Разговорник

bg мога / разрешено ми е / бива   »   sk niečo smieť / môcť

73 [седемдесет и три]

мога / разрешено ми е / бива

мога / разрешено ми е / бива

73 [sedemdesiattri]

niečo smieť / môcť

Изберете как искате да видите превода:   
български словашки Играйте Повече
Можеш ли вече да караш кола? Smi-- -- --fé-ov-ť-au--? S____ u_ š________ a____ S-i-š u- š-f-r-v-ť a-t-? ------------------------ Smieš už šoférovať auto? 0
Можеш ли вече да пиеш алкохол? Sm-eš -----ť-al---ol? S____ u_ p__ a_______ S-i-š u- p-ť a-k-h-l- --------------------- Smieš už piť alkohol? 0
Можеш ли вече да пътуваш сам / сама в чужбина? Smie---- í-- -á- d--za-raniči-? S____ u_ í__ s__ d_ z__________ S-i-š u- í-ť s-m d- z-h-a-i-i-? ------------------------------- Smieš už ísť sám do zahraničia? 0
мога / разрешено ми е / бива sm-eť, -ôcť s_____ m___ s-i-ť- m-c- ----------- smieť, môcť 0
Може ли да пушим тук? M-------- fa-čiť? M_____ t_ f______ M-ž-m- t- f-j-i-? ----------------- Môžeme tu fajčiť? 0
Може ли да се пуши тук? Môže-s- t- fajčiť? M___ s_ t_ f______ M-ž- s- t- f-j-i-? ------------------ Môže sa tu fajčiť? 0
Може ли да се плаща с кредитна карта? M--- -a -u p--t-- -re---n-- ka-t--? M___ s_ t_ p_____ k________ k______ M-ž- s- t- p-a-i- k-e-i-n-u k-r-o-? ----------------------------------- Môže sa tu platiť kreditnou kartou? 0
Може ли да се плаща с чек? M--e--a t- --at-ť--ek--? M___ s_ t_ p_____ š_____ M-ž- s- t- p-a-i- š-k-m- ------------------------ Môže sa tu platiť šekom? 0
Може ли да се плаща само в брой? M--e ---zap----- le--- h--o--s-i? M___ s_ z_______ l__ v h_________ M-ž- s- z-p-a-i- l-n v h-t-v-s-i- --------------------------------- Môže sa zaplatiť len v hotovosti? 0
Може ли да се обадя по телефона? Môž-- -i le----tel-----va-? M____ s_ l__ z_____________ M-ž-m s- l-n z-t-l-f-n-v-ť- --------------------------- Môžem si len zatelefonovať? 0
Може ли да попитам нещо? M--e- s--l---n--čo-s-ýtať? M____ s_ l__ n____ s______ M-ž-m s- l-n n-e-o s-ý-a-? -------------------------- Môžem sa len niečo spýtať? 0
Може ли да кажа нещо? M-ž-m-l-- n-e-- -o--d-ť? M____ l__ n____ p_______ M-ž-m l-n n-e-o p-v-d-ť- ------------------------ Môžem len niečo povedať? 0
Той не може да спи в парка. Ne-m---s-a- v------. N_____ s___ v p_____ N-s-i- s-a- v p-r-u- -------------------- Nesmie spať v parku. 0
Той не може да спи в колата. Nesmie spať-----t-. N_____ s___ v a____ N-s-i- s-a- v a-t-. ------------------- Nesmie spať v aute. 0
Той не може да спи на гарата. Ne--i----ať -- -t---c-. N_____ s___ n_ s_______ N-s-i- s-a- n- s-a-i-i- ----------------------- Nesmie spať na stanici. 0
Може ли да седнем? S---me -i-sad---? S_____ s_ s______ S-i-m- s- s-d-ú-? ----------------- Smieme si sadnúť? 0
Може ли менюто? Mô--t---ám p--ni--ť -e-á-n- -----k? M_____ n__ p_______ j______ l______ M-ž-t- n-m p-i-i-s- j-d-l-y l-s-o-? ----------------------------------- Môžete nám priniesť jedálny lístok? 0
Може ли да платим поотделно? Mô--m--p--ti- zvl-š-? M_____ p_____ z______ M-ž-m- p-a-i- z-l-š-? --------------------- Môžeme platiť zvlášť? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + словашки (1-100) MP3 словашки (1-100)

Как мозъкът научава нови думи

Когато учим непознати думи, мозъкът ни запаметява ново съдържание. Заучаването става само чрез постоянно повтаряне. Колко добре нашият мозък запаметява думите зависи от множество фактори. Но най-важното е редовно да преговаряме научената лексика. Само думите, които използваме или пишем често се запаметяват. Може да се каже, че тези думи се архивират като изображения. Този принцип на обучение също важи и при маймуните. Маймуните могат да се научат да "четат" думи, ако ги виждат достатъчно често. Въпреки, че не разбират думите, те ги разпознават по тяхната форма. За да говорим свободно даден език, ние се нуждаем от много думи. Затова речниковият ни запас трябва да бъде добре организиран. Защото паметта ни функционира като архив. За да намери думата бързо, тя трябва да знае къде да търси. Затова е по-добре думите да се учат в определен контекст. Тогава мозъкът ни винаги ще бъде в състояние да отвори правилния "файл". Но дори и това, което сме научили добре може да бъде забравено. В този случай, информацията се премества от активната в пасивната памет. Чрез забравянето ние се освобождаваме от ненужните знания. По този начин мозъкът ни прави място за нови и по-важни неща. Следователно е важно да активираме своите знания регулярно. Но информацията, която е в пасивната памет не се губи завинаги. Когато видим една забравена дума, ние си я припомняме отново. Вторият път научаваме по-бързо вече наученото. Човек, който иска да разшири речника си също трябва да разшири своите хобита. Защото всеки от нас има определени интереси. Ето защо, ние обикновено сме заети с едни и същи неща. Но езикът се състои от много различни семантични полета. Човек, който се интересува от политика понякога също трябва да чете и спортните вестници!