Разговорник

bg В хотела – Пристигане   »   ur ‫ہوٹل میں – آمد‬

27 [двайсет и седем]

В хотела – Пристигане

В хотела – Пристигане

‫27 [ستائیس]‬

satais

‫ہوٹل میں – آمد‬

[hotel mein aamad]

Изберете как искате да видите превода:   
български урду Играйте Повече
Имате ли свободна стая? ‫ک-ا ---کے --- -مر---ال- ہ--‬ ‫___ آ_ ک_ پ__ ک___ خ___ ہ___ ‫-ی- آ- ک- پ-س ک-ر- خ-ل- ہ-؟- ----------------------------- ‫کیا آپ کے پاس کمرہ خالی ہے؟‬ 0
k-- --p -e -a-s ---r---ai? k__ a__ k_ p___ k____ h___ k-a a-p k- p-a- k-m-a h-i- -------------------------- kya aap ke paas kamra hai?
Аз запазих стая. ‫--ں ن- ایک -مرہ --ک - م-ف-- ک----ا --ا‬ ‫___ ن_ ا__ ک___ بُ_ / م____ ک_____ ت___ ‫-ی- ن- ا-ک ک-ر- ب-ک / م-ف-ظ ک-و-ی- ت-ا- ---------------------------------------- ‫میں نے ایک کمرہ بُک / محفوظ کروایا تھا‬ 0
m-i- ne-ai- -a-r--meh--oz----way---ha m___ n_ a__ k____ m______ k______ t__ m-i- n- a-k k-m-a m-h-o-z k-r-a-a t-a ------------------------------------- mein ne aik kamra mehfooz karwaya tha
Името ми е Мюлер. ‫-ی-ا-ن-- ------ے‬ ‫____ ن__ م___ ہ__ ‫-ی-ا ن-م م-ل- ہ-‬ ------------------ ‫میرا نام مولر ہے‬ 0
m-ra naam m--------i m___ n___ m_____ h__ m-r- n-a- m-l-e- h-i -------------------- mera naam muller hai
Трябва ми единична стая. ‫--ھے-ایک-سن-ل------چاہیے‬ ‫____ ا__ س___ ک___ چ_____ ‫-ج-ے ا-ک س-گ- ک-ر- چ-ہ-ے- -------------------------- ‫مجھے ایک سنگل کمرا چاہیے‬ 0
mujhe-aik -i-gle-kamra-------e m____ a__ s_____ k____ c______ m-j-e a-k s-n-l- k-m-a c-a-i-e ------------------------------ mujhe aik single kamra chahiye
Трябва ми двойна стая. ‫--ھے---- ڈبل ر-- چا-ی-‬ ‫____ ا__ ڈ__ ر__ چ_____ ‫-ج-ے ا-ک ڈ-ل ر-م چ-ہ-ے- ------------------------ ‫مجھے ایک ڈبل روم چاہیے‬ 0
mu--e-a-- d---l---oom--h-h-ye m____ a__ d_____ r___ c______ m-j-e a-k d-u-l- r-o- c-a-i-e ----------------------------- mujhe aik double room chahiye
Колко струва стаята за една нощ? ‫کمرے--ا ا---را---- ---ی- ک-----ے؟‬ ‫____ ک_ ا__ ر__ ک_ ک____ ک___ ہ___ ‫-م-ے ک- ا-ک ر-ت ک- ک-ا-ہ ک-ن- ہ-؟- ----------------------------------- ‫کمرے کا ایک رات کا کرایہ کتنا ہے؟‬ 0
ka--ay--- aik ---- -a--i--y----t-a hai? k_____ k_ a__ r___ k_ k_____ k____ h___ k-m-a- k- a-k r-a- k- k-r-y- k-t-a h-i- --------------------------------------- kamray ka aik raat ka kiraya kitna hai?
Бих желал / желала стая с баня. ‫مج-- --- ک--- ب-ت--روم--ے س-ت- -----‬ ‫____ ا__ ک___ ب___ ر__ ک_ س___ چ_____ ‫-ج-ے ا-ک ک-ر- ب-ت- ر-م ک- س-ت- چ-ہ-ے- -------------------------------------- ‫مجھے ایک کمرا باتھ روم کے ساتھ چاہیے‬ 0
m-j-e ai--kam-a-b---h-r-o---- -at- -h-h-ye m____ a__ k____ b____ r___ k_ s___ c______ m-j-e a-k k-m-a b-a-h r-o- k- s-t- c-a-i-e ------------------------------------------ mujhe aik kamra baath room ke sath chahiye
Бих желал / желала стая с душ. ‫-ج---ای--کم-ا-ش--ر--- س-تھ چ--یے‬ ‫____ ا__ ک___ ش___ ک_ س___ چ_____ ‫-ج-ے ا-ک ک-ر- ش-و- ک- س-ت- چ-ہ-ے- ---------------------------------- ‫مجھے ایک کمرا شاور کے ساتھ چاہیے‬ 0
mujh---i- k-mr--sho-e---- s--- --ahiye m____ a__ k____ s_____ k_ s___ c______ m-j-e a-k k-m-a s-o-e- k- s-t- c-a-i-e -------------------------------------- mujhe aik kamra shower ke sath chahiye
Може ли да видя стаята? ‫-یا-م-- کمر- --ک- -ک-ا-ہ-ں-‬ ‫___ م__ ک___ د___ س___ ہ____ ‫-ی- م-ں ک-ر- د-ک- س-ت- ہ-ں-‬ ----------------------------- ‫کیا میں کمرا دیکھ سکتا ہوں؟‬ 0
kya-m-in-k-m-a--ekh---kt--ho-? k__ m___ k____ d___ s____ h___ k-a m-i- k-m-a d-k- s-k-a h-n- ------------------------------ kya mein kamra dekh sakta hon?
Има ли тук гараж? ‫ک---ی-اں----ا- ہ-؟‬ ‫___ ی___ گ____ ہ___ ‫-ی- ی-ا- گ-ر-ج ہ-؟- -------------------- ‫کیا یہاں گیراج ہے؟‬ 0
k---ya--n h-i? k__ y____ h___ k-a y-h-n h-i- -------------- kya yahan hai?
Има ли тук сейф? ‫کی- ی------ک س-ف-ہے-‬ ‫___ ی___ ا__ س__ ہ___ ‫-ی- ی-ا- ا-ک س-ف ہ-؟- ---------------------- ‫کیا یہاں ایک سیف ہے؟‬ 0
k-a y-------k-S-if----? k__ y____ a__ S___ h___ k-a y-h-n a-k S-i- h-i- ----------------------- kya yahan aik Saif hai?
Има ли тук факс? ‫ک-- -ہاں------کر-ے -ی--ہ-ل-----‬ ‫___ ی___ ف___ ک___ ک_ س____ ہ___ ‫-ی- ی-ا- ف-ک- ک-ن- ک- س-و-ت ہ-؟- --------------------------------- ‫کیا یہاں فیکس کرنے کی سہولت ہے؟‬ 0
kya ---a- ----karne ki-s-----at -a-? k__ y____ f__ k____ k_ s_______ h___ k-a y-h-n f-x k-r-e k- s-h-o-a- h-i- ------------------------------------ kya yahan fax karne ki sahoolat hai?
Добре, ще взема стаята. ‫---- -ے،-می------م-ا -یتا --ں‬ ‫____ ہ__ م__ ی_ ک___ ل___ ہ___ ‫-ھ-ک ہ-، م-ں ی- ک-ر- ل-ت- ہ-ں- ------------------------------- ‫ٹھیک ہے، میں یہ کمرا لیتا ہوں‬ 0
the-k h--,-m-in-ye- ----a-------h-n t____ h___ m___ y__ k____ l____ h__ t-e-k h-i- m-i- y-h k-m-a l-i-a h-n ----------------------------------- theek hai, mein yeh kamra laita hon
Ето ключовете. ‫-----بیا- ہ--‬ ‫__ چ_____ ہ___ ‫-ہ چ-ب-ا- ہ-ں- --------------- ‫یہ چابیاں ہیں‬ 0
yeh -ha-iya--ha-n y__ c_______ h___ y-h c-a-i-a- h-i- ----------------- yeh chabiyan hain
Това е багажат ми. ‫---م-ر- سام-- ہے‬ ‫__ م___ س____ ہ__ ‫-ہ م-ر- س-م-ن ہ-‬ ------------------ ‫یہ میرا سامان ہے‬ 0
ye-----a---m--- h-i y__ m___ s_____ h__ y-h m-r- s-m-a- h-i ------------------- yeh mera samaan hai
В колко часа е закуската? ‫--ش-ہ ک-----ا --؟‬ ‫_____ ک_ م___ ہ___ ‫-ا-ت- ک- م-ت- ہ-؟- ------------------- ‫ناشتہ کب ملتا ہے؟‬ 0
nas-ta-k-b---l---h--? n_____ k__ m____ h___ n-s-t- k-b m-l-a h-i- --------------------- nashta kab milta hai?
В колко часа е обядът? ‫د-پہ------ھ-نا -ب-م--ا----‬ ‫_____ ک_ ک____ ک_ م___ ہ___ ‫-و-ہ- ک- ک-ا-ا ک- م-ت- ہ-؟- ---------------------------- ‫دوپہر کا کھانا کب ملتا ہے؟‬ 0
d-n -----a-a k-b -ilta-h-i? d__ k_ k____ k__ m____ h___ d-n k- k-a-a k-b m-l-a h-i- --------------------------- din ka khana kab milta hai?
В колко часа е вечерята? ‫شا- ک- کھ-ن---ب مل-- ہے؟‬ ‫___ ک_ ک____ ک_ م___ ہ___ ‫-ا- ک- ک-ا-ا ک- م-ت- ہ-؟- -------------------------- ‫شام کا کھانا کب ملتا ہے؟‬ 0
s---- -a-kh-n- --b ----a hai? s____ k_ k____ k__ m____ h___ s-a-m k- k-a-a k-b m-l-a h-i- ----------------------------- shaam ka khana kab milta hai?

Почивките са важни за успешното учене

Тези, които искат да учат успешно трябва да правят чести почивки! Нови научни изследвания са стигнали до това заключение. Учени са изследвали фазите на учене. Като в този процес са симулирали различни учебни ситуации. Ние абсорбираме информацията най-добре когато е разбита на малки парченца. Това означава, че не трябва да научаваме твърде много наведнъж. Винаги трябва да правим паузи между учебните раздели. Нашият успех в обучението също буквално зависи от биохимичните процеси. Тези процеси протичат в мозъка. Те определят нашия оптимален учебен ритъм. Когато учим нещо ново, мозъкът ни освобождава определени вещества. Тези вещества влияят върху активността на нашите мозъчни клетки. Два различни специфични ензима играят важна роля в този процес. Те се освобождават, когато се учи ново съдържание. Но те не се освобождават заедно. Тяхното въздействие се развива със закъснение. Ние учим най-добре, обаче, когато двата ензима присъстват едновременно. И нашият успех се увеличава значително, когато правим паузи по-често. Така че има смисъл да се правят вариации в дължината на отделните учебни фази. Също е добре да варира и дължината на почивката. В идеалния случай, в началото е добре да се направят две почивки от по десет минути. След това една пауза от пет минути. А след това да се направи 30-минутна почивка. По време на почивките, нашият мозък запомня новото съдържание по-добре. По време на почивките трябва да напуснете работно си място. Също така е добра идея да се движите докато почивате. Така че, правете кратки разходки между учебните части! И не се чувствайте зле - дори и тогава Вие учите!
Знаете ли, че?
Литовският принадлежи към балтийските езици. Говори се от повече от 3 милиона души. Те живеят в Литва, Беларус и Полша. Литовският е по-тясно свързан само с латвийския. Въпреки че Литва е сравнително малка страна, езикът се разделя на много диалекти. Литовски се пише с латински букви, но има и някои специални знаци. Типични са многото двойни гласни. Съществуват и няколко варианта на гласните, като например къси, дълги и носови. Произношението на литовски не е трудно. Значително по-сложно е ударението, тъй като е променливо. Това ще рече, че то зависи от граматичната форма на думата. Интересно е, че литовският е много архаичен език. Счита се, че това е езикът, който най-малко се е отклонил от праезика си. Това означава, че той силно наподобява първия индоевропейски език. Който иска да знае как са говорили нашите предци, трябва да учи литовски ...