Когато четат, многоезичните хора превеждат подсъзнателно на родния си език.
Това се случва автоматично; тоест, читателите го правят несъзнателно.
Може да се каже, че мозъкът функционира като симултантен преводач.
Но той не превежда всичко!
Едно изследване показва, че мозъкът има вграден филтър.
Този филтър решава какво ще се превежда.
И изглежда, че филтърът игнорира определени думи.
Отрицателните думи не се превеждат на родния език.
Изследователите избрали носители на китайски език за своя експеримент.
Всички участници в експеримента говорели английски като втори език.
Участниците трябвало да оценят различни английски думи.
Тези думи имали различен емоционален заряд.
Налице били положителни, отрицателни и неутрални термини.
Докато участниците четяли думите, техните мозъци били изследвани.
Тоест, изследователите измервали електрическата активност в мозъка.
По този начин те можели да видят как работи той.
По време на превод на думи се генерират определени сигнали.
Те показват, че мозъкът е активен.
Въпреки това, участниците в експеримента не показали никаква активностпри отрицателните думи.
Само положителните или неутралните термини били превеждани.
Учените все още не знаят защо това е така.
Теоретично, мозъкът би трябвало да обработва всички думи еднакво.
Възможно е, обаче, филтърът бързо да разглежда всяка дума.
Тя се анализира, докато все още се чете на втория език.
Ако някоя дума е отрицателна, паметта се блокира.
С други думи, тя не може да се сети за думата на родния език.
Хората могат да реагират много чувствително на определени думи.
Може би мозъкът иска да ги предпази от емоционален шок...