Разговорник

bg Числата   »   ur ‫گنتی کرنا‬

7 [седем]

Числата

Числата

‫7 [سات]‬

saat

‫گنتی کرنا‬

[number]

Изберете как искате да видите превода:   
български урду Играйте Повече
Аз броя: ‫م-ں --تا-ہ-ں-‬ ‫___ گ___ ہ____ ‫-ی- گ-ت- ہ-ں-‬ --------------- ‫میں گنتا ہوں-‬ 0
me-- gin-- h--n m___ g____ h___ m-i- g-n-a h-o- --------------- mein ginta hoon
едно, две, три ‫ا-ک ،---، --ن‬ ‫___ ، د__ ت___ ‫-ی- ، د-، ت-ن- --------------- ‫ایک ، دو، تین‬ 0
ai-- doo--te-n a___ d___ t___ a-k- d-o- t-e- -------------- aik, doo, teen
Аз броя до три. ‫م-- ت----ک-گ-تا--وں-‬ ‫___ ت__ ت_ گ___ ہ____ ‫-ی- ت-ن ت- گ-ت- ہ-ں-‬ ---------------------- ‫میں تین تک گنتا ہوں-‬ 0
mein t--n ------nt- hoon m___ t___ t__ g____ h___ m-i- t-e- t-q g-n-a h-o- ------------------------ mein teen taq ginta hoon
Аз продължавам да броя: ‫می---ز---گن-ا ہ-ں-‬ ‫___ م___ گ___ ہ____ ‫-ی- م-ی- گ-ت- ہ-ں-‬ -------------------- ‫میں مزید گنتا ہوں-‬ 0
m--n-aur-gi--- h-on m___ a__ g____ h___ m-i- a-r g-n-a h-o- ------------------- mein aur ginta hoon
четири, пет, шест, ‫چ--،-پا-چ،---‬ ‫____ پ____ چ__ ‫-ا-، پ-ن-، چ-‬ --------------- ‫چار، پانچ، چھ‬ 0
ch-ar, paa-ch,--hay c_____ p______ c___ c-a-r- p-a-c-, c-a- ------------------- chaar, paanch, chay
седем, осем, девет ‫سا-، -ٹ----و‬ ‫____ آ___ ن__ ‫-ا-، آ-ھ- ن-‬ -------------- ‫سات، آٹھ، نو‬ 0
s--t,-a--h- no s____ a____ n_ s-a-, a-t-, n- -------------- saat, aath, no
Аз броя. ‫م-ں-گ-تا-ہ---‬ ‫___ گ___ ہ____ ‫-ی- گ-ت- ہ-ں-‬ --------------- ‫میں گنتا ہوں-‬ 0
mei- -in-a-h--n m___ g____ h___ m-i- g-n-a h-o- --------------- mein ginta hoon
Ти броиш. ‫-م--نت--ہو-‬ ‫__ گ___ ہ___ ‫-م گ-ت- ہ--- ------------- ‫تم گنتے ہو-‬ 0
tu---in----o- t__ g____ h__ t-m g-n-e h-- ------------- tum ginte ho-
Той брои. ‫و- گ--ا ہ--‬ ‫__ گ___ ہ___ ‫-ہ گ-ت- ہ--- ------------- ‫وہ گنتا ہے-‬ 0
w-h---n-a --- - w__ g____ h__ - w-h g-n-a h-i - --------------- woh ginta hai -
Едно. Първи. ‫ا-ک، پ-لا‬ ‫____ پ____ ‫-ی-، پ-ل-‬ ----------- ‫ایک، پہلا‬ 0
aik,--eh-a a___ p____ a-k- p-h-a ---------- aik, pehla
Две. Втори. ‫--------ا‬ ‫___ د_____ ‫-و- د-س-ا- ----------- ‫دو، دوسرا‬ 0
d--, --sra d___ d____ d-o- d-s-a ---------- doo, dosra
Три. Трети. ‫تین،--ی-ر-‬ ‫____ ت_____ ‫-ی-، ت-س-ا- ------------ ‫تین، تیسرا‬ 0
teen- ---sra t____ t_____ t-e-, t-e-r- ------------ teen, teesra
Четири. Четвърти. ‫چ----چ-تھا‬ ‫____ چ_____ ‫-ا-، چ-ت-ا- ------------ ‫چار، چوتھا‬ 0
chaa-,---o---a c_____ c______ c-a-r- c-o-t-a -------------- chaar, choutha
Пет. Пети. ‫-ان-، -انچ-ا-‬ ‫_____ پ_______ ‫-ا-چ- پ-ن-و-ں- --------------- ‫پانچ، پانچواں‬ 0
p-an------nc--wan p______ p________ p-a-c-, p-n-h-w-n ----------------- paanch, panchawan
Шест. Шести. ‫--، -ھ-ا‬ ‫___ چ____ ‫-ھ- چ-ٹ-‬ ---------- ‫چھ، چھٹا‬ 0
cha-- ch--ta c____ c_____ c-a-, c-h-t- ------------ chay, chhata
Седем. Седми. ‫--ت----تواں‬ ‫____ س______ ‫-ا-، س-ت-ا-‬ ------------- ‫سات، ساتواں‬ 0
sa-t,-s-tw-an s____ s______ s-a-, s-t-a-n ------------- saat, satwaan
Осем. Осми. ‫آٹ---آ-ھو--‬ ‫____ آ______ ‫-ٹ-، آ-ھ-ا-‬ ------------- ‫آٹھ، آٹھواں‬ 0
a-th- a-t--an a____ a______ a-t-, a-t-w-n ------------- aath, aathwan
Девет. Девети. ‫نو،--و-ں‬ ‫___ ن____ ‫-و- ن-ا-‬ ---------- ‫نو، نواں‬ 0
no-----an n__ n____ n-, n-w-n --------- no, nawan

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + урду (1-100) MP3 урду (1-100)

Мислене и език

Мисленето ни зависи от нашия език. Когато мислим, ние "разговаряме" със себе си. Следователно, нашият език влияе върху нашето възприятие за нещата. Но можем ли всички да мислим по един и същи начин въпреки различните си езици? Или мислим различно, защото говорим различни езици? Всеки човек има свой собствен речников запас. В някои езици липсват определени думи. Например, има хора, които не правят разлика между синьо и зелено. Те използват една и съща дума за двата цвята. И имат доста затруднения с разпознаването на цветовете. Те не могат да назоват различните нюанси и полутонове. Имат проблеми с описването на цветовете. В други езици, пък съществуват малко думи за числа. Носителите на тези езици не могат да броят добре Съществуват и езици, при които не се прави разлика между ляво и дясно. Там хората борявят със север и юг, изток и запад. И имат много добра географска ориентация. Но не разбират термините "ляво" и "дясно". Разбира се, не само езиците оказват влияние върху мисленето ни. Нашето обкръжение и ежедневие също формират мислите ни. Така че, каква роля играе езикът? Ограничава ли мисленето ни? Или само го облича нашите мисли в думи? Кое е причината и кое - резултатът? Всички тези въпроси си остават без отговор. За да има с какво да се занимават мозъчните изследователи и езиковедите. Но този въпрос касае всички нас… Дали човек е това, което говори?!
Знаете ли, че?
Датският е майчин език на около 5 милиона души. Той принадлежи към семейството на северногерманските езици. Това означава, че е сроден с шведския и норвежкия. Речниковият състав на тези три езика е почти идентичен. Който говори един от тези езици, разбира и другите два. Затова някои изразяват съмнение, че скандинавските езици са различни езици. Възможно е да са само местни разновидности на един език. Самият датски естествено е разделен на различни диалекти. Но те все повече се изместват от стандартния език. Затова пък най-вече в градските райони на Дания възникват нови диалекти. Те се наричат още социолекти. В социолектите произношението разкрива възрастта и социалния статус на говорещия. Този феномен е типичен за датския език. В другите езици той е много по-слабо изразен. Но прави датския особено вълнуващ език ...