Разговорник

bg мога / разрешено ми е / бива   »   he ‫מותר משהו ‬

73 [седемдесет и три]

мога / разрешено ми е / бива

мога / разрешено ми е / бива

‫73 [שבעים ושלוש]‬

73 [shiv'im w'shalosh]

‫מותר משהו ‬

mutar mashehu

Изберете как искате да видите превода:   
български иврит Играйте Повече
Можеш ли вече да караш кола? ‫כ-----ת-------ה-ג----ונ---‬ ‫___ מ___ ל_ ל____ ב________ ‫-ב- מ-ת- ל- ל-ה-ג ב-כ-נ-ת-‬ ---------------------------- ‫כבר מותר לך לנהוג במכונית?‬ 0
kv-- -utar le-ha/-akh -inhog--ame-honi-? k___ m____ l_________ l_____ b__________ k-a- m-t-r l-k-a-l-k- l-n-o- b-m-k-o-i-? ---------------------------------------- kvar mutar lekha/lakh linhog bamekhonit?
Можеш ли вече да пиеш алкохол? ‫כ-ר ---ר-לך לש-ות -לכוה-ל?‬ ‫___ מ___ ל_ ל____ א________ ‫-ב- מ-ת- ל- ל-ת-ת א-כ-ה-ל-‬ ---------------------------- ‫כבר מותר לך לשתות אלכוהול?‬ 0
k-ar--------e--a/lak- l-sht-- al-----? k___ m____ l_________ l______ a_______ k-a- m-t-r l-k-a-l-k- l-s-t-t a-k-h-l- -------------------------------------- kvar mutar lekha/lakh lishtot alkohol?
Можеш ли вече да пътуваш сам / сама в чужбина? ‫כ-ר----ר לך---סוע--בד -חו--‬ ‫___ מ___ ל_ ל____ ל__ ל_____ ‫-ב- מ-ת- ל- ל-ס-ע ל-ד ל-ו-?- ----------------------------- ‫כבר מותר לך לנסוע לבד לחול?‬ 0
kv-r-m--ar -e----la-h -i-s-’a-lev-d -ex-l? k___ m____ l_________ l______ l____ l_____ k-a- m-t-r l-k-a-l-k- l-n-o-a l-v-d l-x-l- ------------------------------------------ kvar mutar lekha/lakh linso’a levad lexul?
мога / разрешено ми е / бива ‫---ר‬ ‫_____ ‫-ו-ר- ------ ‫מותר‬ 0
mutar m____ m-t-r ----- mutar
Може ли да пушим тук? ‫--תר -נ--לעשן כ--?‬ ‫____ ל__ ל___ כ____ ‫-ו-ר ל-ו ל-ש- כ-ן-‬ -------------------- ‫מותר לנו לעשן כאן?‬ 0
m--a- -an- l--a-----k--n? m____ l___ l_______ k____ m-t-r l-n- l-'-s-e- k-'-? ------------------------- mutar lanu le'ashen ka'n?
Може ли да се пуши тук? ‫מ-ת- לעש- --ן-‬ ‫____ ל___ כ____ ‫-ו-ר ל-ש- כ-ן-‬ ---------------- ‫מותר לעשן כאן?‬ 0
m--ar -e'a---n -a'n? m____ l_______ k____ m-t-r l-'-s-e- k-'-? -------------------- mutar le'ashen ka'n?
Може ли да се плаща с кредитна карта? ‫אפשר-ל-לם בכר----אש-אי?‬ ‫____ ל___ ב_____ א______ ‫-פ-ר ל-ל- ב-ר-י- א-ר-י-‬ ------------------------- ‫אפשר לשלם בכרטיס אשראי?‬ 0
efsh-r--e-h--e- ------i--a-h--'-? e_____ l_______ b_______ a_______ e-s-a- l-s-a-e- b-k-r-i- a-h-a-i- --------------------------------- efshar leshalem bekartis ashra'i?
Може ли да се плаща с чек? ‫---ר ל-לם---’ק?‬ ‫____ ל___ ב_____ ‫-פ-ר ל-ל- ב-’-?- ----------------- ‫אפשר לשלם בצ’ק?‬ 0
ef-ha- l-s-a--- b---eq? e_____ l_______ b______ e-s-a- l-s-a-e- b-c-e-? ----------------------- efshar leshalem b'cheq?
Може ли да се плаща само в брой? ‫-ו---לש-ם-ב-ז--ן -לבד-‬ ‫____ ל___ ב_____ ב_____ ‫-ו-ר ל-ל- ב-ז-מ- ב-ב-?- ------------------------ ‫מותר לשלם במזומן בלבד?‬ 0
mu-ar-l-sha-em-b-mzu-an b--v--? m____ l_______ b_______ b______ m-t-r l-s-a-e- b-m-u-a- b-l-a-? ------------------------------- mutar leshalem bimzuman bilvad?
Може ли да се обадя по телефона? ‫--תר -- לטלפן?‬ ‫____ ל_ ל______ ‫-ו-ר ל- ל-ל-ן-‬ ---------------- ‫מותר לי לטלפן?‬ 0
m-t-- -i l-ta---n? m____ l_ l________ m-t-r l- l-t-l-e-? ------------------ mutar li letalpen?
Може ли да попитам нещо? ‫-פשר לש-ול מ--ו-‬ ‫____ ל____ מ_____ ‫-פ-ר ל-א-ל מ-ה-?- ------------------ ‫אפשר לשאול משהו?‬ 0
efs--- ---h-o--mas-ehu? e_____ l______ m_______ e-s-a- l-s-'-l m-s-e-u- ----------------------- efshar lish'ol mashehu?
Може ли да кажа нещо? ‫---ר-לו----שהו-‬ ‫____ ל___ מ_____ ‫-פ-ר ל-מ- מ-ה-?- ----------------- ‫אפשר לומר משהו?‬ 0
e-sh-- ---a- mas----? e_____ l____ m_______ e-s-a- l-m-r m-s-e-u- --------------------- efshar lomar mashehu?
Той не може да спи в парка. ‫אסור--- לי-----פאר-.‬ ‫____ ל_ ל____ ב______ ‫-ס-ר ל- ל-ש-ן ב-א-ק-‬ ---------------------- ‫אסור לו לישון בפארק.‬ 0
a-ur--o-l-sh---b----r-. a___ l_ l_____ b_______ a-u- l- l-s-o- b-p-'-q- ----------------------- asur lo lishon bapa'rq.
Той не може да спи в колата. ‫אסור-ל----שו---מכ---ת.‬ ‫____ ל_ ל____ ב________ ‫-ס-ר ל- ל-ש-ן ב-כ-נ-ת-‬ ------------------------ ‫אסור לו לישון במכונית.‬ 0
a----lo---s--n--amek-on--. a___ l_ l_____ b__________ a-u- l- l-s-o- b-m-k-o-i-. -------------------------- asur lo lishon bamekhonit.
Той не може да спи на гарата. ‫--ו- ---ל-שו- -תחנ- הרכ---‬ ‫____ ל_ ל____ ב____ ה______ ‫-ס-ר ל- ל-ש-ן ב-ח-ת ה-כ-ת-‬ ---------------------------- ‫אסור לו לישון בתחנת הרכבת.‬ 0
as----- lishon be-a---at---ra-e-e-. a___ l_ l_____ b________ h_________ a-u- l- l-s-o- b-t-x-n-t h-r-k-v-t- ----------------------------------- asur lo lishon betaxanat harakevet.
Може ли да седнем? ‫אנח-ו -כ-------בת-‬ ‫_____ י_____ ל_____ ‫-נ-נ- י-ו-י- ל-ב-?- -------------------- ‫אנחנו יכולים לשבת?‬ 0
a-axnu -'-h---m----he-e-? a_____ y_______ l________ a-a-n- y-k-o-i- l-s-e-e-? ------------------------- anaxnu y'kholim lashevet?
Може ли менюто? ‫א--- -קב- את-ה--ריט?‬ ‫____ ל___ א_ ה_______ ‫-פ-ר ל-ב- א- ה-פ-י-?- ---------------------- ‫אפשר לקבל את התפריט?‬ 0
ef--a---eqab---et h-ta--it? e_____ l______ e_ h________ e-s-a- l-q-b-l e- h-t-f-i-? --------------------------- efshar leqabel et hatafrit?
Може ли да платим поотделно? ‫אפ-ר -שלם--נפ---‬ ‫____ ל___ ב______ ‫-פ-ר ל-ל- ב-פ-ד-‬ ------------------ ‫אפשר לשלם בנפרד?‬ 0
ef---- -es----m b--ifrad? e_____ l_______ b________ e-s-a- l-s-a-e- b-n-f-a-? ------------------------- efshar leshalem benifrad?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + иврит (1-100) MP3 иврит (1-100)

Как мозъкът научава нови думи

Когато учим непознати думи, мозъкът ни запаметява ново съдържание. Заучаването става само чрез постоянно повтаряне. Колко добре нашият мозък запаметява думите зависи от множество фактори. Но най-важното е редовно да преговаряме научената лексика. Само думите, които използваме или пишем често се запаметяват. Може да се каже, че тези думи се архивират като изображения. Този принцип на обучение също важи и при маймуните. Маймуните могат да се научат да "четат" думи, ако ги виждат достатъчно често. Въпреки, че не разбират думите, те ги разпознават по тяхната форма. За да говорим свободно даден език, ние се нуждаем от много думи. Затова речниковият ни запас трябва да бъде добре организиран. Защото паметта ни функционира като архив. За да намери думата бързо, тя трябва да знае къде да търси. Затова е по-добре думите да се учат в определен контекст. Тогава мозъкът ни винаги ще бъде в състояние да отвори правилния "файл". Но дори и това, което сме научили добре може да бъде забравено. В този случай, информацията се премества от активната в пасивната памет. Чрез забравянето ние се освобождаваме от ненужните знания. По този начин мозъкът ни прави място за нови и по-важни неща. Следователно е важно да активираме своите знания регулярно. Но информацията, която е в пасивната памет не се губи завинаги. Когато видим една забравена дума, ние си я припомняме отново. Вторият път научаваме по-бързо вече наученото. Човек, който иска да разшири речника си също трябва да разшири своите хобита. Защото всеки от нас има определени интереси. Ето защо, ние обикновено сме заети с едни и същи неща. Но езикът се състои от много различни семантични полета. Човек, който се интересува от политика понякога също трябва да чете и спортните вестници!