Разговорник

bg Минало време 3   »   vi Quá khứ 3

83 [осемдесет и три]

Минало време 3

Минало време 3

83 [Tám mươi ba]

Quá khứ 3

Изберете как искате да видите превода:   
български виетнамски Играйте Повече
звъня / обаждам се по телефона G---đ-ệ---h--i G__ đ___ t____ G-i đ-ệ- t-o-i -------------- Gọi điện thoại 0
Аз звънях по телефона. T-i-đã-g-i--i---th---. T__ đ_ g__ đ___ t_____ T-i đ- g-i đ-ệ- t-o-i- ---------------------- Tôi đã gọi điện thoại. 0
Говорих по телефона през цялото време. Tô-----g---đi-n-th------ố-. T__ đ_ g__ đ___ t____ s____ T-i đ- g-i đ-ệ- t-o-i s-ố-. --------------------------- Tôi đã gọi điện thoại suốt. 0
Питам Hỏi H__ H-i --- Hỏi 0
Аз питах. T-- -ã h--. T__ đ_ h___ T-i đ- h-i- ----------- Tôi đã hỏi. 0
Аз постоянно питах. T-i-l-c-n-o-cũ-g--- ---. T__ l__ n__ c___ đ_ h___ T-i l-c n-o c-n- đ- h-i- ------------------------ Tôi lúc nào cũng đã hỏi. 0
Разказвам K- K_ K- -- Kể 0
Аз разказвах. Tôi--- -ể. T__ đ_ k__ T-i đ- k-. ---------- Tôi đã kể. 0
Аз разказах цялата история. T-i -ã ----ế--câ--chuy--. T__ đ_ k_ h__ c__ c______ T-i đ- k- h-t c-u c-u-ệ-. ------------------------- Tôi đã kể hết câu chuyện. 0
Уча Học-t-p H__ t__ H-c t-p ------- Học tập 0
Аз учих. T-i-đ- học. T__ đ_ h___ T-i đ- h-c- ----------- Tôi đã học. 0
Аз учих цяла вечер. Tôi-đ--học--uốt------tố-. T__ đ_ h__ s___ b___ t___ T-i đ- h-c s-ố- b-ổ- t-i- ------------------------- Tôi đã học suốt buổi tối. 0
Работя Làm việc L__ v___ L-m v-ệ- -------- Làm việc 0
Аз работих. Tôi -- -----i--. T__ đ_ l__ v____ T-i đ- l-m v-ệ-. ---------------- Tôi đã làm việc. 0
Аз работих цял ден. T-i--ã-là- việc ---t cả n-à-. T__ đ_ l__ v___ s___ c_ n____ T-i đ- l-m v-ệ- s-ố- c- n-à-. ----------------------------- Tôi đã làm việc suốt cả ngày. 0
Ям -n Ă_ Ă- -- Ăn 0
Аз ядох. Tôi----ăn r--. T__ đ_ ă_ r___ T-i đ- ă- r-i- -------------- Tôi đã ăn rồi. 0
Аз изядох всичката храна. Tô- ---ăn-----cả-đ---n -ồ-. T__ đ_ ă_ t__ c_ đ_ ă_ r___ T-i đ- ă- t-t c- đ- ă- r-i- --------------------------- Tôi đã ăn tất cả đồ ăn rồi. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + виетнамски (1-100) MP3 виетнамски (1-100)

Историята на лингвистиката

Езиците винаги са очаровали човечеството. Следователно историята на лингвистиката е много дълга. Лингвистика е системното изучаване на езика. Още преди хиляди години хората са размишлявали върху езика. По този начин различните култури разработили различни системи. В резултат на това се появили различни описания на езиците. Днешната лингвистика се основава най-вече на древни теории. Много традиции са установени в Гърция, в частност. Най-старата известна разработка за езика е от Индия, обаче. Тя е написана преди 3000 години от граматика Сакатаяна. В древни времена, философи като Платон са се занимавали с езиците. По-късно римските автори доразвили своите теории. През 8-ми век арабите също разработили свои собствени традиции. Дори още тогава, техните произведения демонстрират точни описания на арабския език. В днешно време хората особено се вълнуват от въпроса за произхода на езиците. Учените силно се интересуват от историята на езика. През 18-ти век, хората започнали да сравняват езиците помежду им. Те искали да разберат как езиците се развиват. По-късно се концентрирали върху езиците като система. Въпросът за това как езиците функционират бил фокусна точка за тях. Днес в рамките на лингвистиката съществуват голям брой философски школи. Много нови дисциплини са разработени от петдесетте години насам. Те са отчасти силно повлияни от други науки. Примери за това са психолингвистиката и междукултурното общуване. По-новите лингвистични философски школи са много специализирани. Един пример за това е феминистката лингвистика. Така че историята на лингвистиката продължава... Докато има езици , човек ще ги размишлява върху тях!