Разговорник

bg В хотела – Пристигане   »   mr हाटेलमध्ये – आगमन

27 [двайсет и седем]

В хотела – Пристигане

В хотела – Пристигане

२७ [सत्तावीस]

27 [Sattāvīsa]

हाटेलमध्ये – आगमन

[hāṭēlamadhyē – āgamana]

Изберете как искате да видите превода:   
български маратхи Играйте Повече
Имате ли свободна стая? आ-ल----ड--ख--- रि---ी---- का? आ_____ खो_ रि__ आ_ का_ आ-ल-य-क-े ख-ल- र-क-म- आ-े क-? ----------------------------- आपल्याकडे खोली रिकामी आहे का? 0
āpal-ā--ḍē -h--ī--ikām- āhē kā? ā_________ k____ r_____ ā__ k__ ā-a-y-k-ḍ- k-ō-ī r-k-m- ā-ē k-? ------------------------------- āpalyākaḍē khōlī rikāmī āhē kā?
Аз запазих стая. मी-ए- खोल- ---्-ि- क-ल- आहे. मी ए_ खो_ आ____ के_ आ__ म- ए- ख-ल- आ-क-ष-त क-ल- आ-े- ---------------------------- मी एक खोली आरक्षित केली आहे. 0
M- ē-a ----- ā-ak--ta--ēlī--hē. M_ ē__ k____ ā_______ k___ ā___ M- ē-a k-ō-ī ā-a-ṣ-t- k-l- ā-ē- ------------------------------- Mī ēka khōlī ārakṣita kēlī āhē.
Името ми е Мюлер. माझे -ा- -्--लर आह-. मा_ ना_ म्___ आ__ म-झ- न-व म-य-ल- आ-े- -------------------- माझे नाव म्युलर आहे. 0
Mā--- ---- -y-l--a--hē. M____ n___ m______ ā___ M-j-ē n-v- m-u-a-a ā-ē- ----------------------- Mājhē nāva myulara āhē.
Трябва ми единична стая. म---ए--ब-----ल-ली -ो-- -व- आ--. म_ ए_ बे_ अ___ खो_ ह_ आ__ म-ा ए- ब-ड अ-ल-ल- ख-ल- ह-ी आ-े- ------------------------------- मला एक बेड असलेली खोली हवी आहे. 0
Ma-ā-ē-a-b-ḍ-----lē-ī -h-l- h-vī ā-ē. M___ ē__ b___ a______ k____ h___ ā___ M-l- ē-a b-ḍ- a-a-ē-ī k-ō-ī h-v- ā-ē- ------------------------------------- Malā ēka bēḍa asalēlī khōlī havī āhē.
Трябва ми двойна стая. मला -- -बल-ब-ड ---ेली-खो-ी --ी आ--. म_ ए_ ड_____ अ___ खो_ ह_ आ__ म-ा ए- ड-ल-ब-ड अ-ल-ल- ख-ल- ह-ी आ-े- ----------------------------------- मला एक डबल-बेड असलेली खोली हवी आहे. 0
M--- ē-a -a-----bēḍa-a--l----kh--- havī-āh-. M___ ē__ ḍ__________ a______ k____ h___ ā___ M-l- ē-a ḍ-b-l---ē-a a-a-ē-ī k-ō-ī h-v- ā-ē- -------------------------------------------- Malā ēka ḍabala-bēḍa asalēlī khōlī havī āhē.
Колко струва стаята за една нощ? एक- -ात्-ीसाठ--खोलीचे-भाडे--ि--? ए_ रा____ खो__ भा_ कि__ ए-ा र-त-र-स-ठ- ख-ल-च- भ-ड- क-त-? -------------------------------- एका रात्रीसाठी खोलीचे भाडे किती? 0
Ēk- r-trī-ā-hī --ō--cē bhāḍ--kit-? Ē__ r_________ k______ b____ k____ Ē-ā r-t-ī-ā-h- k-ō-ī-ē b-ā-ē k-t-? ---------------------------------- Ēkā rātrīsāṭhī khōlīcē bhāḍē kitī?
Бих желал / желала стая с баня. म----बब-थची सोय--स---ी--ोल--हवी-आहे. म_ ट____ सो_ अ___ खो_ ह_ आ__ म-ा ट-ब-थ-ी स-य अ-ल-ल- ख-ल- ह-ी आ-े- ------------------------------------ मला टबबाथची सोय असलेली खोली हवी आहे. 0
Ma-- ṭ--ab-t--cī ---a-a-al-lī khōlī-h-vī āh-. M___ ṭ__________ s___ a______ k____ h___ ā___ M-l- ṭ-b-b-t-a-ī s-y- a-a-ē-ī k-ō-ī h-v- ā-ē- --------------------------------------------- Malā ṭababāthacī sōya asalēlī khōlī havī āhē.
Бих желал / желала стая с душ. म-ा-श---च--सोय अस-ेली-खो-ी---ी---े. म_ शॉ___ सो_ अ___ खो_ ह_ आ__ म-ा श-व-च- स-य अ-ल-ल- ख-ल- ह-ी आ-े- ----------------------------------- मला शॉवरची सोय असलेली खोली हवी आहे. 0
Ma-ā-śŏv--a-ī sō----s--ēlī---ō-----vī---ē. M___ ś_______ s___ a______ k____ h___ ā___ M-l- ś-v-r-c- s-y- a-a-ē-ī k-ō-ī h-v- ā-ē- ------------------------------------------ Malā śŏvaracī sōya asalēlī khōlī havī āhē.
Може ли да видя стаята? मी---------ू---त- / -कत---ा? मी खो_ पा_ श__ / श__ का_ म- ख-ल- प-ह- श-त- / श-त- क-? ---------------------------- मी खोली पाहू शकतो / शकते का? 0
M- --ōlī----- ś--at-- ---atē k-? M_ k____ p___ ś______ ś_____ k__ M- k-ō-ī p-h- ś-k-t-/ ś-k-t- k-? -------------------------------- Mī khōlī pāhū śakatō/ śakatē kā?
Има ли тук гараж? इथ- -ॅरेज---े -ा? इ_ गॅ__ आ_ का_ इ-े ग-र-ज आ-े क-? ----------------- इथे गॅरेज आहे का? 0
I-h- gĕ-ēj--āh--k-? I___ g_____ ā__ k__ I-h- g-r-j- ā-ē k-? ------------------- Ithē gĕrēja āhē kā?
Има ли тук сейф? इथ--त----ी आ----ा? इ_ ति__ आ_ का_ इ-े त-ज-र- आ-े क-? ------------------ इथे तिजोरी आहे का? 0
It-ē -i-ō-- āhē --? I___ t_____ ā__ k__ I-h- t-j-r- ā-ē k-? ------------------- Ithē tijōrī āhē kā?
Има ли тук факс? इथे-फ-क-- मश-न आहे---? इ_ फॅ__ म__ आ_ का_ इ-े फ-क-स म-ी- आ-े क-? ---------------------- इथे फॅक्स मशीन आहे का? 0
I--- p-ĕk-----śīna-----kā? I___ p_____ m_____ ā__ k__ I-h- p-ĕ-s- m-ś-n- ā-ē k-? -------------------------- Ithē phĕksa maśīna āhē kā?
Добре, ще взема стаята. ठ-क---े--मी खो-ी-घ---. / -ेत-. ठी_ आ__ मी खो_ घे__ / घे__ ठ-क आ-े- म- ख-ल- घ-त-. / घ-त-. ------------------------------ ठीक आहे. मी खोली घेतो. / घेते. 0
Ṭhīk--ā-ē--M- k-ōlī-g--tō--/ ---tē. Ṭ____ ā___ M_ k____ g_____ / G_____ Ṭ-ī-a ā-ē- M- k-ō-ī g-ē-ō- / G-ē-ē- ----------------------------------- Ṭhīka āhē. Mī khōlī ghētō. / Ghētē.
Ето ключовете. ह्या--ि--ल-य-. ह्_ कि____ ह-य- क-ल-ल-य-. -------------- ह्या किल्ल्या. 0
Hyā k-----. H__ k______ H-ā k-l-y-. ----------- Hyā killyā.
Това е багажат ми. हे-म----स---न. हे मा_ सा___ ह- म-झ- स-म-न- -------------- हे माझे सामान. 0
Hē -ājhē---m-na. H_ m____ s______ H- m-j-ē s-m-n-. ---------------- Hē mājhē sāmāna.
В колко часа е закуската? आप- न--ाहा-- क-त- ---त--द-ता? आ__ न्___ कि_ वा__ दे__ आ-ण न-य-ह-र- क-त- व-ज-ा द-त-? ----------------------------- आपण न्याहारी किती वाजता देता? 0
Ā--ṇa-n'yāh--ī-k-tī------- d---? Ā____ n_______ k___ v_____ d____ Ā-a-a n-y-h-r- k-t- v-j-t- d-t-? -------------------------------- Āpaṇa n'yāhārī kitī vājatā dētā?
В колко часа е обядът? आपण-----र---ज--ण--ित----जत- द--ा? आ__ दु___ जे__ कि_ वा__ दे__ आ-ण द-प-र-े ज-व- क-त- व-ज-ा द-त-? --------------------------------- आपण दुपारचे जेवण किती वाजता देता? 0
Āpaṇ--d-----c--j-v----k-t- --j-t- -ē-ā? Ā____ d_______ j_____ k___ v_____ d____ Ā-a-a d-p-r-c- j-v-ṇ- k-t- v-j-t- d-t-? --------------------------------------- Āpaṇa dupāracē jēvaṇa kitī vājatā dētā?
В колко часа е вечерята? आपण----्री-- ---ण क-ती व---ा -ेत-? आ__ रा___ जे__ कि_ वा__ दे__ आ-ण र-त-र-च- ज-व- क-त- व-ज-ा द-त-? ---------------------------------- आपण रात्रीचे जेवण किती वाजता देता? 0
Ā-a-a rāt--c- -ē-a-- -------j-tā----ā? Ā____ r______ j_____ k___ v_____ d____ Ā-a-a r-t-ī-ē j-v-ṇ- k-t- v-j-t- d-t-? -------------------------------------- Āpaṇa rātrīcē jēvaṇa kitī vājatā dētā?

Почивките са важни за успешното учене

Тези, които искат да учат успешно трябва да правят чести почивки! Нови научни изследвания са стигнали до това заключение. Учени са изследвали фазите на учене. Като в този процес са симулирали различни учебни ситуации. Ние абсорбираме информацията най-добре когато е разбита на малки парченца. Това означава, че не трябва да научаваме твърде много наведнъж. Винаги трябва да правим паузи между учебните раздели. Нашият успех в обучението също буквално зависи от биохимичните процеси. Тези процеси протичат в мозъка. Те определят нашия оптимален учебен ритъм. Когато учим нещо ново, мозъкът ни освобождава определени вещества. Тези вещества влияят върху активността на нашите мозъчни клетки. Два различни специфични ензима играят важна роля в този процес. Те се освобождават, когато се учи ново съдържание. Но те не се освобождават заедно. Тяхното въздействие се развива със закъснение. Ние учим най-добре, обаче, когато двата ензима присъстват едновременно. И нашият успех се увеличава значително, когато правим паузи по-често. Така че има смисъл да се правят вариации в дължината на отделните учебни фази. Също е добре да варира и дължината на почивката. В идеалния случай, в началото е добре да се направят две почивки от по десет минути. След това една пауза от пет минути. А след това да се направи 30-минутна почивка. По време на почивките, нашият мозък запомня новото съдържание по-добре. По време на почивките трябва да напуснете работно си място. Също така е добра идея да се движите докато почивате. Така че, правете кратки разходки между учебните части! И не се чувствайте зле - дори и тогава Вие учите!
Знаете ли, че?
Литовският принадлежи към балтийските езици. Говори се от повече от 3 милиона души. Те живеят в Литва, Беларус и Полша. Литовският е по-тясно свързан само с латвийския. Въпреки че Литва е сравнително малка страна, езикът се разделя на много диалекти. Литовски се пише с латински букви, но има и някои специални знаци. Типични са многото двойни гласни. Съществуват и няколко варианта на гласните, като например къси, дълги и носови. Произношението на литовски не е трудно. Значително по-сложно е ударението, тъй като е променливо. Това ще рече, че то зависи от граматичната форма на думата. Интересно е, че литовският е много архаичен език. Счита се, че това е езикът, който най-малко се е отклонил от праезика си. Това означава, че той силно наподобява първия индоевропейски език. Който иска да знае как са говорили нашите предци, трябва да учи литовски ...