Разговорник

bg Минало време 1   »   lv Pagātne 1

81 [осемдесет и едно]

Минало време 1

Минало време 1

81 [astoņdesmit viens]

Pagātne 1

Изберете как искате да видите превода:   
български латвийски Играйте Повече
Пиша r--s--t r______ r-k-t-t ------- rakstīt 0
Той написа писмо. V-ņš-ra--t--a ---t-li. V___ r_______ v_______ V-ņ- r-k-t-j- v-s-u-i- ---------------------- Viņš rakstīja vēstuli. 0
А тя надписваше картичка. Un-vi------st-ja--ast----i. U_ v___ r_______ p_________ U- v-ņ- r-k-t-j- p-s-k-r-i- --------------------------- Un viņa rakstīja pastkarti. 0
Чета l--īt l____ l-s-t ----- lasīt 0
Той четеше илюстровано списание. Vi-- la-īj- -l-st-ē-u -urn---. V___ l_____ i________ ž_______ V-ņ- l-s-j- i-u-t-ē-u ž-r-ā-u- ------------------------------ Viņš lasīja ilustrētu žurnālu. 0
А тя четеше книга. Un----- l--īj- --ā-a-u. U_ v___ l_____ g_______ U- v-ņ- l-s-j- g-ā-a-u- ----------------------- Un viņa lasīja grāmatu. 0
Вземам ņe-t ņ___ ņ-m- ---- ņemt 0
Той взе цигара. Viņš-pa-ēm--c--a-eti. V___ p_____ c________ V-ņ- p-ņ-m- c-g-r-t-. --------------------- Viņš paņēma cigareti. 0
Тя взе парче шоколад. V-ņ---a--m- --b-l--u--------e-. V___ p_____ g_______ š_________ V-ņ- p-ņ-m- g-b-l-ņ- š-k-l-d-s- ------------------------------- Viņa paņēma gabaliņu šokolādes. 0
Той не беше предан, но тя беше предана. Vi-š--i-- n-----cīg-- b-- v-----i-- u-t-cīga. V___ b___ n__________ b__ v___ b___ u________ V-ņ- b-j- n-u-t-c-g-, b-t v-ņ- b-j- u-t-c-g-. --------------------------------------------- Viņš bija neuzticīgs, bet viņa bija uzticīga. 0
Той беше мързелив, но тя беше старателна. Vi-- ---a sli-ks, -et-vi-a--i-- -a-la. V___ b___ s______ b__ v___ b___ č_____ V-ņ- b-j- s-i-k-, b-t v-ņ- b-j- č-k-a- -------------------------------------- Viņš bija slinks, bet viņa bija čakla. 0
Той беше беден, но тя беше богата. V--š----a nab---ī-s, be- vi-a-bi---b-g-ta. V___ b___ n_________ b__ v___ b___ b______ V-ņ- b-j- n-b-d-ī-s- b-t v-ņ- b-j- b-g-t-. ------------------------------------------ Viņš bija nabadzīgs, bet viņa bija bagāta. 0
Той нямаше пари, а дългове. V--am n-b-j--naudas, --t -i-a----ād-. V____ n_____ n______ b__ b___ p______ V-ņ-m n-b-j- n-u-a-, b-t b-j- p-r-d-. ------------------------------------- Viņam nebija naudas, bet bija parādi. 0
Той нямаше късмет, а само несполука. V-ņ------i-- -ai--s,-b-- --j------i-e-. V____ n_____ l______ b__ b___ n________ V-ņ-m n-b-j- l-i-e-, b-t b-j- n-l-i-e-. --------------------------------------- Viņam nebija laimes, bet bija nelaimes. 0
Той нямаше успех, а неуспех. V---m neb-ja pan--umu, b-- ---- ne-ei--m--. V____ n_____ p________ b__ b___ n__________ V-ņ-m n-b-j- p-n-k-m-, b-t b-j- n-v-i-s-e-. ------------------------------------------- Viņam nebija panākumu, bet bija neveiksmes. 0
Той не беше доволен, а недоволен. V-ņš------- ap--------s----t b-ja --a--ier-n-ts. V___ n_____ a___________ b__ b___ n_____________ V-ņ- n-b-j- a-m-e-i-ā-s- b-t b-j- n-a-m-e-i-ā-s- ------------------------------------------------ Viņš nebija apmierināts, bet bija neapmierināts. 0
Той не беше щастлив, а нещастен. V--- ne--j----i--g-, bet ---a -el-i--gs. V___ n_____ l_______ b__ b___ n_________ V-ņ- n-b-j- l-i-ī-s- b-t b-j- n-l-i-ī-s- ---------------------------------------- Viņš nebija laimīgs, bet bija nelaimīgs. 0
Той не беше симпатичен, а несимпатичен. Vi-š ne--j- -impā---ks---e- -ij- n-----ā--s--. V___ n_____ s__________ b__ b___ n____________ V-ņ- n-b-j- s-m-ā-i-k-, b-t b-j- n-s-m-ā-i-k-. ---------------------------------------------- Viņš nebija simpātisks, bet bija nesimpātisks. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + латвийски (1-100) MP3 латвийски (1-100)

Как децата се научават да говорят правилно

Веднага след раждането си, човек започва да общува с другите. Бебетата плачат, когато искат нещо. На няколкомесечна възраст те вече могат да казват някои прости думи. На две години, те могат да казват изречения от около три думи. Ние не можем да влияем на това, кога децата започват да говорят. Но можем да повлияем на това колко добре децата научават родния си език! За това, обаче , трябва да се имат предвид няколко неща. Преди всичко, важно е учението на децата винаги да е мотивирано. Детето трябва да разбере, че когато говори, то постига успех в нещо. Бебетата обичат положителната обратна връзка под формата на усмивка. По-големите деца търсят диалог със своята среда. Те се ориентират към езика на хората около тях. Затова езиковите умения на техните родители и възпитатели са важни. Децата също трябва да се научат да ценят езика! Въпреки това, те винаги трябва да се забавляват в този процес. Четенето на глас показва на децата колко вълнуващ може да бъде езикът. Родителите също трябва да правят възможно най-много неща заедно с детето си. Когато едно дете преживява много неща, то иска да говори за тях. Децата, които растат двуезични се нуждаят от строги правила. Те трябва да знаят с кого на какъв език трябва да разговарят. По този начин мозъкът им се научава да прави разлика между двата езика. Когато децата започнат да ходят на училище, техният език се променя. Те научават нов разговорен език. Тогава е важно родителите да обърнат внимание на това как детето им говори. Проучванията показват, че първият език се запечатва върху мозъка завинаги. Това, което научаваме като деца ни съпровожда през останалата част от живота ни. Онзи, който научи родния си език правилно като дете, ще се възползва от това по-късно. Той ще научава новите неща по-бързо и по-добре - и то не само чуждите езици...