Разговорник

bg В таксито   »   te టాక్సీ లో

38 [трийсет и осем]

В таксито

В таксито

38 [ముప్పై ఎనిమిది]

38 [Muppai enimidi]

టాక్సీ లో

Ṭāksī lō

Изберете как искате да видите превода:   
български телугу Играйте Повече
Моля, извикайте такси. ట--్-- ని -----డి టా__ ని పి___ ట-క-స- న- ప-ల-ం-ి ----------------- టాక్సీ ని పిలవండి 0
Ṭāks- n---i-avaṇ-i Ṭ____ n_ p________ Ṭ-k-ī n- p-l-v-ṇ-i ------------------ Ṭāksī ni pilavaṇḍi
Колко струва до гарата? స్-ే-న్--ె-్-ే---కు---త------ు---ది? స్___ వె____ ఎం_ ధ_ ప____ స-ట-ష-్ వ-ళ-ళ-ం-ు-ు ఎ-త ధ- ప-ు-ు-ద-? ------------------------------------ స్టేషన్ వెళ్ళేందుకు ఎంత ధర పడుతుంది? 0
S----- ve-ḷēnduku-en---d-a-a-p----u--i? S_____ v_________ e___ d____ p_________ S-ē-a- v-ḷ-ē-d-k- e-t- d-a-a p-ḍ-t-n-i- --------------------------------------- Sṭēṣan veḷḷēnduku enta dhara paḍutundi?
Колко струва до летището? విమా------ాన-క----ళ-ళ-ం---ు---త ధర పడుతు-ది? వి_______ వె____ ఎం_ ధ_ ప____ వ-మ-న-శ-ర-ా-ి-ి వ-ళ-ళ-ం-ు-ు ఎ-త ధ- ప-ు-ు-ద-? -------------------------------------------- విమానాశ్రయానికి వెళ్ళేందుకు ఎంత ధర పడుతుంది? 0
V-m-n-śrayā-iki----ḷēnd-ku -n-- dh--a p-ḍu--ndi? V______________ v_________ e___ d____ p_________ V-m-n-ś-a-ā-i-i v-ḷ-ē-d-k- e-t- d-a-a p-ḍ-t-n-i- ------------------------------------------------ Vimānāśrayāniki veḷḷēnduku enta dhara paḍutundi?
Моля, направо. నే-ు-- --ళ---డి నే__ వె___ న-ర-గ- వ-ళ-ళ-డ- --------------- నేరుగా వెళ్ళండి 0
N-r-----eḷ-aṇḍi N_____ v_______ N-r-g- v-ḷ-a-ḍ- --------------- Nērugā veḷḷaṇḍi
Моля, тук надясно. ఇక్-డ-కుడి-వ--- త--గ--ి ఇ___ కు_ వై_ తి___ ఇ-్-డ క-డ- వ-ప- త-ర-ం-ి ----------------------- ఇక్కడ కుడి వైపు తిరగండి 0
I--aḍa----i-v---u--i--g--ḍi I_____ k___ v____ t________ I-k-ḍ- k-ḍ- v-i-u t-r-g-ṇ-i --------------------------- Ikkaḍa kuḍi vaipu tiragaṇḍi
Моля, там на ъгъла наляво. ఆ-చ-వ-ి---డ---ై---- ---గం-ి ఆ చి___ ఎ__ వై__ తి___ ఆ చ-వ-ి- ఎ-మ వ-ప-క- త-ర-ం-ి --------------------------- ఆ చివరిన ఎడమ వైపుకి తిరగండి 0
Ā-ci------ --am- -ai-u-i-t-r-g-ṇ-i Ā c_______ e____ v______ t________ Ā c-v-r-n- e-a-a v-i-u-i t-r-g-ṇ-i ---------------------------------- Ā civarina eḍama vaipuki tiragaṇḍi
Бързам. నే-- --ం--ల--ఉన్న-ను నే_ తొం___ ఉ___ న-న- త-ం-ర-ో ఉ-్-ా-ు -------------------- నేను తొందరలో ఉన్నాను 0
N-----on--ra---u-nānu N___ t________ u_____ N-n- t-n-a-a-ō u-n-n- --------------------- Nēnu tondaralō unnānu
Имам време. నా------స-యం ఉం-ి నా వ__ స__ ఉం_ న- వ-్- స-య- ఉ-ద- ----------------- నా వద్ద సమయం ఉంది 0
N--va--- s-ma-aṁ -ndi N_ v____ s______ u___ N- v-d-a s-m-y-ṁ u-d- --------------------- Nā vadda samayaṁ undi
Карайте по-бавно, моля. మెల్--ా---పం-ి మె___ న___ మ-ల-ల-ా న-ప-డ- -------------- మెల్లగా నడపండి 0
Mellag- na---aṇḍi M______ n________ M-l-a-ā n-ḍ-p-ṇ-i ----------------- Mellagā naḍapaṇḍi
Спрете тук, моля. ఇక్-డ-ఆ--డి ఇ___ ఆ__ ఇ-్-డ ఆ-ం-ి ----------- ఇక్కడ ఆపండి 0
Ikk--a ā--ṇ-i I_____ ā_____ I-k-ḍ- ā-a-ḍ- ------------- Ikkaḍa āpaṇḍi
Изчакайте един момент, моля. ఒ-్క-న-మిషం-ఆగ-డి ఒ__ ని__ ఆ__ ఒ-్- న-మ-ష- ఆ-ం-ి ----------------- ఒక్క నిమిషం ఆగండి 0
O-k-----iṣ-ṁ-ā--ṇḍi O___ n______ ā_____ O-k- n-m-ṣ-ṁ ā-a-ḍ- ------------------- Okka nimiṣaṁ āgaṇḍi
Веднага се връщам. నే-ు వ---న---స్-ాను నే_ వెం__ వ___ న-న- వ-ం-న- వ-్-ా-ు ------------------- నేను వెంటనే వస్తాను 0
N-nu-ve--a-ē -a--ānu N___ v______ v______ N-n- v-ṇ-a-ē v-s-ā-u -------------------- Nēnu veṇṭanē vastānu
Моля, дайте ми квитанция. నా-ు--క -స-ద- ఇ--వ--ి నా_ ఒ_ ర__ ఇ___ న-క- ఒ- ర-ీ-ు ఇ-్-ం-ి --------------------- నాకు ఒక రసీదు ఇవ్వండి 0
N--u--ka r--ī-u ivva--i N___ o__ r_____ i______ N-k- o-a r-s-d- i-v-ṇ-i ----------------------- Nāku oka rasīdu ivvaṇḍi
Нямам дребни пари. న-----ద-చిల----ల-దు నా వ__ చి___ లే_ న- వ-్- చ-ల-ల- ల-ద- ------------------- నా వద్ద చిల్లర లేదు 0
N- vadd- ---l--- lēdu N_ v____ c______ l___ N- v-d-a c-l-a-a l-d- --------------------- Nā vadda cillara lēdu
Така е добре, рестото е за Вас. పర--ే-ు, చ-ల్ల- -ం---ో--ి ప____ చి___ ఉం___ ప-్-ే-ు- చ-ల-ల- ఉ-చ-క-ం-ి ------------------------- పర్లేదు, చిల్లర ఉంచుకోండి 0
P-rlē--,-c-lla----n̄c-kōṇ-i P_______ c______ u________ P-r-ē-u- c-l-a-a u-̄-u-ō-ḍ- --------------------------- Parlēdu, cillara un̄cukōṇḍi
Закарайте ме на този адрес. ఈ చిర---------తీసు----ళ-డి ఈ చి___ కి తీ_____ ఈ చ-ర-న-మ- క- త-స-క-ళ-ళ-డ- -------------------------- ఈ చిరునామా కి తీసుకెళ్ళండి 0
Ī cir-n--- ki----u----a--i Ī c_______ k_ t___________ Ī c-r-n-m- k- t-s-k-ḷ-a-ḍ- -------------------------- Ī cirunāmā ki tīsukeḷḷaṇḍi
Закарайте ме до моя хотел. నా -ోటల్-కి----ుకెళ్ళండి నా హో__ కి తీ_____ న- హ-ట-్ క- త-స-క-ళ-ళ-డ- ------------------------ నా హోటల్ కి తీసుకెళ్ళండి 0
Nā hōṭ-- -i-t----e--aṇ-i N_ h____ k_ t___________ N- h-ṭ-l k- t-s-k-ḷ-a-ḍ- ------------------------ Nā hōṭal ki tīsukeḷḷaṇḍi
Закарайте ме на плажа. సమ-ద-- తీరాన-కి-----క----ండి స___ తీ___ తీ_____ స-ు-్- త-ర-న-క- త-స-క-ళ-ళ-డ- ---------------------------- సముద్ర తీరానికి తీసుకెళ్ళండి 0
S--udr---ī-ā-iki ----ke-ḷ---i S______ t_______ t___________ S-m-d-a t-r-n-k- t-s-k-ḷ-a-ḍ- ----------------------------- Samudra tīrāniki tīsukeḷḷaṇḍi

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + телугу (1-100) MP3 телугу (1-100)

Езикови гении

Повечето хора са доволни, ако могат да говорят един чужд език. Но има и хора, които владеят повече от 70 езика. Те могат да говорят всички тези езици свободно и да пишат на тях правилно. Може да се каже тогава, че има хора, които са хипер-полиглоти. Феноменът на многоезичието се е срещал в продължение на векове. Има много случаи на хора с такъв талант. Откъде идва тази способност все още не е напълно проучено. Има различни научни теории по този въпрос. Някои вярват, че мозъците на многоезичните хора са структурирани по различен начин. Тази разлика е особено видима в центъра на Брока. В тази част на мозъка се произвежда речта. При многоезичните хора клетките на тази зона са изградени по различен начин. Възможно е, в резултат на това те да обработват информацията по-добре. Въпреки това, липсват по-нататъшни проучвания, които да потвърдят тази теория. Може би това, което е от решаващо значение е изключителната мотивация. Децата учат чужди езици от други деца много бързо. Това се дължи на факта, че те искат да слеят ученето със своята игра. Те искат да се превърнат в част от групата и да общуват с други хора. Тоест, учебният им успех зависи от тяхната воля да бъдат включени. Друга теория предполага, че мозъчната материя расте чрез учене. По този начин, колкото повече учим , толкова по-лесно става обучението. Езици, които са подобни един на друг, са също по-лесни за научаване. Така че човек, който говори датски, много бързо се научава да говори шведски или норвежки. Много въпроси все още остават без отговор. Това, което е сигурно обаче , е , че интелигиентността не играе роля. Някои хора говорят много езици, въпреки слабата си интелигентност. Но дори и най-големият езиков гений се нуждае от много дисциплина. Това е някаква утеха, нали?
Знаете ли, че?
Руският е сред езиците, които доминират на книжния пазар. Руски писатели са създали велики произведения в световната литературата. Много книги се превеждат от руски. Но и руснаците обичат да четат, така че преводачите винаги имат много работа. За около 160 милиона души руският е майчин език. Освен това много хора в други славянски страни говорят руски. Така руският е най-разпространеният език в Европа. Около 280 милиона души по света говорят руски. Като източнославянски език руският е свързан с украинския и беларуския. Руската граматика е структурирана много систематично. Това е предимство за хората, които мислят аналитично и логично. При всички случаи си заслужава да учите руски! В областта на науката, изкуството и техниката руският е много важен език. А няма ли да е чудесно да четете известните руски творби в оригинал?