Разговорник

bg Подчинени изречения с дали   »   ti “ከም” ዘለዎም ንኡስ ሓሳብት

93 [деветдесет и три]

Подчинени изречения с дали

Подчинени изречения с дали

93 [ተስዓንሰለስተን]

93 [tesi‘aniselesiteni]

“ከም” ዘለዎም ንኡስ ሓሳብት

“kemi” zelewomi ni’usi ḥasabiti

Изберете как искате да видите превода:   
български тигриня Играйте Повече
Не зная дали той ме обича. ንሱ ከም-------ይ-ል--‘-። ን_ ከ______ ኣ________ ን- ከ-ዘ-ቅ-ኒ ኣ-ፈ-ጥ-‘-። -------------------- ንሱ ከምዘፍቅረኒ ኣይፈልጥን‘የ። 0
n-s--k-------k-i--nī -yif-l---i--‘--። n___ k______________ a_______________ n-s- k-m-z-f-k-i-e-ī a-i-e-i-’-n-‘-e- ------------------------------------- nisu kemizefik’irenī ayifelit’ini‘ye።
Не зная дали той ще се върне. ን- ከምዝምለ----ልጥን‘የ። ን_ ከ_____ ይ_______ ን- ከ-ዝ-ለ- ይ-ል-ን-የ- ------------------ ንሱ ከምዝምለስ ይፈልጥን‘የ። 0
nisu-k-miz-m--e-i -ife-i---ni‘ye። n___ k___________ y______________ n-s- k-m-z-m-l-s- y-f-l-t-i-i-y-። --------------------------------- nisu kemizimilesi yifelit’ini‘ye።
Не зная дали той ще ми се обади по телефона. ን-ሱ-ም-ድ-ለለ- -ፈልጥን-የ። ን ሱ________ ይ_______ ን ሱ-ም-ድ-ለ-ይ ይ-ል-ን-የ- -------------------- ን ሱከምዝድውለለይ ይፈልጥን‘የ። 0
n---u----zi-i-il-ley---i----t’-n-‘y-። n_ s_________________ y______________ n- s-k-m-z-d-w-l-l-y- y-f-l-t-i-i-y-። ------------------------------------- ni sukemizidiwileleyi yifelit’ini‘ye።
Дали ме обича? ከ--ዘፍቅረኒ-? ከ_ ዘ____ ? ከ- ዘ-ቅ-ኒ ? ---------- ከም ዘፍቅረኒ ? 0
ke-- -e-ik’----- ? k___ z__________ ? k-m- z-f-k-i-e-ī ? ------------------ kemi zefik’irenī ?
Дали ще се върне? ከም-ዝምለስ ? ከ_ ዝ___ ? ከ- ዝ-ለ- ? --------- ከም ዝምለስ ? 0
k--i--i-i---- ? k___ z_______ ? k-m- z-m-l-s- ? --------------- kemi zimilesi ?
Дали ще ми се обади по телефона? ከም-ዝድ-ለ-ይ ? ከ_ ዝ_____ ? ከ- ዝ-ው-ለ- ? ----------- ከም ዝድውለለይ ? 0
k----z-----l-l-y- ? k___ z___________ ? k-m- z-d-w-l-l-y- ? ------------------- kemi zidiwileleyi ?
Питам се дали той мисли за мен. ይሓ-በ-----ዝብል -ቶ --ኒ-። ይ____ ዲ_ ዝ__ ሕ_ ኣ__ ። ይ-ስ-ኒ ዲ- ዝ-ል ሕ- ኣ-ኒ ። --------------------- ይሓስበኒ ዲዩ ዝብል ሕቶ ኣሎኒ ። 0
y-h-asi-e-- d-y- zib-li --it---l--- ። y_________ d___ z_____ ḥ___ a____ ። y-h-a-i-e-ī d-y- z-b-l- h-i-o a-o-ī ። ------------------------------------- yiḥasibenī dīyu zibili ḥito alonī ።
Питам се дали той има друга. ካ-እ-ኣ-- ድ----ል ሕ- -ሎ-። ካ__ ኣ__ ድ_ ዝ__ ሕ_ ኣ___ ካ-እ ኣ-ቶ ድ- ዝ-ል ሕ- ኣ-ኒ- ---------------------- ካልእ ኣላቶ ድያ ዝብል ሕቶ ኣሎኒ። 0
kal-’i----t----ya---b-li-h-i-- -l--ī። k_____ a____ d___ z_____ ḥ___ a_____ k-l-’- a-a-o d-y- z-b-l- h-i-o a-o-ī- ------------------------------------- kali’i alato diya zibili ḥito alonī።
Питам се дали той лъже. ይሕ- -ዩ-ዝ-ል -- --ኒ። ይ__ ዲ_ ዝ__ ሕ_ ኣ___ ይ-ሱ ዲ- ዝ-ል ሕ- ኣ-ኒ- ------------------ ይሕሱ ዲዩ ዝብል ሕቶ ኣሎኒ። 0
yi-̣--- d-yu z------h--t- a-on-። y_____ d___ z_____ ḥ___ a_____ y-h-i-u d-y- z-b-l- h-i-o a-o-ī- -------------------------------- yiḥisu dīyu zibili ḥito alonī።
Дали мисли за мен? ከም--ሓስበኒ-? ከ_ ዝ____ ? ከ- ዝ-ስ-ኒ ? ---------- ከም ዝሓስበኒ ? 0
k--i z---as-b--ī ? k___ z_________ ? k-m- z-h-a-i-e-ī ? ------------------ kemi ziḥasibenī ?
Дали той има друга? ካ-እ ከ- ዘላቶ-? ካ__ ከ_ ዘ__ ? ካ-እ ከ- ዘ-ቶ ? ------------ ካልእ ከም ዘላቶ ? 0
ka-----k--i -ela-o ? k_____ k___ z_____ ? k-l-’- k-m- z-l-t- ? -------------------- kali’i kemi zelato ?
Дали казва истината? እ---ቂ--ም ዝዛረብ ? እ_ ሓ_ ከ_ ዝ___ ? እ- ሓ- ከ- ዝ-ረ- ? --------------- እቲ ሓቂ ከም ዝዛረብ ? 0
i-- -̣ak’--k--- -izarebi ? i__ ḥ____ k___ z_______ ? i-ī h-a-’- k-m- z-z-r-b- ? -------------------------- itī ḥak’ī kemi zizarebi ?
Съмнявам се че той наистина ме харесва. ና-ብ-ቂ --ዝ-ት-ኒ -ጣራጠር--ሎኹ። ና____ ከ______ እ____ ኣ___ ና-ብ-ቂ ከ-ዝ-ት-ኒ እ-ራ-ር ኣ-ኹ- ------------------------ ናይብሓቂ ከምዝፈትወኒ እጣራጠር ኣሎኹ። 0
nayi-i--ak-ī ke--------we---it’--a-’-r- ----̱-። n__________ k_____________ i__________ a_____ n-y-b-h-a-’- k-m-z-f-t-w-n- i-’-r-t-e-i a-o-̱-። ----------------------------------------------- nayibiḥak’ī kemizifetiwenī it’arat’eri aloẖu።
Съмнявам се че ще ми пише. እ-ሕፈ-- -- ኢለ-እ--ጠ--ኣ--። እ_____ ዲ_ ኢ_ እ____ ኣ___ እ-ሕ-ለ- ዲ- ኢ- እ-ራ-ር ኣ-ኹ- ----------------------- እጽሕፈለይ ዲዩ ኢለ እጣራጠር ኣሎኹ። 0
i-s---̣i---ey- d-y- -le--t’--at’er- ---h--። i____________ d___ ī__ i__________ a_____ i-s-i-̣-f-l-y- d-y- ī-e i-’-r-t-e-i a-o-̱-። ------------------------------------------- its’iḥifeleyi dīyu īle it’arat’eri aloẖu።
Съмнявам се че ще се ожени за мен. ከ-ዝ-ርዓወ--እጣ-----ሎ-። ከ_______ እ____ ኣ___ ከ-ዝ-ር-ወ- እ-ራ-ር ኣ-ኹ- ------------------- ከምዝምርዓወኒ እጣራጠር ኣሎኹ። 0
k-m--imi------nī it’-r--’eri --o-̱-። k_______________ i__________ a_____ k-m-z-m-r-‘-w-n- i-’-r-t-e-i a-o-̱-። ------------------------------------ kemizimiri‘awenī it’arat’eri aloẖu።
Дали наистина ме харесва? ና-----ከ- ---ወ--? ና____ ከ_ ዝ____ ? ና-ብ-ዊ ከ- ዝ-ት-ኒ ? ---------------- ናይብሓዊ ከም ዝፈትወኒ ? 0
n------̣-w-------zi---iw--ī-? n_________ k___ z_________ ? n-y-b-h-a-ī k-m- z-f-t-w-n- ? ----------------------------- nayibiḥawī kemi zifetiwenī ?
Дали ще ми пише? ከም ዝጽሕፈለ- ? ከ_ ዝ_____ ? ከ- ዝ-ሕ-ለ- ? ----------- ከም ዝጽሕፈለይ ? 0
k-m-----s-----fe-e-i-? k___ z_____________ ? k-m- z-t-’-h-i-e-e-i ? ---------------------- kemi zits’iḥifeleyi ?
Дали ще се ожени за мен? ከም -ምር-ወኒ-? ከ_ ዝ_____ ? ከ- ዝ-ር-ወ- ? ----------- ከም ዝምርዓወኒ ? 0
k--i z---ri‘a-en- ? k___ z___________ ? k-m- z-m-r-‘-w-n- ? ------------------- kemi zimiri‘awenī ?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + тигриня (1-100) MP3 тигриня (1-100)

Как мозъка учи граматика?

Ние започваме да учим своя роден език като бебета. Това се случва автоматично. И не е осъзнат процес. Нашият мозък трябва да постигне много докато учи, обаче. Когато учим граматика, например, той има много работа за вършене. Той всеки ден чува нови неща. И получава непрекъснато нови стимули. Но мозъкът не може да обработва всеки стимул индивидуално. Той трябва да действа икономично. Ето защо, той се ориентира към регулярност. Мозъкът помни това, което чува често. Той регистрира колко често се случва нещо специфично. След това си създава граматически правила от тези примери. Децата знаят дали едно изречение е вярно или не. Въпреки това, те не знаят защо това е така. Мозъкът им знае правилата без да ги е учил. Възрастните учат езици по различен начин. Те вече знаят структурите на родния си език. Тези структури са основата за новите граматични правила. Но за да се научат, възрастните се нуждаят от обучение. Когато мозъка учи граматика, той има определена система. Това може да се види при съществителните и глаголите, например. Те се съхраняват в различни области на мозъка. Различни области на мозъка са активни, когато ги обработват. Простите правила също се учат по по-различен начин от сложните правила. При сложните правила повече области на мозъка работят заедно. Как точно мозъкът учи граматика все още не е проучено. Въпреки това, ние знаем, че той теоретично може да научи всяко граматичноправило...