Академичният език сам по себе си представлява език.
Той се използва за специализирани дискусии.
Също така се използва и в академичните издания.
Някога е имало унифицирани академични езици.
В Европейския регион, латинският е доминирал в академичните среди дълговреме.
Днес, от друга страна, английският е най-значимият академичен език.
Академични езици са вид диалект.
Те съдържат много специфични термини.
Техните най-важните функции са стандартизация и формализация.
Някои казват, че академиците умишлено говорят неразбираемо.
Когато нещо е сложно, то изглежда по-интелигентно.
Въпреки това, академичната среда като цяло е ориентирана към истината.
Поради това тя трябва да използва неутрален език.
Няма място за риторични елементи или цветиста реч.
Въпреки това, има много примери на прекалено усложнен изказ.
И се оказва, че усложненият език е запленяващ!
Изследвания доказват, че хората вярват на по-трудните езици.
Участниците в един експеримент трябвало да отговорят на няколко въпроса.
Това включвало избор между няколко отговора.
Някои отговори били формулирани просто, а други по много сложен начин.
Повечето от участниците в експеримента избрали по-сложния отговор.
Но в това нямало никаква логика!
Участниците в експеримента били измамени от езика.
Въпреки че съдържанието било абсурдно, те били впечатлени от формата.
Писането по сложен начин не винаги е изкуство, обаче.
Човек може да се научи как да опакова просто съдържание в сложен език.
Но да се изразят трудни неща простичко, от друга страна, не е толкова лесно.
Така че понякога простото е наистина сложно...