Разговорник

bg мога / разрешено ми е / бива   »   et midagi tohtima

73 [седемдесет и три]

мога / разрешено ми е / бива

мога / разрешено ми е / бива

73 [seitsekümmend kolm]

midagi tohtima

Изберете как искате да видите превода:   
български естонски Играйте Повече
Можеш ли вече да караш кола? To-id ---jub- -u-og--s----? T____ s_ j___ a_____ s_____ T-h-d s- j-b- a-t-g- s-i-a- --------------------------- Tohid sa juba autoga sõita? 0
Можеш ли вече да пиеш алкохол? Tohid--a-juba---k----i juua? T____ s_ j___ a_______ j____ T-h-d s- j-b- a-k-h-l- j-u-? ---------------------------- Tohid sa juba alkoholi juua? 0
Можеш ли вече да пътуваш сам / сама в чужбина? T---- -a --ba-ük----ä-i--aal----it-? T____ s_ j___ ü___ v_________ s_____ T-h-d s- j-b- ü-s- v-l-s-a-l- s-i-a- ------------------------------------ Tohid sa juba üksi välismaale sõita? 0
мога / разрешено ми е / бива toh-ima t______ t-h-i-a ------- tohtima 0
Може ли да пушим тук? To-----m---i-n-s-it-e-a--? T_____ m_ s___ s__________ T-h-m- m- s-i- s-i-s-t-d-? -------------------------- Tohime me siin suitsetada? 0
Може ли да се пуши тук? T-hib -iin-s-itset-d-? T____ s___ s__________ T-h-b s-i- s-i-s-t-d-? ---------------------- Tohib siin suitsetada? 0
Може ли да се плаща с кредитна карта? T---b-si-----ed---ka-r-ig- mak--a? T____ s___ k______________ m______ T-h-b s-i- k-e-i-t-a-r-i-a m-k-t-? ---------------------------------- Tohib siin krediitkaardiga maksta? 0
Може ли да се плаща с чек? T--ib -i-- -š-ki-- --ks-a? T____ s___ t______ m______ T-h-b s-i- t-e-i-a m-k-t-? -------------------------- Tohib siin tšekiga maksta? 0
Може ли да се плаща само в брой? T-hib-si-- a--ul------rahas-m-ks-a? T____ s___ a_____ s________ m______ T-h-b s-i- a-n-l- s-l-r-h-s m-k-t-? ----------------------------------- Tohib siin ainult sularahas maksta? 0
Може ли да се обадя по телефона? To-i---- h-tkel h-l--t-da? T____ m_ h_____ h_________ T-h-n m- h-t-e- h-l-s-a-a- -------------------------- Tohin ma hetkel helistada? 0
Може ли да попитам нещо? To--n -a he---- --da-- küsi--? T____ m_ h_____ m_____ k______ T-h-n m- h-t-e- m-d-g- k-s-d-? ------------------------------ Tohin ma hetkel midagi küsida? 0
Може ли да кажа нещо? Tohin--- hetk--------i--el--? T____ m_ h_____ m_____ ö_____ T-h-n m- h-t-e- m-d-g- ö-l-a- ----------------------------- Tohin ma hetkel midagi öelda? 0
Той не може да спи в парка. Ta--i ---i-par--s m-g---. T_ e_ t___ p_____ m______ T- e- t-h- p-r-i- m-g-d-. ------------------------- Ta ei tohi pargis magada. 0
Той не може да спи в колата. T- ei--ohi a-t-- -ag---. T_ e_ t___ a____ m______ T- e- t-h- a-t-s m-g-d-. ------------------------ Ta ei tohi autos magada. 0
Той не може да спи на гарата. Ta -- ---- ro---ja--as-m-g--a. T_ e_ t___ r__________ m______ T- e- t-h- r-n-i-a-m-s m-g-d-. ------------------------------ Ta ei tohi rongijaamas magada. 0
Може ли да седнем? T-h-m---e-is-uda? T_____ m_ i______ T-h-m- m- i-t-d-? ----------------- Tohime me istuda? 0
Може ли менюто? Tohi----e -enüüd -aada? T_____ m_ m_____ s_____ T-h-m- m- m-n-ü- s-a-a- ----------------------- Tohime me menüüd saada? 0
Може ли да платим поотделно? T------me-er--di-m-ks-a? T_____ m_ e_____ m______ T-h-m- m- e-a-d- m-k-t-? ------------------------ Tohime me eraldi maksta? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + естонски (1-100) MP3 естонски (1-100)

Как мозъкът научава нови думи

Когато учим непознати думи, мозъкът ни запаметява ново съдържание. Заучаването става само чрез постоянно повтаряне. Колко добре нашият мозък запаметява думите зависи от множество фактори. Но най-важното е редовно да преговаряме научената лексика. Само думите, които използваме или пишем често се запаметяват. Може да се каже, че тези думи се архивират като изображения. Този принцип на обучение също важи и при маймуните. Маймуните могат да се научат да "четат" думи, ако ги виждат достатъчно често. Въпреки, че не разбират думите, те ги разпознават по тяхната форма. За да говорим свободно даден език, ние се нуждаем от много думи. Затова речниковият ни запас трябва да бъде добре организиран. Защото паметта ни функционира като архив. За да намери думата бързо, тя трябва да знае къде да търси. Затова е по-добре думите да се учат в определен контекст. Тогава мозъкът ни винаги ще бъде в състояние да отвори правилния "файл". Но дори и това, което сме научили добре може да бъде забравено. В този случай, информацията се премества от активната в пасивната памет. Чрез забравянето ние се освобождаваме от ненужните знания. По този начин мозъкът ни прави място за нови и по-важни неща. Следователно е важно да активираме своите знания регулярно. Но информацията, която е в пасивната памет не се губи завинаги. Когато видим една забравена дума, ние си я припомняме отново. Вторият път научаваме по-бързо вече наученото. Човек, който иска да разшири речника си също трябва да разшири своите хобита. Защото всеки от нас има определени интереси. Ето защо, ние обикновено сме заети с едни и същи неща. Но езикът се състои от много различни семантични полета. Човек, който се интересува от политика понякога също трябва да чете и спортните вестници!