Разговорник

bg Минало време 1   »   zh 过去时1

81 [осемдесет и едно]

Минало време 1

Минало време 1

81[八十一]

81 [Bāshíyī]

过去时1

[guòqù shí 1]

Изберете как искате да видите превода:   
български китайски (опростен) Играйте Повече
Пиша 写---写 写____ 写-，-写 ----- 写字，书写 0
x----,--hū--ě x_____ s_____ x-ě-ì- s-ū-i- ------------- xiězì, shūxiě
Той написа писмо. 他-写- 一- - 。 他 写_ 一_ 信 。 他 写- 一- 信 。 ----------- 他 写了 一封 信 。 0
tā-x--l- y- f--- -ì-. t_ x____ y_ f___ x___ t- x-ě-e y- f-n- x-n- --------------------- tā xiěle yī fēng xìn.
А тя надписваше картичка. 她-写--一个--信片 。 她 写_ 一_ 明__ 。 她 写- 一- 明-片 。 ------------- 她 写了 一个 明信片 。 0
T---i--- yī -----n--ì-----. T_ x____ y_ g_ m___________ T- x-ě-e y- g- m-n-x-n-i-n- --------------------------- Tā xiěle yī gè míngxìnpiàn.
Чета 读-，看书 读____ 读-，-书 ----- 读书，看书 0
Dús-ū,----s-ū D_____ k_____ D-s-ū- k-n-h- ------------- Dúshū, kànshū
Той четеше илюстровано списание. 他 读- 一本 -- 。 他 读_ 一_ 画_ 。 他 读- 一- 画- 。 ------------ 他 读了 一本 画报 。 0
tā -úl--y- bě---u----. t_ d___ y_ b__ h______ t- d-l- y- b-n h-à-à-. ---------------------- tā dúle yī běn huàbào.
А тя четеше книга. 她-读- -本-- 。 她 读_ 一_ 书 。 她 读- 一- 书 。 ----------- 她 读了 一本 书 。 0
Tā------yī běn -h-. T_ d___ y_ b__ s___ T- d-l- y- b-n s-ū- ------------------- Tā dúle yī běn shū.
Вземам 拿，取，------，乘，坐 拿_____________ 拿-取-收-，-，-，-，- -------------- 拿，取，收到，吃，用，乘，坐 0
Ná- -ǔ,-s-ō--d-o--c-ī---ò--- -hén-- -uò N__ q__ s___ d___ c___ y____ c_____ z__ N-, q-, s-ō- d-o- c-ī- y-n-, c-é-g- z-ò --------------------------------------- Ná, qǔ, shōu dào, chī, yòng, chéng, zuò
Той взе цигара. 他 吸-抽----支-香--。 他 吸__ 了 一_ 香_ 。 他 吸-抽 了 一- 香- 。 --------------- 他 吸/抽 了 一支 香烟 。 0
t- -ī/ -hō--e--ī --- xi-n--ā-. t_ x__ c_____ y_ z__ x________ t- x-/ c-ō-l- y- z-ī x-ā-g-ā-. ------------------------------ tā xī/ chōule yī zhī xiāngyān.
Тя взе парче шоколад. 她-吃- 一- -克- 。 她 吃_ 一_ 巧__ 。 她 吃- 一- 巧-力 。 ------------- 她 吃了 一块 巧克力 。 0
Tā----le -īk-ài--iǎokèl-. T_ c____ y_____ q________ T- c-ī-e y-k-à- q-ǎ-k-l-. ------------------------- Tā chīle yīkuài qiǎokèlì.
Той не беше предан, но тя беше предана. 他 -她 不忠诚- ---她--他 -诚 。 他 对_ 不___ 但_ 她 对_ 忠_ 。 他 对- 不-诚- 但- 她 对- 忠- 。 ---------------------- 他 对她 不忠诚， 但是 她 对他 忠诚 。 0
T--d-ì -ā bù-z--n-chéng, dàn-hì--ā-d---tā ---ng--é-g. T_ d__ t_ b_ z__________ d_____ t_ d__ t_ z__________ T- d-ì t- b- z-ō-g-h-n-, d-n-h- t- d-ì t- z-ō-g-h-n-. ----------------------------------------------------- Tā duì tā bù zhōngchéng, dànshì tā duì tā zhōngchéng.
Той беше мързелив, но тя беше старателна. 他--懒，-但是 - ---。 他 很__ 但_ 她 勤_ 。 他 很-， 但- 她 勤- 。 --------------- 他 很懒， 但是 她 勤劳 。 0
Tā hě- -ǎn--d-nsh- -ā q----o. T_ h__ l___ d_____ t_ q______ T- h-n l-n- d-n-h- t- q-n-á-. ----------------------------- Tā hěn lǎn, dànshì tā qínláo.
Той беше беден, но тя беше богата. 他 --- 但是 ---钱-。 他 很__ 但_ 她 有_ 。 他 很-， 但- 她 有- 。 --------------- 他 很穷， 但是 她 有钱 。 0
T----n --óng,--à-s-- -- yǒ- -iá-. T_ h__ q_____ d_____ t_ y__ q____ T- h-n q-ó-g- d-n-h- t- y-u q-á-. --------------------------------- Tā hěn qióng, dànshì tā yǒu qián.
Той нямаше пари, а дългове. 他 -- 钱--还有----。 他 没_ 钱_ 还_ 债_ 。 他 没- 钱- 还- 债- 。 --------------- 他 没有 钱， 还有 债务 。 0
Tā---i-ǒ--qián, --i--ǒ- z---wù. T_ m_____ q____ h__ y__ z______ T- m-i-ǒ- q-á-, h-i y-u z-à-w-. ------------------------------- Tā méiyǒu qián, hái yǒu zhàiwù.
Той нямаше късмет, а само несполука. 他-没- -运-， - 很-霉-。 他 没_ 好___ 还 很__ 。 他 没- 好-气- 还 很-霉 。 ----------------- 他 没有 好运气， 还 很倒霉 。 0
T- ---y-u-ǎo-yù-----h-i --n -ǎom-i. T_ m________ y_____ h__ h__ d______ T- m-i-ǒ-h-o y-n-ì- h-i h-n d-o-é-. ----------------------------------- Tā méiyǒuhǎo yùnqì, hái hěn dǎoméi.
Той нямаше успех, а неуспех. 他 --成-- --很失败-。 他 没 成__ 还 很__ 。 他 没 成-， 还 很-败 。 --------------- 他 没 成功， 还 很失败 。 0
Tā--ò---é--gō-g- -ái--ě--shībài. T_ m_ c_________ h__ h__ s______ T- m- c-é-g-ō-g- h-i h-n s-ī-à-. -------------------------------- Tā mò chénggōng, hái hěn shībài.
Той не беше доволен, а недоволен. 他 不 满---而且-很不-足-。 他 不 满__ 而_ 很___ 。 他 不 满-， 而- 很-满- 。 ----------------- 他 不 满意， 而且 很不满足 。 0
Tā bù mǎ-y-------ě --n b---ǎ-zú. T_ b_ m_____ é____ h__ b_ m_____ T- b- m-n-ì- é-q-ě h-n b- m-n-ú- -------------------------------- Tā bù mǎnyì, érqiě hěn bù mǎnzú.
Той не беше щастлив, а нещастен. 他--开心, -- ---- 。 他 不___ 而_ 很___ 。 他 不-心- 而- 很-幸- 。 ---------------- 他 不开心, 而且 很不幸福 。 0
T- -ù k---īn- -rqi- -ě---ù-----f-. T_ b_ k______ é____ h__ b_ x______ T- b- k-i-ī-, é-q-ě h-n b- x-n-f-. ---------------------------------- Tā bù kāixīn, érqiě hěn bù xìngfú.
Той не беше симпатичен, а несимпатичен. 他 让- 没有-好-,--且--人- 。 他 让_ 没_ 好__ 而_ 惹__ 。 他 让- 没- 好-, 而- 惹-厌 。 -------------------- 他 让人 没有 好感, 而且 惹人厌 。 0
Tā r-ng ré- -é-y-u--ǎogǎ-, -rq-ě rě-rén y--. T_ r___ r__ m_____ h______ é____ r_ r__ y___ T- r-n- r-n m-i-ǒ- h-o-ǎ-, é-q-ě r- r-n y-n- -------------------------------------------- Tā ràng rén méiyǒu hǎogǎn, érqiě rě rén yàn.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + китайски (опростен) (1-100) MP3 китайски (опростен) (1-100)

Как децата се научават да говорят правилно

Веднага след раждането си, човек започва да общува с другите. Бебетата плачат, когато искат нещо. На няколкомесечна възраст те вече могат да казват някои прости думи. На две години, те могат да казват изречения от около три думи. Ние не можем да влияем на това, кога децата започват да говорят. Но можем да повлияем на това колко добре децата научават родния си език! За това, обаче , трябва да се имат предвид няколко неща. Преди всичко, важно е учението на децата винаги да е мотивирано. Детето трябва да разбере, че когато говори, то постига успех в нещо. Бебетата обичат положителната обратна връзка под формата на усмивка. По-големите деца търсят диалог със своята среда. Те се ориентират към езика на хората около тях. Затова езиковите умения на техните родители и възпитатели са важни. Децата също трябва да се научат да ценят езика! Въпреки това, те винаги трябва да се забавляват в този процес. Четенето на глас показва на децата колко вълнуващ може да бъде езикът. Родителите също трябва да правят възможно най-много неща заедно с детето си. Когато едно дете преживява много неща, то иска да говори за тях. Децата, които растат двуезични се нуждаят от строги правила. Те трябва да знаят с кого на какъв език трябва да разговарят. По този начин мозъкът им се научава да прави разлика между двата езика. Когато децата започнат да ходят на училище, техният език се променя. Те научават нов разговорен език. Тогава е важно родителите да обърнат внимание на това как детето им говори. Проучванията показват, че първият език се запечатва върху мозъка завинаги. Това, което научаваме като деца ни съпровожда през останалата част от живота ни. Онзи, който научи родния си език правилно като дете, ще се възползва от това по-късно. Той ще научава новите неща по-бързо и по-добре - и то не само чуждите езици...