Разговорник

bg желая, бих желал, искам, бих искал нещо   »   uz biror narsani yoqtirmoq

70 [седемдесет]

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

70 [etmish]

biror narsani yoqtirmoq

Изберете как искате да видите превода:   
български узбекски Играйте Повече
Искате ли да пушите? Che--shni xo----s-z-i? C________ x___________ C-e-i-h-i x-h-a-s-z-i- ---------------------- Chekishni xohlaysizmi? 0
Искате ли да танцувате? Raqs-a tushi-hni-ho--a-siz-i? R_____ t________ h___________ R-q-g- t-s-i-h-i h-h-a-s-z-i- ----------------------------- Raqsga tushishni hohlaysizmi? 0
Искате ли да се разходите? Piyoda-b----h-i--oh-a-si-mi? P_____ b_______ x___________ P-y-d- b-r-s-n- x-h-a-s-z-i- ---------------------------- Piyoda borishni xohlaysizmi? 0
Искам да пуша. M-n---e--s-n- --h--y--n. M__ c________ x_________ M-n c-e-i-h-i x-h-a-m-n- ------------------------ Men chekishni xohlayman. 0
Искате ли цигара? T-m-k- -stay-iz--? T_____ i__________ T-m-k- i-t-y-i-m-? ------------------ Tamaki istaysizmi? 0
Той иска огънче. U o--v-i-xohla-di. U o_____ x________ U o-o-n- x-h-a-d-. ------------------ U olovni xohlaydi. 0
Искам да пия нещо. M-n i--mo---im--. M__ i____________ M-n i-h-o-c-i-a-. ----------------- Men ichmoqchiman. 0
Искам да ям нещо. M-n n-m--i- --moqchiman. M__ n______ y___________ M-n n-m-d-r y-m-q-h-m-n- ------------------------ Men nimadir yemoqchiman. 0
Искам да си отдъхна малко. Me---am ---oq--i-an. M__ d__ o___________ M-n d-m o-m-q-h-m-n- -------------------- Men dam olmoqchiman. 0
Бих искал / искала да Ви попитам нещо. Sizd---b-r -ars--sor-mo-c-ima-. S_____ b__ n____ s_____________ S-z-a- b-r n-r-a s-r-m-q-h-m-n- ------------------------------- Sizdan bir narsa soramoqchiman. 0
Бих искал / искала да Ви помоля за нещо. S-z-an b-r -ar-a s-r---q-hi-a-. S_____ b__ n____ s_____________ S-z-a- b-r n-r-a s-r-m-q-h-m-n- ------------------------------- Sizdan bir narsa soramoqchiman. 0
Бих искал / искала да Ви поканя на нещо. M-n-s--ni b--o- na-sag- -ak--f -i----c-im-n. M__ s____ b____ n______ t_____ q____________ M-n s-z-i b-r-r n-r-a-a t-k-i- q-l-o-c-i-a-. -------------------------------------------- Men sizni biror narsaga taklif qilmoqchiman. 0
Какво обичате / желаете, моля? iltim-s nima-is-ay-iz i______ n___ i_______ i-t-m-s n-m- i-t-y-i- --------------------- iltimos nima istaysiz 0
Желаете ли кафе? K--- i-h-oq--i-isiz? K___ i______________ K-f- i-h-o-c-i-i-i-? -------------------- Kofe ichmoqchimisiz? 0
Или предпочитате чай? Y--i---r p--o-a -hoy--ch--qc--mis--? Y___ b__ p_____ c___ i______________ Y-k- b-r p-y-l- c-o- i-h-o-c-i-i-i-? ------------------------------------ Yoki bir piyola choy ichmoqchimisiz? 0
Ние искаме да се приберем вкъщи. Biz-u--a-ket----h--iz. B__ u___ k____________ B-z u-g- k-t-o-c-i-i-. ---------------------- Biz uyga ketmoqchimiz. 0
Желаете ли такси? taksi xohlay---mi t____ x__________ t-k-i x-h-a-s-z-i ----------------- taksi xohlaysizmi 0
Те искат да се обадят по телефона. Si- --ngiroq qi-mo-chi-iz. S__ q_______ q____________ S-z q-n-i-o- q-l-o-c-i-i-. -------------------------- Siz qongiroq qilmoqchisiz. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 узбекски (1-100)
Няма намерено видео!

Два езика = два речеви центъра!

На нашия мозък не му прави впечатление, когато учим нов език. Това е така, защото той има различни зони за съхранение на различните езици. Не всички езици, които учим се съхраняват на едно място. Езиците, които научаваме като възрастни имат своя собствена складова площ. Това означава, че мозъкът обработва новите правила на друго място. Те не се съхраняват заедно с родния език. Хората, които растат двуезични, от друга страна, използват само един участък на мозъка. Множество проучвания са стигнали до това заключение. Невролози са изследвали различни участници в експерименти. Тези участници говорели два езика свободно. Една част от тестовата група, обаче ,била израснала с двата езика. Другата част, напротив, била научила втория език по-късно в живота. Изследователите могли да измерват мозъчната им дейност по време на езикови тестове. По този начин те можели да видят кои области на мозъка функционират по време на експеримента. И установили, че "късно" научилите езика имат два речеви центъра! Изследователите вече отдавна подозирали, че това е така. Хората с мозъчни увреждания показват различни признаци. Така че, увреждането на мозъка също може да доведе до проблеми с говора. Засегнатите често не могат да произнасят или разбират думи. Но двуезични жертви на катастрофи понякога показват необичайни симптоми. Техните речеви проблеми не винаги се отразяват и на двата езика. Ако само една част от мозъка е пострадала, другата все още може да функционира. Тогава пациентите говорят единия език по-добре от другия. Двата различни езика също отново се пре-научават с различна скорост. Това доказва, че двата езика не се съхраняват на едно и също място. Тъй като не са научени по едно и също време, те образуват два центъра. Все още не е известно как мозъкът ни управлява множеството езици. Но новите открития могат да доведат до нови учебни стратегии.