Разговорник

bg Минало време 1   »   cs Minulý čas 1

81 [осемдесет и едно]

Минало време 1

Минало време 1

81 [osmdesát jedna]

Minulý čas 1

Изберете как искате да видите превода:   
български чешки Играйте Повече
Пиша ps-t p___ p-á- ---- psát 0
Той написа писмо. Psa- --pis. P___ d_____ P-a- d-p-s- ----------- Psal dopis. 0
А тя надписваше картичка. A---a--sala -o-led. A o__ p____ p______ A o-a p-a-a p-h-e-. ------------------- A ona psala pohled. 0
Чета čí-t č___ č-s- ---- číst 0
Той четеше илюстровано списание. Č--------p--. Č___ č_______ Č-t- č-s-p-s- ------------- Četl časopis. 0
А тя четеше книга. A-o-- ----- -n---. A o__ č____ k_____ A o-a č-t-a k-i-u- ------------------ A ona četla knihu. 0
Вземам vzí--/--zít -i v___ / v___ s_ v-í- / v-í- s- -------------- vzít / vzít si 0
Той взе цигара. V-al si-cig--etu. V___ s_ c________ V-a- s- c-g-r-t-. ----------------- Vzal si cigaretu. 0
Тя взе парче шоколад. Vz------ kous-k --k---dy. V____ s_ k_____ č________ V-a-a s- k-u-e- č-k-l-d-. ------------------------- Vzala si kousek čokolády. 0
Той не беше предан, но тя беше предана. Byl nev-rn-- a-e -n- b--a---r--. B__ n_______ a__ o__ b___ v_____ B-l n-v-r-ý- a-e o-a b-l- v-r-á- -------------------------------- Byl nevěrný, ale ona byla věrná. 0
Той беше мързелив, но тя беше старателна. B-l -í----al- --a---l- -ilná. B__ l____ a__ o__ b___ p_____ B-l l-n-, a-e o-a b-l- p-l-á- ----------------------------- Byl líný, ale ona byla pilná. 0
Той беше беден, но тя беше богата. Byl --u-ý,-a-e -na-b-l---o-at-. B__ c_____ a__ o__ b___ b______ B-l c-u-ý- a-e o-a b-l- b-h-t-. ------------------------------- Byl chudý, ale ona byla bohatá. 0
Той нямаше пари, а дългове. N--ěl---d-----n---,---- --u--. N____ ž____ p______ j__ d_____ N-m-l ž-d-é p-n-z-, j-n d-u-y- ------------------------------ Neměl žádné peníze, jen dluhy. 0
Той нямаше късмет, а само несполука. Neměl-štěs-í---e- s-ůlu. N____ š______ j__ s_____ N-m-l š-ě-t-, j-n s-ů-u- ------------------------ Neměl štěstí, jen smůlu. 0
Той нямаше успех, а неуспех. N-m-l--ádn- ús----, jen-n-ús-ě--. N____ ž____ ú______ j__ n________ N-m-l ž-d-ý ú-p-c-, j-n n-ú-p-c-. --------------------------------- Neměl žádný úspěch, jen neúspěch. 0
Той не беше доволен, а недоволен. Ne--l-sp-k-jený,-n--r--nes--koje--. N____ s_________ n____ n___________ N-b-l s-o-o-e-ý- n-b-ž n-s-o-o-e-ý- ----------------------------------- Nebyl spokojený, nýbrž nespokojený. 0
Той не беше щастлив, а нещастен. Neb---šťa-t--,-n---ž n-š-as-n-. N____ š_______ n____ n_________ N-b-l š-a-t-ý- n-b-ž n-š-a-t-ý- ------------------------------- Nebyl šťastný, nýbrž nešťastný. 0
Той не беше симпатичен, а несимпатичен. N-b-- s-mp--ický--nýbr- -e-y--a----ý. N____ s__________ n____ n____________ N-b-l s-m-a-i-k-, n-b-ž n-s-m-a-i-k-. ------------------------------------- Nebyl sympatický, nýbrž nesympatický. 0

Как децата се научават да говорят правилно

Веднага след раждането си, човек започва да общува с другите. Бебетата плачат, когато искат нещо. На няколкомесечна възраст те вече могат да казват някои прости думи. На две години, те могат да казват изречения от около три думи. Ние не можем да влияем на това, кога децата започват да говорят. Но можем да повлияем на това колко добре децата научават родния си език! За това, обаче , трябва да се имат предвид няколко неща. Преди всичко, важно е учението на децата винаги да е мотивирано. Детето трябва да разбере, че когато говори, то постига успех в нещо. Бебетата обичат положителната обратна връзка под формата на усмивка. По-големите деца търсят диалог със своята среда. Те се ориентират към езика на хората около тях. Затова езиковите умения на техните родители и възпитатели са важни. Децата също трябва да се научат да ценят езика! Въпреки това, те винаги трябва да се забавляват в този процес. Четенето на глас показва на децата колко вълнуващ може да бъде езикът. Родителите също трябва да правят възможно най-много неща заедно с детето си. Когато едно дете преживява много неща, то иска да говори за тях. Децата, които растат двуезични се нуждаят от строги правила. Те трябва да знаят с кого на какъв език трябва да разговарят. По този начин мозъкът им се научава да прави разлика между двата езика. Когато децата започнат да ходят на училище, техният език се променя. Те научават нов разговорен език. Тогава е важно родителите да обърнат внимание на това как детето им говори. Проучванията показват, че първият език се запечатва върху мозъка завинаги. Това, което научаваме като деца ни съпровожда през останалата част от живота ни. Онзи, който научи родния си език правилно като дете, ще се възползва от това по-късно. Той ще научава новите неща по-бързо и по-добре - и то не само чуждите езици...