսուն կիլոգրամով նիհար է: 0
T-h----d--h-s-n-ki-ogram-v --h---e T________ h____ k_________ n____ e T-h-m-r-y h-s-n k-l-g-a-o- n-h-r e ---------------------------------- Tghamardy hisun kilogramov nihar e
скъп и евтин թան-----ժան թ___ և է___ թ-ն- և է-ա- ----------- թանկ և էժան 0
t’an-------zhan t____ y__ e____ t-a-k y-v e-h-n --------------- t’ank yev ezhan
Колата е скъпа. Մե-ե-ան ---կ-է: Մ______ թ___ է_ Մ-ք-ն-ն թ-ն- է- --------------- Մեքենան թանկ է: 0
M--’yen-n t’a-k-e M________ t____ e M-k-y-n-n t-a-k e ----------------- Mek’yenan t’ank e
Вестникът е евтин. Թե--ը էժ-ն--: Թ____ է___ է_ Թ-ր-ը է-ա- է- ------------- Թերթը էժան է: 0
T’ye-t-y e---- e T_______ e____ e T-y-r-’- e-h-n e ---------------- T’yert’y ezhan e

Кодово превключване

Все повече и повече хора израстват двуезични. Те могат да говорят повече от един език. Много от тези хора често превключват между езиците. Те решават кой език да използват в зависимост от ситуацията. Например, те говорят на различни езици по време на работа и у дома. По този начин се адаптират към околната си среда. Но съществува и възможност за спонтанно превключване на езиците. Това явление се нарича кодово превключване. При кодовото превключване, езикът бива сменен в процеса на говорене. Може да има много причини, поради които говорещите правят това. Често те не намират подходящата дума в даден език. И могат да изразят себе си по-добре чрез другия език. Причината може да бъде и в това, че говорещият се чувства по-уверен в единия от езиците. Той използва този език за частни или лични неща. Понякога определена дума не съществува в езика. В този случай на говорещия се налага да превключи на друг език. Или пък умишлено сменя езиците, за да не бъде разбран. В този случай кодовото превключване работи като таен език. По-рано, смесването на езиците беше критикувано. Смяташе се, че говорещият не може да говори правилно някой от двата езика. Днес на него се гледа по различен начин. Кодовото превключване се признава като специална езикова компетентност. Интересно е да се наблюдава говорещият, който използва кодово превключване. Често пъти той не просто сменя езика, на който говори. Други комуникативни елементи също се променят. Мнозина говорят по-бързо, по-високо или по-акцентирано на другия език. Или изведнъж започват да използват повече жестове и изражения на лицето. По този начин, кодовото превключване винаги е в известна степен и културно превключване…