Разговорник

bg Прилагателни 2   »   sk Prídavné mená 2

79 [седемдесет и девет]

Прилагателни 2

Прилагателни 2

79 [sedemdesiatdeväť]

Prídavné mená 2

Изберете как искате да видите превода:   
български словашки Играйте Повече
Облечена съм в синя рокля. M-m -a ---e--o--é ša-y. M__ n_ s___ m____ š____ M-m n- s-b- m-d-é š-t-. ----------------------- Mám na sebe modré šaty. 0
Облечена съм в червена рокля. M---na s-b- čer-----š-t-. M__ n_ s___ č______ š____ M-m n- s-b- č-r-e-é š-t-. ------------------------- Mám na sebe červené šaty. 0
Облечена съм в зелена рокля. Má--na-s-be -e-en- -aty. M__ n_ s___ z_____ š____ M-m n- s-b- z-l-n- š-t-. ------------------------ Mám na sebe zelené šaty. 0
Аз купувам черна чанта. Kúpim č---n---a-k-. K____ č_____ t_____ K-p-m č-e-n- t-š-u- ------------------- Kúpim čiernu tašku. 0
Аз купувам кафява чанта. K-pim h-e----a-ku. K____ h____ t_____ K-p-m h-e-ú t-š-u- ------------------ Kúpim hnedú tašku. 0
Аз купувам бяла чанта. Kúp-- --e-- ---ku. K____ b____ t_____ K-p-m b-e-u t-š-u- ------------------ Kúpim bielu tašku. 0
Имам нужда от нова кола. P--r---jem --v- aut-. P_________ n___ a____ P-t-e-u-e- n-v- a-t-. --------------------- Potrebujem nové auto. 0
Имам нужда от бърза кола. Po-re---em ----le-a-t-. P_________ r_____ a____ P-t-e-u-e- r-c-l- a-t-. ----------------------- Potrebujem rýchle auto. 0
Имам нужда от удобна кола. Po--e-u-e--pohodl-é a-to. P_________ p_______ a____ P-t-e-u-e- p-h-d-n- a-t-. ------------------------- Potrebujem pohodlné auto. 0
Горе живее една възрастна жена. Tam -------va--t--- --na. T__ h___ b___ s____ ž____ T-m h-r- b-v- s-a-á ž-n-. ------------------------- Tam hore býva stará žena. 0
Горе живее една дебела жена. Ta- ---- ---- tls---ž-na. T__ h___ b___ t____ ž____ T-m h-r- b-v- t-s-á ž-n-. ------------------------- Tam hore býva tlstá žena. 0
Долу живее една любопитна жена. T-m -ol- b-va--ved-vá--ena. T__ d___ b___ z______ ž____ T-m d-l- b-v- z-e-a-á ž-n-. --------------------------- Tam dole býva zvedavá žena. 0
Гостите ни бяха приятни хора. Naši-hosti--boli milí ---i-. N___ h_____ b___ m___ ľ_____ N-š- h-s-i- b-l- m-l- ľ-d-a- ---------------------------- Naši hostia boli milí ľudia. 0
Гостите ни бяха учтиви хора. Naš--ho---- --l--z-v---l--ľ-d--. N___ h_____ b___ z_______ ľ_____ N-š- h-s-i- b-l- z-v-r-l- ľ-d-a- -------------------------------- Naši hostia boli zdvorilí ľudia. 0
Гостите ни бяха интересни хора. N----hostia-boli--a-j--a-í -udi-. N___ h_____ b___ z________ ľ_____ N-š- h-s-i- b-l- z-u-í-a-í ľ-d-a- --------------------------------- Naši hostia boli zaujímaví ľudia. 0
Аз имам мили деца. Mám -i----et-. M__ m___ d____ M-m m-l- d-t-. -------------- Mám milé deti. 0
Но съседите имат нахални деца. Ale ---e-i- -aj- drzé--eti. A__ s______ m___ d___ d____ A-e s-s-d-a m-j- d-z- d-t-. --------------------------- Ale susedia majú drzé deti. 0
Вашите деца послушни ли са? S- va---d--i -oslu---? S_ v___ d___ p________ S- v-š- d-t- p-s-u-n-? ---------------------- Sú vaše deti poslušné? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + словашки (1-100) MP3 словашки (1-100)

Един език, много разновидности

Дори ако говорим само един език, ние говорим много езици. Защото никой език не е самостойна система. Всеки език има много различни измерения. Езикът е жива система. Говорещият винаги се ориентира към своя партньор в разговора. Затова, езикът, на който хората говорят варира. Тези вариации се проявяват в различни форми. Например, всеки език си има история. Той се е променял и ще продължи да се променя. Това може да бъде различено във факта, че старите хора говорят по-различно от младите. Има и различни диалекти в повечето езици. Въпреки това, много носители на диалекти могат да се адаптират към околната си среда. В някои ситуации те говорят на книжовния език. Различните социални групи също имат различни езици. Младежкият език или жаргонът на ловците са примери за това. Повечето хора говорят по различни начини на работното място и вкъщи. Мнозина също така използват професионален жаргон на работа. Различията се появяват както в говоримия, така и в писмения език. Говоримият език е обикновено много по-прост, отколкото писменият. Разликата може да бъде доста голяма. Такъв е случаят, когато писмените езици не се променят дълго време. Тогава на говорещите се налага най-напред да се научат да използват езика в писмена форма,. Езикът на жените и мъжете също често се различава. Тази разлика не е толкова голяма в западните общества. Но има страни, в които жените говорят много по- различно, отколкото мъжете. В някои култури, учтивостта има своя собствена езикова форма. Следователно, говоренето изобщо не е толкова лесно! Трябва да обръщаме внимание на много и различни неща едновременно...