Разговорник

bg На гарата   »   vi Ở nhà ga

33 [трийсет и три]

На гарата

На гарата

33 [Ba mươi ba]

Ở nhà ga

Изберете как искате да видите превода:   
български виетнамски Играйте Повече
Кога тръгва следващият влак за Берлин? B-o--iờ -ó c-u-ế- -àu-hỏa-t-ế- th----i --rli-? B__ g__ c_ c_____ t__ h__ t___ t___ đ_ B______ B-o g-ờ c- c-u-ế- t-u h-a t-ế- t-e- đ- B-r-i-? ---------------------------------------------- Bao giờ có chuyến tàu hỏa tiếp theo đi Berlin? 0
Кога тръгва следващият влак за Париж? Ba- giờ--ó--h-yến -àu --a-ti-- -he- -i-Pari-? B__ g__ c_ c_____ t__ h__ t___ t___ đ_ P_____ B-o g-ờ c- c-u-ế- t-u h-a t-ế- t-e- đ- P-r-s- --------------------------------------------- Bao giờ có chuyến tàu hỏa tiếp theo đi Paris? 0
Кога тръгва следващият влак за Лондон? Bao-gi- có -huy-n------ỏ--tiếp t-----i-L--d-n? B__ g__ c_ c_____ t__ h__ t___ t___ đ_ L______ B-o g-ờ c- c-u-ế- t-u h-a t-ế- t-e- đ- L-n-o-? ---------------------------------------------- Bao giờ có chuyến tàu hỏa tiếp theo đi London? 0
В колко часа тръгва влакът за Варшава? Lúc -ấy --- -ó-chuy-n--àu---- -i-Wa-s-w-? L__ m__ g__ c_ c_____ t__ h__ đ_ W_______ L-c m-y g-ờ c- c-u-ế- t-u h-a đ- W-r-a-a- ----------------------------------------- Lúc mấy giờ có chuyến tàu hỏa đi Warsawa? 0
В колко часа тръгва влакът за Стокхолм? Lúc-m---giờ ---c--yến t-u--ỏ- đi-S----h--m? L__ m__ g__ c_ c_____ t__ h__ đ_ S_________ L-c m-y g-ờ c- c-u-ế- t-u h-a đ- S-o-k-o-m- ------------------------------------------- Lúc mấy giờ có chuyến tàu hỏa đi Stockholm? 0
В колко часа тръгва влакът за Будапеща? L-c -ấ- g-ờ -ó-c-uyến -àu-hỏ- đi-B-da-e--? L__ m__ g__ c_ c_____ t__ h__ đ_ B________ L-c m-y g-ờ c- c-u-ế- t-u h-a đ- B-d-p-s-? ------------------------------------------ Lúc mấy giờ có chuyến tàu hỏa đi Budapest? 0
Бих искал / искала един билет за Мадрид. Tô---u-n-một-v- -ế- Ma-r--. T__ m___ m__ v_ đ__ M______ T-i m-ố- m-t v- đ-n M-d-i-. --------------------------- Tôi muốn một vé đến Madrid. 0
Бих искал / искала един билет за Прага. T-i-muố--mộ-----đến-Pr--. T__ m___ m__ v_ đ__ P____ T-i m-ố- m-t v- đ-n P-a-. ------------------------- Tôi muốn một vé đến Prag. 0
Бих искал / искала един билет за Берн. T--------một--é--ến---rn. T__ m___ m__ v_ đ__ B____ T-i m-ố- m-t v- đ-n B-r-. ------------------------- Tôi muốn một vé đến Bern. 0
Кога пристига влакът във Виена? T-u-hỏa--h--n---đế- -ien? T__ h__ k__ n__ đ__ W____ T-u h-a k-i n-o đ-n W-e-? ------------------------- Tầu hỏa khi nào đến Wien? 0
Кога пристига влакът в Москва? T-u -ỏ--k-i n-- -ế--M----u? T__ h__ k__ n__ đ__ M______ T-u h-a k-i n-o đ-n M-s-a-? --------------------------- Tầu hỏa khi nào đến Moskau? 0
Кога пристига влакът в Амстердам? T----ỏ- k-i-----đế- ------da-? T__ h__ k__ n__ đ__ A_________ T-u h-a k-i n-o đ-n A-s-e-d-m- ------------------------------ Tầu hỏa khi nào đến Amsterdam? 0
Трябва ли да се прекачвам? Tô--c- ---- đ-i-tà-------? T__ c_ p___ đ__ t__ k_____ T-i c- p-ả- đ-i t-u k-ô-g- -------------------------- Tôi có phải đổi tàu không? 0
От кой коловоз тръгва влакът? T----hạy t----ờng---- s---ấy? T__ c___ t_ đ____ r__ s_ m___ T-u c-ạ- t- đ-ờ-g r-y s- m-y- ----------------------------- Tàu chạy từ đường ray số mấy? 0
Има ли спален вагон във влака? Tr-n--à- -ó-----n-- --ô-g? T___ t__ c_ t__ n__ k_____ T-ê- t-u c- t-a n-m k-ô-g- -------------------------- Trên tàu có toa nằm không? 0
Бих искал / искала билет само за отиване до Брюксел. T---ch--m-ốn--é-mộ--ch--- đ- -r--sel t-ôi. T__ c__ m___ v_ m__ c____ đ_ B______ t____ T-i c-ỉ m-ố- v- m-t c-i-u đ- B-ü-s-l t-ô-. ------------------------------------------ Tôi chỉ muốn vé một chiều đi Brüssel thôi. 0
Бих искал / искала билет само за връщане до Копенхаген. T-i -u----ột--é k------ v--K--e---gen. T__ m___ m__ v_ k__ h__ v_ K__________ T-i m-ố- m-t v- k-ứ h-i v- K-p-n-a-e-. -------------------------------------- Tôi muốn một vé khứ hồi về Kopenhagen. 0
Колко струва място в спалния вагон? Ba- -hi-u--iền-m-t-ch- - t-on- t-a----? B__ n____ t___ m__ c__ ở t____ t__ n___ B-o n-i-u t-ề- m-t c-ỗ ở t-o-g t-a n-m- --------------------------------------- Bao nhiêu tiền một chỗ ở trong toa nằm? 0

Езикови промени

Светът, в който живеем, се променя всеки ден. В резултат на това, нашият език никога не може да бъде в застой. Той продължава да се развива с нас и затова е динамичен. Тази промяна може да засегне всички области на един език. Това означава, че може да засегне различни негови аспекти. Фонологичните промени засягат звуковата система на езика. При семантичните промени се изменят значенията на думите. Лексикалните промени са свързани с промени в речниковия фонд. Граматичните промени изменят граматичните структури. Причините за езиковите промени са разнообразни. Често съществуват икономически причини. Ораторите или писателите искат да спестят време и усилия. Когато случаят е такъв, те опростяват своята реч. Иновациите също могат да насърчават промени в езика. Такъв е случаят, например, когато се изобретяват нови неща. Тези неща се нуждаят от имена, и така се появяват нови думи. Езиковите промени обикновено не са планирани. Те са естествен процес и често се случват автоматично. Но говорещите също могат да варират езика си съвсем съзнателно. Те правят това, когато искат да постигнат определен ефект. Влиянието на чуждите езици също така насърчава езиковите промени. Това е особено очевидно във времена на глобализация. Английският език влияе на другите езици повече от всеки друг. Можете да намерите английски думи в почти всеки език. Те се наричат англицизми. Езиковите промени са били критикувани или възприемани като заплаха от най-древни времена. В същото време, промените на езика са положителен знак. Защото те доказват следния факт: Нашият език е жив - точно като нас!
Знаете ли, че?
Персийският принадлежи към иранските езици. Говори се главно в Иран, Афганистан и Таджикистан. Но и в други страни той е важен език. Към тях спадат Узбекистан, Туркменистан, Бахрейн, Ирак и Индия. За около 70 милиона души персийският е майчин език. Към тях се причисляват още 50 милиона, които го говорят като втори език. В зависимост от региона се използват различни диалекти. В Иран техеранският диалект се счита за говоримия стандартен език. Освен това и писменият език се изучава като официален персийски. Персийската знакова система е вариант на арабската азбука. В персийския няма граматичен член. Не съществува и граматичен род. В миналото персийският е бил най-важният език за общуване в Ориента. Който започне да изучава персийски, скоро ще открие една впечатляваща култура. А персийската литература е сред най-важните в света ...