Разговорник

bg желая, бих желал, искам, бих искал нещо   »   ur ‫کچھ پسند کرنا‬

70 [седемдесет]

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

‫70 [ستّر]‬

sattar

‫کچھ پسند کرنا‬

kuch pasand karna

Изберете как искате да видите превода:   
български урду Играйте Повече
Искате ли да пушите? ‫ک---آ- ---ی--پینا---ہ-ے -یں -‬ ‫___ آ_ س____ پ___ چ____ ہ__ ؟_ ‫-ی- آ- س-ر-ٹ پ-ن- چ-ہ-ے ہ-ں ؟- ------------------------------- ‫کیا آپ سگریٹ پینا چاہتے ہیں ؟‬ 0
ky--a---c---e----p--n-- -h---a---a-n? k__ a__ c_______ p_____ c______ h____ k-a a-p c-g-e-t- p-i-a- c-a-t-y h-i-? ------------------------------------- kya aap cigrette piinaa chahtay hain?
Искате ли да танцувате? ‫-یا-آپ نا-نا ----ے -----‬ ‫___ آ_ ن____ چ____ ہ__ ؟_ ‫-ی- آ- ن-چ-ا چ-ہ-ے ہ-ں ؟- -------------------------- ‫کیا آپ ناچنا چاہتے ہیں ؟‬ 0
k---aap --a-h-- --a-ta- ha-n? k__ a__ n______ c______ h____ k-a a-p n-a-h-a c-a-t-y h-i-? ----------------------------- kya aap naachna chahtay hain?
Искате ли да се разходите? ‫----آ- -ہ- ق----کرنا---ہتے -----‬ ‫___ آ_ چ__ ق___ ک___ چ____ ہ__ ؟_ ‫-ی- آ- چ-ل ق-م- ک-ن- چ-ہ-ے ہ-ں ؟- ---------------------------------- ‫کیا آپ چہل قدمی کرنا چاہتے ہیں ؟‬ 0
ky- -ap -h-h---q-d-i ---n--c----a------? k__ a__ c_____ q____ k____ c______ h____ k-a a-p c-e-a- q-d-i k-r-a c-a-t-y h-i-? ---------------------------------------- kya aap chehal qadmi karna chahtay hain?
Искам да пуша. ‫-یں-سگر-ٹ---نا چ-ہت--ہ-ں--‬ ‫___ س____ پ___ چ____ ہ__ -_ ‫-ی- س-ر-ٹ پ-ن- چ-ہ-ا ہ-ں -- ---------------------------- ‫میں سگریٹ پینا چاہتا ہوں -‬ 0
m-in-c-gr-tt---ii-a- --aht- --n - m___ c_______ p_____ c_____ h__ - m-i- c-g-e-t- p-i-a- c-a-t- h-n - --------------------------------- mein cigrette piinaa chahta hon -
Искате ли цигара? ‫کیا-آ----ک س-ر-ٹ-چ-ہ-- ہیں-؟‬ ‫___ آ_ ا__ س____ چ____ ہ__ ؟_ ‫-ی- آ- ا-ک س-ر-ٹ چ-ہ-ے ہ-ں ؟- ------------------------------ ‫کیا آپ ایک سگریٹ چاہتے ہیں ؟‬ 0
kya-aa----- c--ret-e--haht-y -ai-? k__ a__ a__ c_______ c______ h____ k-a a-p a-k c-g-e-t- c-a-t-y h-i-? ---------------------------------- kya aap aik cigrette chahtay hain?
Той иска огънче. ‫و- ما----اہ-ا--ے--‬ ‫__ م___ چ____ ہ_ -_ ‫-ہ م-چ- چ-ہ-ا ہ- -- -------------------- ‫وہ ماچس چاہتا ہے -‬ 0
w-h -a--his-ch---a ha--- w__ m______ c_____ h__ - w-h m-a-h-s c-a-t- h-i - ------------------------ woh maachis chahta hai -
Искам да пия нещо. ‫م-ں---ھ پی-ا --ہتا ہ----‬ ‫___ ک__ پ___ چ____ ہ__ -_ ‫-ی- ک-ھ پ-ن- چ-ہ-ا ہ-ں -- -------------------------- ‫میں کچھ پینا چاہتا ہوں -‬ 0
me-n -u-h-p--n---c-ah-a------ m___ k___ p_____ c_____ h__ - m-i- k-c- p-i-a- c-a-t- h-n - ----------------------------- mein kuch piinaa chahta hon -
Искам да ям нещо. ‫-ی----ھ --ا-ا چاہتا-ہوں -‬ ‫___ ک__ ک____ چ____ ہ__ -_ ‫-ی- ک-ھ ک-ا-ا چ-ہ-ا ہ-ں -- --------------------------- ‫میں کچھ کھانا چاہتا ہوں -‬ 0
mei--ku-- kha-a--ha-ta --n - m___ k___ k____ c_____ h__ - m-i- k-c- k-a-a c-a-t- h-n - ---------------------------- mein kuch khana chahta hon -
Искам да си отдъхна малко. ‫می--ک-ھ-آ-ام ک--ا چا--ا --- -‬ ‫___ ک__ آ___ ک___ چ____ ہ__ -_ ‫-ی- ک-ھ آ-ا- ک-ن- چ-ہ-ا ہ-ں -- ------------------------------- ‫میں کچھ آرام کرنا چاہتا ہوں -‬ 0
m-in--uc- -a-aa- --r-a -hahta--o- - m___ k___ a_____ k____ c_____ h__ - m-i- k-c- a-r-a- k-r-a c-a-t- h-n - ----------------------------------- mein kuch aaraam karna chahta hon -
Бих искал / искала да Ви попитам нещо. ‫--ں-آ- -- ک-ھ پ--ھنا---ہ-- ہوں--‬ ‫___ آ_ س_ ک__ پ_____ چ____ ہ__ -_ ‫-ی- آ- س- ک-ھ پ-چ-ن- چ-ہ-ا ہ-ں -- ---------------------------------- ‫میں آپ سے کچھ پوچھنا چاہتا ہوں -‬ 0
m-----a--s- -uch---o-h---chaht----n-- m___ a__ s_ k___ p______ c_____ h__ - m-i- a-p s- k-c- p-o-h-a c-a-t- h-n - ------------------------------------- mein aap se kuch poochna chahta hon -
Бих искал / искала да Ви помоля за нещо. ‫می- -- -- -چھ--ر--ا-----ن----ہتا-ہو---‬ ‫___ آ_ س_ ک__ د______ ک___ چ____ ہ__ -_ ‫-ی- آ- س- ک-ھ د-خ-ا-ت ک-ن- چ-ہ-ا ہ-ں -- ---------------------------------------- ‫میں آپ سے کچھ درخواست کرنا چاہتا ہوں -‬ 0
m--- a-p -e -uch -a-kh---------a-ch---a---n - m___ a__ s_ k___ d________ k____ c_____ h__ - m-i- a-p s- k-c- d-r-h-a-t k-r-a c-a-t- h-n - --------------------------------------------- mein aap se kuch darkhwast karna chahta hon -
Бих искал / искала да Ви поканя на нещо. ‫میں-آ--ک- -چھ ک-ن-----لئ-------------اہت----ں--‬ ‫___ آ_ ک_ ک__ ک___ ک_ ل__ د___ د___ چ____ ہ__ -_ ‫-ی- آ- ک- ک-ھ ک-ن- ک- ل-ے د-و- د-ن- چ-ہ-ا ہ-ں -- ------------------------------------------------- ‫میں آپ کو کچھ کرنے کے لئے دعوت دینا چاہتا ہوں -‬ 0
m-i------k- --c----rn--k--iye daw-----n- cha--a------ m___ a__ k_ k___ k____ k_____ d____ d___ c_____ h__ - m-i- a-p k- k-c- k-r-e k-l-y- d-w-t d-n- c-a-t- h-n - ----------------------------------------------------- mein aap ko kuch karne keliye dawat dena chahta hon -
Какво обичате / желаете, моля? ‫آپ--و --- --ہ-یے -‬ ‫__ ک_ ک__ چ_____ ؟_ ‫-پ ک- ک-ا چ-ہ-ی- ؟- -------------------- ‫آپ کو کیا چاہئیے ؟‬ 0
a-p -o-kya ---h---? a__ k_ k__ c_______ a-p k- k-a c-a-i-e- ------------------- aap ko kya chahiye?
Желаете ли кафе? ‫-ی- آپ -ا---چا--- -ی--؟‬ ‫___ آ_ ک___ چ____ ہ__ ؟_ ‫-ی- آ- ک-ف- چ-ہ-ے ہ-ں ؟- ------------------------- ‫کیا آپ کافی چاہتے ہیں ؟‬ 0
ky- -a- ---f--c----ay h-in? k__ a__ k____ c______ h____ k-a a-p k-a-i c-a-t-y h-i-? --------------------------- kya aap kaafi chahtay hain?
Или предпочитате чай? ‫-- -ا-ے پسن--کری- ---؟‬ ‫__ چ___ پ___ ک___ گ_ ؟_ ‫-ا چ-ئ- پ-ن- ک-ی- گ- ؟- ------------------------ ‫یا چائے پسند کریں گے ؟‬ 0
ya-c--ye pas-nd----e--ge? y_ c____ p_____ k____ g__ y- c-a-e p-s-n- k-r-n g-? ------------------------- ya chaye pasand karen ge?
Ние искаме да се приберем вкъщи. ‫-م --- ج-ن---اہت-------‬ ‫__ گ__ ج___ چ____ ہ__ -_ ‫-م گ-ر ج-ن- چ-ہ-ے ہ-ں -- ------------------------- ‫ہم گھر جانا چاہتے ہیں -‬ 0
hu- -h-r---n--c-ah----ha---- h__ g___ j___ c______ h___ - h-m g-a- j-n- c-a-t-y h-i- - ---------------------------- hum ghar jana chahtay hain -
Желаете ли такси? ‫کیا ت- لوگوں -و ------ک-ی چا--ی- ؟‬ ‫___ ت_ ل____ ک_ ا__ ٹ____ چ_____ ؟_ ‫-ی- ت- ل-گ-ں ک- ا-ک ٹ-ک-ی چ-ہ-ی- ؟- ------------------------------------ ‫کیا تم لوگوں کو ایک ٹیکسی چاہئیے ؟‬ 0
kya -um--o-on--o ai- taxy c-a--ye? k__ t__ l____ k_ a__ t___ c_______ k-a t-m l-g-n k- a-k t-x- c-a-i-e- ---------------------------------- kya tum logon ko aik taxy chahiye?
Те искат да се обадят по телефона. ‫آ--ٹیلیف-ن----- ----- ہ-ں--‬ ‫__ ٹ______ ک___ چ____ ہ__ -_ ‫-پ ٹ-ل-ف-ن ک-ن- چ-ہ-ے ہ-ں -- ----------------------------- ‫آپ ٹیلیفون کرنا چاہتے ہیں -‬ 0
aap t--e-ho-e-ka--- c-a-ta- -a-n-- a__ t________ k____ c______ h___ - a-p t-l-p-o-e k-r-a c-a-t-y h-i- - ---------------------------------- aap telephone karna chahtay hain -

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + урду (1-100) MP3 урду (1-100)

Два езика = два речеви центъра!

На нашия мозък не му прави впечатление, когато учим нов език. Това е така, защото той има различни зони за съхранение на различните езици. Не всички езици, които учим се съхраняват на едно място. Езиците, които научаваме като възрастни имат своя собствена складова площ. Това означава, че мозъкът обработва новите правила на друго място. Те не се съхраняват заедно с родния език. Хората, които растат двуезични, от друга страна, използват само един участък на мозъка. Множество проучвания са стигнали до това заключение. Невролози са изследвали различни участници в експерименти. Тези участници говорели два езика свободно. Една част от тестовата група, обаче ,била израснала с двата езика. Другата част, напротив, била научила втория език по-късно в живота. Изследователите могли да измерват мозъчната им дейност по време на езикови тестове. По този начин те можели да видят кои области на мозъка функционират по време на експеримента. И установили, че "късно" научилите езика имат два речеви центъра! Изследователите вече отдавна подозирали, че това е така. Хората с мозъчни увреждания показват различни признаци. Така че, увреждането на мозъка също може да доведе до проблеми с говора. Засегнатите често не могат да произнасят или разбират думи. Но двуезични жертви на катастрофи понякога показват необичайни симптоми. Техните речеви проблеми не винаги се отразяват и на двата езика. Ако само една част от мозъка е пострадала, другата все още може да функционира. Тогава пациентите говорят единия език по-добре от другия. Двата различни езика също отново се пре-научават с различна скорост. Това доказва, че двата езика не се съхраняват на едно и също място. Тъй като не са научени по едно и също време, те образуват два центъра. Все още не е известно как мозъкът ни управлява множеството езици. Но новите открития могат да доведат до нови учебни стратегии.