Разговорник

bg В таксито   »   sr У таксију

38 [трийсет и осем]

В таксито

В таксито

38 [тридесет и осам]

38 [trideset i osam]

У таксију

U taksiju

Изберете как искате да видите превода:   
български сръбски Играйте Повече
Моля, извикайте такси. Мол--о В-с-по-о-и-- ----и. М_____ В__ п_______ т_____ М-л-м- В-с п-з-в-т- т-к-и- -------------------------- Молимо Вас позовите такси. 0
Mo-imo V-- -o-ovite -a---. M_____ V__ p_______ t_____ M-l-m- V-s p-z-v-t- t-k-i- -------------------------- Molimo Vas pozovite taksi.
Колко струва до гарата? К-л-ко --шта -о-жел-з-ичке стан-ц-? К_____ к____ д_ ж_________ с_______ К-л-к- к-ш-а д- ж-л-з-и-к- с-а-и-е- ----------------------------------- Колико кошта до железничке станице? 0
Koli---k-šta-do-ž-le-----e-----ice? K_____ k____ d_ ž_________ s_______ K-l-k- k-š-a d- ž-l-z-i-k- s-a-i-e- ----------------------------------- Koliko košta do železničke stanice?
Колко струва до летището? Кол--- к-ш-а до а----р-м-? К_____ к____ д_ а_________ К-л-к- к-ш-а д- а-р-д-о-а- -------------------------- Колико кошта до аеродрома? 0
K---ko --št-----a-ro-ro--? K_____ k____ d_ a_________ K-l-k- k-š-a d- a-r-d-o-a- -------------------------- Koliko košta do aerodroma?
Моля, направо. Право---о-и-. П_____ м_____ П-а-о- м-л-м- ------------- Право, молим. 0
Pra-o- mo-im. P_____ m_____ P-a-o- m-l-m- ------------- Pravo, molim.
Моля, тук надясно. О--е-де---,-м----. О___ д_____ м_____ О-д- д-с-о- м-л-м- ------------------ Овде десно, молим. 0
O--- d---o--mo---. O___ d_____ m_____ O-d- d-s-o- m-l-m- ------------------ Ovde desno, molim.
Моля, там на ъгъла наляво. Та-о--а -глу ---о, -о-им. Т___ н_ у___ л____ м_____ Т-м- н- у-л- л-в-, м-л-м- ------------------------- Тамо на углу лево, молим. 0
T--- na------l--o,-mo--m. T___ n_ u___ l____ m_____ T-m- n- u-l- l-v-, m-l-m- ------------------------- Tamo na uglu levo, molim.
Бързам. М-----е--ур-. М___ с_ ж____ М-н- с- ж-р-. ------------- Мени се жури. 0
Me---se -u--. M___ s_ ž____ M-n- s- ž-r-. ------------- Meni se žuri.
Имам време. Ја-и--м-в--м--а. Ј_ и___ в_______ Ј- и-а- в-е-е-а- ---------------- Ја имам времена. 0
J- --am---e--n-. J_ i___ v_______ J- i-a- v-e-e-a- ---------------- Ja imam vremena.
Карайте по-бавно, моля. Моли-----,--о--т---п----е. М____ В___ в_____ с_______ М-л-м В-с- в-з-т- с-о-и-е- -------------------------- Молим Вас, возите спорије. 0
Mo--m--a-- -----e -p--i-e. M____ V___ v_____ s_______ M-l-m V-s- v-z-t- s-o-i-e- -------------------------- Molim Vas, vozite sporije.
Спрете тук, моля. Ст-н-т--ов--, --л-м. С______ о____ м_____ С-а-и-е о-д-, м-л-м- -------------------- Станите овде, молим. 0
S--ni-- ------m-lim. S______ o____ m_____ S-a-i-e o-d-, m-l-m- -------------------- Stanite ovde, molim.
Изчакайте един момент, моля. Саче--ј-- --ме--т--мо-им-Ва-. С________ м_______ м____ В___ С-ч-к-ј-е м-м-н-т- м-л-м В-с- ----------------------------- Сачекајте моменат, молим Вас. 0
S-če-a--- mo-e-at, -oli--Vas. S________ m_______ m____ V___ S-č-k-j-e m-m-n-t- m-l-m V-s- ----------------------------- Sačekajte momenat, molim Vas.
Веднага се връщам. О---х с---ра---. О____ с_ в______ О-м-х с- в-а-а-. ---------------- Одмах се враћам. 0
O-mah--e-vra-́--. O____ s_ v______ O-m-h s- v-a-́-m- ----------------- Odmah se vraćam.
Моля, дайте ми квитанция. Д-ј-е ---р---н-м----. Д____ м_ р____ м_____ Д-ј-е м- р-ч-н м-л-м- --------------------- Дајте ми рачун молим. 0
Da-----i-račun-m-li-. D____ m_ r____ m_____ D-j-e m- r-č-n m-l-m- --------------------- Dajte mi račun molim.
Нямам дребни пари. Нем-м---тн-. Н____ с_____ Н-м-м с-т-о- ------------ Немам ситно. 0
N--am-si-no. N____ s_____ N-m-m s-t-o- ------------ Nemam sitno.
Така е добре, рестото е за Вас. У ред- је----т---к ј- -а --с. У р___ ј__ о______ ј_ з_ В___ У р-д- ј-, о-т-т-к ј- з- В-с- ----------------------------- У реду је, остатак је за Вас. 0
U re-- --,-----t-k-j- ----as. U r___ j__ o______ j_ z_ V___ U r-d- j-, o-t-t-k j- z- V-s- ----------------------------- U redu je, ostatak je za Vas.
Закарайте ме на този адрес. О-вези-е--е-----ве--д--с-. О_______ м_ д_ о__ а______ О-в-з-т- м- д- о-е а-р-с-. -------------------------- Одвезите ме до ове адресе. 0
O-v-------e------e--d--s-. O_______ m_ d_ o__ a______ O-v-z-t- m- d- o-e a-r-s-. -------------------------- Odvezite me do ove adrese.
Закарайте ме до моя хотел. Од-----е-м- -- мог-х-т--а. О_______ м_ д_ м__ х______ О-в-з-т- м- д- м-г х-т-л-. -------------------------- Одвезите ме до мог хотела. 0
O---z----m--do -og h-tel-. O_______ m_ d_ m__ h______ O-v-z-t- m- d- m-g h-t-l-. -------------------------- Odvezite me do mog hotela.
Закарайте ме на плажа. Од-ез--е ме -- п-а--. О_______ м_ д_ п_____ О-в-з-т- м- д- п-а-е- --------------------- Одвезите ме до плаже. 0
O-v---t- -- -- ----e. O_______ m_ d_ p_____ O-v-z-t- m- d- p-a-e- --------------------- Odvezite me do plaže.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + сръбски (1-100) MP3 сръбски (1-100)

Езикови гении

Повечето хора са доволни, ако могат да говорят един чужд език. Но има и хора, които владеят повече от 70 езика. Те могат да говорят всички тези езици свободно и да пишат на тях правилно. Може да се каже тогава, че има хора, които са хипер-полиглоти. Феноменът на многоезичието се е срещал в продължение на векове. Има много случаи на хора с такъв талант. Откъде идва тази способност все още не е напълно проучено. Има различни научни теории по този въпрос. Някои вярват, че мозъците на многоезичните хора са структурирани по различен начин. Тази разлика е особено видима в центъра на Брока. В тази част на мозъка се произвежда речта. При многоезичните хора клетките на тази зона са изградени по различен начин. Възможно е, в резултат на това те да обработват информацията по-добре. Въпреки това, липсват по-нататъшни проучвания, които да потвърдят тази теория. Може би това, което е от решаващо значение е изключителната мотивация. Децата учат чужди езици от други деца много бързо. Това се дължи на факта, че те искат да слеят ученето със своята игра. Те искат да се превърнат в част от групата и да общуват с други хора. Тоест, учебният им успех зависи от тяхната воля да бъдат включени. Друга теория предполага, че мозъчната материя расте чрез учене. По този начин, колкото повече учим , толкова по-лесно става обучението. Езици, които са подобни един на друг, са също по-лесни за научаване. Така че човек, който говори датски, много бързо се научава да говори шведски или норвежки. Много въпроси все още остават без отговор. Това, което е сигурно обаче , е , че интелигиентността не играе роля. Някои хора говорят много езици, въпреки слабата си интелигентност. Но дори и най-големият езиков гений се нуждае от много дисциплина. Това е някаква утеха, нали?
Знаете ли, че?
Руският е сред езиците, които доминират на книжния пазар. Руски писатели са създали велики произведения в световната литературата. Много книги се превеждат от руски. Но и руснаците обичат да четат, така че преводачите винаги имат много работа. За около 160 милиона души руският е майчин език. Освен това много хора в други славянски страни говорят руски. Така руският е най-разпространеният език в Европа. Около 280 милиона души по света говорят руски. Като източнославянски език руският е свързан с украинския и беларуския. Руската граматика е структурирана много систематично. Това е предимство за хората, които мислят аналитично и логично. При всички случаи си заслужава да учите руски! В областта на науката, изкуството и техниката руският е много важен език. А няма ли да е чудесно да четете известните руски творби в оригинал?