Разговорник

bg мога / разрешено ми е / бива   »   uz biror narsa qilishga ruxsat berilgan

73 [седемдесет и три]

мога / разрешено ми е / бива

мога / разрешено ми е / бива

73 [etmish uch]

biror narsa qilishga ruxsat berilgan

Изберете как искате да видите превода:   
български узбекски Играйте Повече
Можеш ли вече да караш кола? Sizga---l--------hayd--hga-rux-a- -eri-ga--i? S____ a_________ h________ r_____ b__________ S-z-a a-l-q-c-o- h-y-a-h-a r-x-a- b-r-l-a-m-? --------------------------------------------- Sizga allaqachon haydashga ruxsat berilganmi? 0
Можеш ли вече да пиеш алкохол? Hal- -p--tl--i-h----k-ar -c---h-a --xs-t---r--ganm-? H___ s______ i__________ i_______ r_____ b__________ H-l- s-i-t-i i-h-m-i-l-r i-h-s-g- r-x-a- b-r-l-a-m-? ---------------------------------------------------- Hali spirtli ichimliklar ichishga ruxsat berilganmi? 0
Можеш ли вече да пътуваш сам / сама в чужбина? C--- -l---y-lg-- ---- ol-sizmi? C___ e___ y_____ b___ o________ C-e- e-g- y-l-i- b-r- o-a-i-m-? ------------------------------- Chet elga yolgiz bora olasizmi? 0
мога / разрешено ми е / бива ru-s-- b--i--an r_____ b_______ r-x-a- b-r-l-a- --------------- ruxsat berilgan 0
Може ли да пушим тук? B---e------eki-himi- m-m--nm-? B_ y____ c__________ m________ B- y-r-a c-e-i-h-m-z m-m-i-m-? ------------------------------ Bu yerda chekishimiz mumkinmi? 0
Може ли да се пуши тук? B- -er-- -h---sh --m-i--i? B_ y____ c______ m________ B- y-r-a c-e-i-h m-m-i-m-? -------------------------- Bu yerda chekish mumkinmi? 0
Може ли да се плаща с кредитна карта? K-edi----rta-b--an t--a- --a-izm-? K_____ k____ b____ t____ o________ K-e-i- k-r-a b-l-n t-l-y o-a-i-m-? ---------------------------------- Kredit karta bilan tolay olasizmi? 0
Може ли да се плаща с чек? C--k--rq------la- --a-i-mi? C___ o_____ t____ o________ C-e- o-q-l- t-l-y o-a-i-m-? --------------------------- Chek orqali tolay olasizmi? 0
Може ли да се плаща само в брой? Fa-a- -aqd --- t---y ola--zmi? F____ n___ p__ t____ o________ F-q-t n-q- p-l t-l-y o-a-i-m-? ------------------------------ Faqat naqd pul tolay olasizmi? 0
Може ли да се обадя по телефона? Men sh-n-ha-i----e-on --l-----o-ad---? M__ s________ t______ q_____ b________ M-n s-u-c-a-i t-l-f-n q-l-a- b-l-d-m-? -------------------------------------- Men shunchaki telefon qilsam boladimi? 0
Може ли да попитам нещо? S--da--bir n---a --r---m m-yli-i? S_____ b__ n____ s______ m_______ S-z-a- b-r n-r-a s-r-s-m m-y-i-i- --------------------------------- Sizdan bir narsa sorasam maylimi? 0
Може ли да кажа нещо? Biro- --r-- --t-am -----mi? B____ n____ a_____ m_______ B-r-r n-r-a a-t-a- m-y-i-i- --------------------------- Biror narsa aytsam maylimi? 0
Той не може да спи в парка. U-------r--a -xla-higa--u-sat -e-il-a-a-. U____ p_____ u________ r_____ b__________ U-i-g p-r-d- u-l-s-i-a r-x-a- b-r-l-a-a-. ----------------------------------------- Uning parkda uxlashiga ruxsat berilmagan. 0
Той не може да спи в колата. U----h--a-- uxl----lma--i. U m________ u____ o_______ U m-s-i-a-a u-l-y o-m-y-i- -------------------------- U mashinada uxlay olmaydi. 0
Той не може да спи на гарата. Unga--o-z-l-a----a-hi mumk-----a-. U___ v_______ u______ m_____ e____ U-g- v-k-a-d- u-l-s-i m-m-i- e-a-. ---------------------------------- Unga vokzalda uxlashi mumkin emas. 0
Може ли да седнем? Bi-g---o--ol-- --l--im-? B____ j__ o___ b________ B-z-a j-y o-s- b-l-d-m-? ------------------------ Bizga joy olsa boladimi? 0
Може ли менюто? Me--u-i-ol-mi-m-? M______ o________ M-n-u-i o-a-i-m-? ----------------- Menyuni olamizmi? 0
Може ли да платим поотделно? A---ida-t--ashimiz --m-inmi? A______ t_________ m________ A-o-i-a t-l-s-i-i- m-m-i-m-? ---------------------------- Alohida tolashimiz mumkinmi? 0

Как мозъкът научава нови думи

Когато учим непознати думи, мозъкът ни запаметява ново съдържание. Заучаването става само чрез постоянно повтаряне. Колко добре нашият мозък запаметява думите зависи от множество фактори. Но най-важното е редовно да преговаряме научената лексика. Само думите, които използваме или пишем често се запаметяват. Може да се каже, че тези думи се архивират като изображения. Този принцип на обучение също важи и при маймуните. Маймуните могат да се научат да "четат" думи, ако ги виждат достатъчно често. Въпреки, че не разбират думите, те ги разпознават по тяхната форма. За да говорим свободно даден език, ние се нуждаем от много думи. Затова речниковият ни запас трябва да бъде добре организиран. Защото паметта ни функционира като архив. За да намери думата бързо, тя трябва да знае къде да търси. Затова е по-добре думите да се учат в определен контекст. Тогава мозъкът ни винаги ще бъде в състояние да отвори правилния "файл". Но дори и това, което сме научили добре може да бъде забравено. В този случай, информацията се премества от активната в пасивната памет. Чрез забравянето ние се освобождаваме от ненужните знания. По този начин мозъкът ни прави място за нови и по-важни неща. Следователно е важно да активираме своите знания регулярно. Но информацията, която е в пасивната памет не се губи завинаги. Когато видим една забравена дума, ние си я припомняме отново. Вторият път научаваме по-бързо вече наученото. Човек, който иска да разшири речника си също трябва да разшири своите хобита. Защото всеки от нас има определени интереси. Ето защо, ние обикновено сме заети с едни и същи неща. Но езикът се състои от много различни семантични полета. Човек, който се интересува от политика понякога също трябва да чете и спортните вестници!