Разговорник

bg Задаване на въпроси 1   »   ur ‫سوال پوچھنا 1‬

62 [шейсет и две]

Задаване на въпроси 1

Задаване на въпроси 1

‫62 [باسٹھ]‬

basath

‫سوال پوچھنا 1‬

sawal karna

Изберете как искате да видите превода:   
български урду Играйте Повече
уча ‫سی--نا‬ ‫_______ ‫-ی-ھ-ا- -------- ‫سیکھنا‬ 0
see-hna s______ s-e-h-a ------- seekhna
Учениците учат ли много? ‫--ا--لب- --- س--ھ---ے-ہی--‬ ‫___ ط___ ب__ س___ ر__ ہ____ ‫-ی- ط-ب- ب-ت س-ک- ر-ے ہ-ں-‬ ---------------------------- ‫کیا طلبہ بہت سیکھ رہے ہیں؟‬ 0
k---talba --h-t-se-kh---h-y --in? k__ t____ b____ s____ r____ h____ k-a t-l-a b-h-t s-e-h r-h-y h-i-? --------------------------------- kya talba bohat seekh rahay hain?
Не, те учат малко. ‫ن-ی----- کم-س-کھ-ر-----ں-‬ ‫_____ و_ ک_ س___ ر__ ہ____ ‫-ہ-ں- و- ک- س-ک- ر-ے ہ-ں-‬ --------------------------- ‫نہیں، وہ کم سیکھ رہے ہیں-‬ 0
n---, w-- kam-s---h-r--------- n____ w__ k__ s____ r____ h___ n-h-, w-h k-m s-e-h r-h-y h-n- ------------------------------ nahi, woh kam seekh rahay hin-
питам ‫-و-ھن-‬ ‫_______ ‫-و-ھ-ا- -------- ‫پوچھنا‬ 0
p-oc-na p______ p-o-h-a ------- poochna
Често ли питате учителя? ‫کی---- -کث--اس--- س- ---- ک--- ہ--؟‬ ‫___ آ_ ا___ ا____ س_ س___ ک___ ہ____ ‫-ی- آ- ا-ث- ا-ت-د س- س-ا- ک-ت- ہ-ں-‬ ------------------------------------- ‫کیا آپ اکثر استاد سے سوال کرتے ہیں؟‬ 0
k-a aap a--ar-t-----r -e -a--- ka--e hai-? k__ a__ a____ t______ s_ s____ k____ h____ k-a a-p a-s-r t-a-h-r s- s-w-l k-r-e h-i-? ------------------------------------------ kya aap aksar teacher se sawal karte hain?
Не, аз не го питам често. ‫ن--ں----ں--کث- س--- نہی---ر-ا ہوں-‬ ‫_____ م__ ا___ س___ ن___ ک___ ہ____ ‫-ہ-ں- م-ں ا-ث- س-ا- ن-ی- ک-ت- ہ-ں-‬ ------------------------------------ ‫نہیں، میں اکثر سوال نہیں کرتا ہوں-‬ 0
nah-, m--n--ksar s-----na-i k-r----o-n n____ m___ a____ s____ n___ k____ h___ n-h-, m-i- a-s-r s-w-l n-h- k-r-a h-o- -------------------------------------- nahi, mein aksar sawal nahi karta hoon
отговарям ‫ج-ا- دی-ا‬ ‫____ د____ ‫-و-ب د-ن-‬ ----------- ‫جواب دینا‬ 0
j-wab--ena j____ d___ j-w-b d-n- ---------- jawab dena
Отговорете, моля. ‫مہرب-ن---ر-کے-جو----یج----‬ ‫_______ ک_ ک_ ج___ د_______ ‫-ہ-ب-ن- ک- ک- ج-ا- د-ج-ی--- ---------------------------- ‫مہربانی کر کے جواب دیجئیے-‬ 0
meh----ni-----k--jawab di-ay - m________ k__ k_ j____ d____ - m-h-r-a-i k-r k- j-w-b d-j-y - ------------------------------ meharbani kar ke jawab dijay -
Аз отговарям. ‫م-----ا- د--- ہوں-‬ ‫___ ج___ د___ ہ____ ‫-ی- ج-ا- د-ت- ہ-ں-‬ -------------------- ‫میں جواب دیتا ہوں-‬ 0
mein ----b-d-t- ---n m___ j____ d___ h___ m-i- j-w-b d-t- h-o- -------------------- mein jawab deta hoon
работя ‫-ا- -ر-ا‬ ‫___ ک____ ‫-ا- ک-ن-‬ ---------- ‫کام کرنا‬ 0
k-am -ar-a k___ k____ k-a- k-r-a ---------- kaam karna
Той работи ли сега? ‫کی- وہ ---ی کا- ک- ر-- ہے-‬ ‫___ و_ ا___ ک__ ک_ ر__ ہ___ ‫-ی- و- ا-ھ- ک-م ک- ر-ا ہ-؟- ---------------------------- ‫کیا وہ ابھی کام کر رہا ہے؟‬ 0
k-a--o- -b-i-ka-- --- ra-- ---? k__ w__ a___ k___ k__ r___ h___ k-a w-h a-h- k-a- k-r r-h- h-i- ------------------------------- kya woh abhi kaam kar raha hai?
Да, той работи сега. ‫جی -اں- ---اب-- --- ک- ----ہ--‬ ‫__ ہ___ و_ ا___ ک__ ک_ ر__ ہ___ ‫-ی ہ-ں- و- ا-ھ- ک-م ک- ر-ا ہ--- -------------------------------- ‫جی ہاں، وہ ابھی کام کر رہا ہے-‬ 0
j-e-h-an, ----a--i -a-m ka----ha ha- - j__ h____ w__ a___ k___ k__ r___ h__ - j-e h-a-, w-h a-h- k-a- k-r r-h- h-i - -------------------------------------- jee haan, woh abhi kaam kar raha hai -
идвам ‫آ-ا‬ ‫____ ‫-ن-‬ ----- ‫آنا‬ 0
aa-a a___ a-n- ---- aana
Идвате ли? ‫---ے؟‬ ‫______ ‫-ئ-ے-‬ ------- ‫آئیے؟‬ 0
aay--a-? a_______ a-y-y-e- -------- aayiyae?
Да, веднага идваме. ‫-- -ا----م فورا--آتے ہیں-‬ ‫__ ہ___ ہ_ ف___ آ__ ہ____ ‫-ی ہ-ں- ہ- ف-ر-ً آ-ے ہ-ں-‬ --------------------------- ‫جی ہاں، ہم فوراً آتے ہیں-‬ 0
j-- -a------m---r-n--t-- -i-- j__ h____ h__ f____ a___ h___ j-e h-a-, h-m f-r-n a-a- h-n- ----------------------------- jee haan, hum foran atay hin-
живея ‫ر-ن-‬ ‫_____ ‫-ہ-ا- ------ ‫رہنا‬ 0
re--a r____ r-h-a ----- rehna
В Берлин ли живеете? ‫ک-ا -- ب-لن می- -ہتے--یں؟‬ ‫___ آ_ ب___ م__ ر___ ہ____ ‫-ی- آ- ب-ل- م-ں ر-ت- ہ-ں-‬ --------------------------- ‫کیا آپ برلن میں رہتے ہیں؟‬ 0
k-a-a-p-B-r--- ---- rehtay--a-n? k__ a__ B_____ m___ r_____ h____ k-a a-p B-r-i- m-i- r-h-a- h-i-? -------------------------------- kya aap Berlin mein rehtay hain?
Да, аз живея в Берлин. ‫ج--ہاں--م-ں-ب--- میں--ہتا -و--‬ ‫__ ہ___ م__ ب___ م__ ر___ ہ____ ‫-ی ہ-ں- م-ں ب-ل- م-ں ر-ت- ہ-ں-‬ -------------------------------- ‫جی ہاں، میں برلن میں رہتا ہوں-‬ 0
jee h-an, --in Be-l----ein-r-ht--h-on j__ h____ m___ B_____ m___ r____ h___ j-e h-a-, m-i- B-r-i- m-i- r-h-a h-o- ------------------------------------- jee haan, mein Berlin mein rehta hoon

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + урду (1-100) MP3 урду (1-100)

Който иска да говори трябва да пише!

Изучаването на чужди езици не винаги е лесно. Обучаващите се често намират говоренето особено трудно в началото. Много от тях нямат смелостта да произнесат изреченията на новия език. Те твърде много се страхуват да не допуснат грешки. При такъв тип хора, писането може да бъде решение на проблема. Защото, който иска да се научи да говори добре трябва да пише колкото можеповече! Писането ни помага да се адаптираме към новия език. Има много причини за това. Писането е различно от говоренето. То е много по-сложен процес. Когато пишем, ни е нужно повече време, за да преценим кои думи да използваме. По този начин нашият мозък работи с новия език по-интензивно. Ние също така сме много по-спокойни, когато пишем. Никой не очаква нашия отговор. Така че ние бавно губим страха от езика. Освен това, писането насърчава творчеството. Ние се чувстваме по-свободни и си играем повече с новия език. Писането също ни дава повече време, отколкото говоренето. И подпомага запаметяването! Но най-голямото предимство на писането е безличната форма. Което означава, че ние можем внимателно да изследваме резултата от нашия подбор на думи. Виждаме всичко ясно пред себе си. По този начин в самия процес можем да определим грешките си и да се поучимот тях. Какво пишете на новия език теоретично не е важно. Това, което е важно е редовното формулиране на писмени изречения. Ако искате да се упражнявате, бихте могли да потърсите приятел за кореспонденция в чужбина. А след това да се срещнете лично някой път. И ще се уверите: сега говоренето ще е много по-лесно!