Разговорник

bg Сезоните и времето   »   vi Mùa trong năm và thời tiết

16 [шестнайсет]

Сезоните и времето

Сезоните и времето

16 [Mười sáu]

Mùa trong năm và thời tiết

Изберете как искате да видите превода:   
български виетнамски Играйте Повече
Това са сезоните: Đó l- nhữ-- mù--t--n- --m: Đ_ l_ n____ m__ t____ n___ Đ- l- n-ữ-g m-a t-o-g n-m- -------------------------- Đó là những mùa trong năm: 0
пролет, лято, Mù-----n,--ù- -ạ, M__ x____ m__ h__ M-a x-â-, m-a h-, ----------------- Mùa xuân, mùa hạ, 0
есен и зима. M-a---- ---mù- đ-n-. M__ t__ v_ m__ đ____ M-a t-u v- m-a đ-n-. -------------------- Mùa thu và mùa đông. 0
Лятото е горещо. M----- --n-. M__ h_ n____ M-a h- n-n-. ------------ Mùa hè nóng. 0
През лятото слънцето грее. Mùa--è -r-------. M__ h_ t___ n____ M-a h- t-ờ- n-n-. ----------------- Mùa hè trời nắng. 0
През лятото ние с удоволствие се разхождаме. C-ú-g -ôi----ch--i d-- v----ùa---. C____ t__ t____ đ_ d__ v__ m__ h__ C-ú-g t-i t-í-h đ- d-o v-o m-a h-. ---------------------------------- Chúng tôi thích đi dạo vào mùa hè. 0
Зимата е студена. Mù- đông--ạn-. M__ đ___ l____ M-a đ-n- l-n-. -------------- Mùa đông lạnh. 0
През зимата вали сняг или дъжд. M---đ----tuyết r-- -a- t-----ưa. M__ đ___ t____ r__ h__ t___ m___ M-a đ-n- t-y-t r-i h-y t-ờ- m-a- -------------------------------- Mùa đông tuyết rơi hay trời mưa. 0
През зимата обичаме да стоим вкъщи. Ch--- -----h-ch-- t-o-g--hà--à--mù- đô-g. C____ t__ t____ ở t____ n__ v__ m__ đ____ C-ú-g t-i t-í-h ở t-o-g n-à v-o m-a đ-n-. ----------------------------------------- Chúng tôi thích ở trong nhà vào mùa đông. 0
Студено е. T-ời--ạnh. T___ l____ T-ờ- l-n-. ---------- Trời lạnh. 0
Вали дъжд. T--i mưa. T___ m___ T-ờ- m-a- --------- Trời mưa. 0
Духа вятър. Tr-i -ió. T___ g___ T-ờ- g-ó- --------- Trời gió. 0
Топло е. T-----m. T___ ấ__ T-ờ- ấ-. -------- Trời ấm. 0
Слънчево е. Tr-- -ắng. T___ n____ T-ờ- n-n-. ---------- Trời nắng. 0
Ясно е. T--- đ--. T___ đ___ T-ờ- đ-p- --------- Trời đẹp. 0
Какво е времето днес? H-m -a--t-ời -i-t-r- --o? H__ n__ t___ t___ r_ s___ H-m n-y t-ờ- t-ế- r- s-o- ------------------------- Hôm nay thời tiết ra sao? 0
Днес е студено. Hô- na---rờ- lạ--. H__ n__ t___ l____ H-m n-y t-ờ- l-n-. ------------------ Hôm nay trời lạnh. 0
Днес е топло. Hôm -ay -rời -m. H__ n__ t___ ấ__ H-m n-y t-ờ- ấ-. ---------------- Hôm nay trời ấm. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + виетнамски (1-100) MP3 виетнамски (1-100)

Учението и емоциите

Всички ние се радваме, когато общуваме на чужд език. Гордеем се със себе си и с напредъка в обучението си. Но от друга страна, ако не се справяме добре се чувстваме разстроени или разочаровани. По този начин с учението са свързани различни емоции. Новите изследвания са постигнали интересни резултати. Те показват, че емоциите играят роля по време на обучителния процес. Защото те влияят върху успеваемостта на учението ни. Усвояването на нови знания винаги се явява "задача" за нашия мозък. И той се опитва да я реши. Доколко успешно ще се справи с нея, обаче, зависи от емоциите ни. Ако вярваме, че можем да решим задачата, сме уверени. Тази емоционална стабилност ни помага в обучението. Позитивната нагласа стимулира интелектуалните ни способности. И от друга страна, обучението под стрес не е много ефективно. Съмнението или притеснението препятстват добрите резултати. Учим особено лошо когато ни е страх. В такава ситуация мозъкът ни не може да складира добре новата информация. Следователно е важно винаги да сме мотивирани когато учим. Така че емоциите влияят върху обучението. Но обучението също влияе върху нашите емоции! Фактите и емоциите се обработват от едни и същи мозъчни структури. Така че учението може да ви направи щастливи, а хората, които са по-щастливи се учат по-добре. Разбира се, учението не винаги е забавно; понякога то може да бъде доста досадно. Поради тази причина винаги трябва да си поставяме малки цели. По този начин няма да претоварваме мозъка си. И ще гарантираме изпълнението на своите очаквания. Следователно, нашият успех е награда, която непрестанно ни мотивира. Така че: научете нещо ново - и се усмихвайте през това време.
Знаете ли, че?
Гръцкият принадлежи към индоевропейските езици. Но в действителност не е тясно свързан с нито един друг език в света. Съвременният гръцки език не бива да се бърка със старогръцкия. Езикът на гръцката античност днес все още се преподава в много училища и университети. Някога е бил езикът на философията и науката. Дори пътуващите в античността са използвали старогръцки като език за общуване. Новогръцкият език днес е майчин език на около 13 милиона души. Той се е развил от старогръцкия. Трудно е да се каже кога е възникнал съвременният гръцки. Сигурно е обаче, че има по-проста структура от древногръцкия. Въпреки това в новогръцкия са се запазили многобройни архаични форми. Той е много хомогенен език без силни диалекти. Гърците използват гръцката азбука, която датира от почти 2500 години. Интересно е, че гръцкият е един от езиците, които имат най-голям речников състав. Който обича да учи думи, трябва да започне с гръцки ...