Разговорник

bg желая, бих желал, искам, бих искал нещо   »   hu valamit akarni, kedvelni, szeretni

70 [седемдесет]

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

70 [hetven]

valamit akarni, kedvelni, szeretni

Изберете как искате да видите превода:   
български унгарски Играйте Повече
Искате ли да пушите? S-e-e-ne--o-á------ - rá---j---i? S_______ d_________ / r__________ S-e-e-n- d-h-n-o-n- / r-g-ú-t-n-? --------------------------------- Szeretne dohányozni / rágyújtani? 0
Искате ли да танцувате? S-e--t-----n-----? S_______ t________ S-e-e-n- t-n-o-n-? ------------------ Szeretne táncolni? 0
Искате ли да се разходите? S-e--tn---é-ál--? S_______ s_______ S-e-e-n- s-t-l-i- ----------------- Szeretne sétálni? 0
Искам да пуша. Szer-tnék -o-á-y-zni-- r----jta-i. S________ d_________ / r__________ S-e-e-n-k d-h-n-o-n- / r-g-ú-t-n-. ---------------------------------- Szeretnék dohányozni / rágyújtani. 0
Искате ли цигара? Sz--et--l e-y----a--ttát? S________ e__ c__________ S-e-e-n-l e-y c-g-r-t-á-? ------------------------- Szeretnél egy cigarettát? 0
Той иска огънче. Ő-t--et--zer-t-e. Ő t____ s________ Ő t-z-t s-e-e-n-. ----------------- Ő tüzet szeretne. 0
Искам да пия нещо. S-ere-nék ---i vala---. S________ i___ v_______ S-e-e-n-k i-n- v-l-m-t- ----------------------- Szeretnék inni valamit. 0
Искам да ям нещо. S-----né- -n-i-v----it. S________ e___ v_______ S-e-e-n-k e-n- v-l-m-t- ----------------------- Szeretnék enni valamit. 0
Искам да си отдъхна малко. Sz--e-ném-kic----k--i-enni-m----. S________ k_____ k________ m_____ S-e-e-n-m k-c-i- k-p-h-n-i m-g-m- --------------------------------- Szeretném kicsit kipihenni magam. 0
Бих искал / искала да Ви попитам нещо. S------ék k---e--i --t-----l-mit. S________ k_______ ö____ v_______ S-e-e-n-k k-r-e-n- ö-t-l v-l-m-t- --------------------------------- Szeretnék kérdezni öntől valamit. 0
Бих искал / искала да Ви помоля за нещо. S-e-etném ön- -e-ké--i val--i-e. S________ ö__ m_______ v________ S-e-e-n-m ö-t m-g-é-n- v-l-m-r-. -------------------------------- Szeretném önt megkérni valamire. 0
Бих искал / искала да Ви поканя на нещо. S-e-e-n-m --- --g--vn- val-mir-. S________ ö__ m_______ v________ S-e-e-n-m ö-t m-g-í-n- v-l-m-r-. -------------------------------- Szeretném önt meghívni valamire. 0
Какво обичате / желаете, моля? Mit--z-retne--k-r-m? M__ s________ k_____ M-t s-e-e-n-, k-r-m- -------------------- Mit szeretne, kérem? 0
Желаете ли кафе? S--ret---egy -áv--? S_______ e__ k_____ S-e-e-n- e-y k-v-t- ------------------- Szeretne egy kávét? 0
Или предпочитате чай? Va-y i--áb- e---t-á--s-er--ne? V___ i_____ e__ t___ s________ V-g- i-k-b- e-y t-á- s-e-e-n-? ------------------------------ Vagy inkább egy teát szeretne? 0
Ние искаме да се приберем вкъщи. H-z---z-re-n--k me---. H___ s_________ m_____ H-z- s-e-e-n-n- m-n-i- ---------------------- Haza szeretnénk menni. 0
Желаете ли такси? S---e---tek e-y-ta--t? S__________ e__ t_____ S-e-e-n-t-k e-y t-x-t- ---------------------- Szeretnétek egy taxit? 0
Те искат да се обадят по телефона. Tel---n-ln---z-retnéne-. T__________ s___________ T-l-f-n-l-i s-e-e-n-n-k- ------------------------ Telefonálni szeretnének. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + унгарски (1-100) MP3 унгарски (1-100)

Два езика = два речеви центъра!

На нашия мозък не му прави впечатление, когато учим нов език. Това е така, защото той има различни зони за съхранение на различните езици. Не всички езици, които учим се съхраняват на едно място. Езиците, които научаваме като възрастни имат своя собствена складова площ. Това означава, че мозъкът обработва новите правила на друго място. Те не се съхраняват заедно с родния език. Хората, които растат двуезични, от друга страна, използват само един участък на мозъка. Множество проучвания са стигнали до това заключение. Невролози са изследвали различни участници в експерименти. Тези участници говорели два езика свободно. Една част от тестовата група, обаче ,била израснала с двата езика. Другата част, напротив, била научила втория език по-късно в живота. Изследователите могли да измерват мозъчната им дейност по време на езикови тестове. По този начин те можели да видят кои области на мозъка функционират по време на експеримента. И установили, че "късно" научилите езика имат два речеви центъра! Изследователите вече отдавна подозирали, че това е така. Хората с мозъчни увреждания показват различни признаци. Така че, увреждането на мозъка също може да доведе до проблеми с говора. Засегнатите често не могат да произнасят или разбират думи. Но двуезични жертви на катастрофи понякога показват необичайни симптоми. Техните речеви проблеми не винаги се отразяват и на двата езика. Ако само една част от мозъка е пострадала, другата все още може да функционира. Тогава пациентите говорят единия език по-добре от другия. Двата различни езика също отново се пре-научават с различна скорост. Това доказва, че двата езика не се съхраняват на едно и също място. Тъй като не са научени по едно и също време, те образуват два центъра. Все още не е известно как мозъкът ни управлява множеството езици. Но новите открития могат да доведат до нови учебни стратегии.