Разговорник

bg Минало време 1   »   sq E shkuara 1

81 [осемдесет и едно]

Минало време 1

Минало време 1

81 [tetёdhjetёenjё]

E shkuara 1

Изберете как искате да видите превода:   
български албански Играйте Повече
Пиша s--ruaj s______ s-k-u-j ------- shkruaj 0
Той написа писмо. Ai ---ruaj-- nj- -et--. A_ s________ n__ l_____ A- s-k-u-j-i n-ё l-t-r- ----------------------- Ai shkruajti njё letёr. 0
А тя надписваше картичка. Dhe a-o-s-kr----i--j- -a--ol-nё. D__ a__ s________ n__ k_________ D-e a-o s-k-u-j-i n-ё k-r-o-i-ё- -------------------------------- Dhe ajo shkruajti njё kartolinё. 0
Чета l-x-j l____ l-x-j ----- lexoj 0
Той четеше илюстровано списание. A--l---i --ё r-----ё. A_ l____ n__ r_______ A- l-x-i n-ё r-v-s-ё- --------------------- Ai lexoi njё revistё. 0
А тя четеше книга. Dhe -j-----oi --ё li-ёr. D__ a__ l____ n__ l_____ D-e a-o l-x-i n-ё l-b-r- ------------------------ Dhe ajo lexoi njё libёr. 0
Вземам m--r m___ m-r- ---- marr 0
Той взе цигара. A- m--i-----c-ga--. A_ m___ n__ c______ A- m-r- n-ё c-g-r-. ------------------- Ai mori njё cigare. 0
Тя взе парче шоколад. A-o--o-- nj--c--- --k-l-a--. A__ m___ n__ c___ ç_________ A-o m-r- n-ё c-p- ç-k-l-a-ё- ---------------------------- Ajo mori njё copё çokollatё. 0
Той не беше предан, но тя беше предана. A- -uk-is--e------k,-po- aj- -s-t--bes-ike. A_ n__ i____ b______ p__ a__ i____ b_______ A- n-k i-h-e b-s-i-, p-r a-o i-h-e b-s-i-e- ------------------------------------------- Ai nuk ishte besnik, por ajo ishte besnike. 0
Той беше мързелив, но тя беше старателна. A- i-hte dem-e-,-p-- a---ish-e-- -e--s-m-. A_ i____ d______ p__ a__ i____ e z________ A- i-h-e d-m-e-, p-r a-o i-h-e e z-l-s-m-. ------------------------------------------ Ai ishte dembel, por ajo ishte e zellshme. 0
Той беше беден, но тя беше богата. A--i-ht--i var--r- -or------sht--e-p--ur. A_ i____ i v______ p__ a__ i____ e p_____ A- i-h-e i v-r-ё-, p-r a-o i-h-e e p-s-r- ----------------------------------------- Ai ishte i varfёr, por ajo ishte e pasur. 0
Той нямаше пари, а дългове. A---’k-sht--l--ё,-por b--xh-. A_ s_______ l____ p__ b______ A- s-k-s-t- l-k-, p-r b-r-h-. ----------------------------- Ai s’kishte lekё, por borxhe. 0
Той нямаше късмет, а само несполука. Ai--’-isht---a-, -o- --tёm te-----k. A_ s_______ f___ p__ v____ t________ A- s-k-s-t- f-t- p-r v-t-m t-r-l-ё-. ------------------------------------ Ai s’kishte fat, por vetёm tersllёk. 0
Той нямаше успех, а неуспех. A- s’--s--e ------,-por -ёs-tim. A_ s_______ s______ p__ d_______ A- s-k-s-t- s-k-e-, p-r d-s-t-m- -------------------------------- Ai s’kishte sukses, por dёshtim. 0
Той не беше доволен, а недоволен. Ai---k --ht- i---n--ur--po--- -----aq--. A_ n__ i____ i k_______ p__ i p_________ A- n-k i-h-e i k-n-q-r- p-r i p-k-n-q-r- ---------------------------------------- Ai nuk ishte i kёnaqur, por i pakёnaqur. 0
Той не беше щастлив, а нещастен. Ai -u- --h-- i--um---,-po- --trish--ar. A_ n__ i____ i l______ p__ i t_________ A- n-k i-h-e i l-m-u-, p-r i t-i-h-u-r- --------------------------------------- Ai nuk ishte i lumtur, por i trishtuar. 0
Той не беше симпатичен, а несимпатичен. A---uk----t- -impa-ik--p-r--sht----t---t--. A_ n__ i____ s________ p__ i____ a_________ A- n-k i-h-e s-m-a-i-, p-r i-h-e a-t-p-t-k- ------------------------------------------- Ai nuk ishte simpatik, por ishte antipatik. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + албански (1-100) MP3 албански (1-100)

Как децата се научават да говорят правилно

Веднага след раждането си, човек започва да общува с другите. Бебетата плачат, когато искат нещо. На няколкомесечна възраст те вече могат да казват някои прости думи. На две години, те могат да казват изречения от около три думи. Ние не можем да влияем на това, кога децата започват да говорят. Но можем да повлияем на това колко добре децата научават родния си език! За това, обаче , трябва да се имат предвид няколко неща. Преди всичко, важно е учението на децата винаги да е мотивирано. Детето трябва да разбере, че когато говори, то постига успех в нещо. Бебетата обичат положителната обратна връзка под формата на усмивка. По-големите деца търсят диалог със своята среда. Те се ориентират към езика на хората около тях. Затова езиковите умения на техните родители и възпитатели са важни. Децата също трябва да се научат да ценят езика! Въпреки това, те винаги трябва да се забавляват в този процес. Четенето на глас показва на децата колко вълнуващ може да бъде езикът. Родителите също трябва да правят възможно най-много неща заедно с детето си. Когато едно дете преживява много неща, то иска да говори за тях. Децата, които растат двуезични се нуждаят от строги правила. Те трябва да знаят с кого на какъв език трябва да разговарят. По този начин мозъкът им се научава да прави разлика между двата езика. Когато децата започнат да ходят на училище, техният език се променя. Те научават нов разговорен език. Тогава е важно родителите да обърнат внимание на това как детето им говори. Проучванията показват, че първият език се запечатва върху мозъка завинаги. Това, което научаваме като деца ни съпровожда през останалата част от живота ни. Онзи, който научи родния си език правилно като дете, ще се възползва от това по-късно. Той ще научава новите неща по-бързо и по-добре - и то не само чуждите езици...