Разговорник

bg Четене и писане   »   te చదవడం మరియు వ్రాయడం

6 [шест]

Четене и писане

Четене и писане

6 [ఆరు]

6 [Āru]

చదవడం మరియు వ్రాయడం

[Cadavaḍaṁ mariyu vrāyaḍaṁ]

Изберете как искате да видите превода:   
български телугу Играйте Повече
Аз чета. న-ను-చద-వ----ు నే_ చ____ న-న- చ-ు-ు-ా-ు -------------- నేను చదువుతాను 0
N-nu -a-uv-tā-u N___ c_________ N-n- c-d-v-t-n- --------------- Nēnu caduvutānu
Аз чета една буква. న-న- ---అక---ం --ువుతాను నే_ ఒ_ అ___ చ____ న-న- ఒ- అ-్-ర- చ-ు-ు-ా-ు ------------------------ నేను ఒక అక్షరం చదువుతాను 0
N--u oka-a-ṣ--a--c----utā-u N___ o__ a______ c_________ N-n- o-a a-ṣ-r-ṁ c-d-v-t-n- --------------------------- Nēnu oka akṣaraṁ caduvutānu
Аз чета една дума. నే-- ---పదా--న- చ-ువ----ు నే_ ఒ_ ప___ చ____ న-న- ఒ- ప-ా-్-ి చ-ు-ు-ా-ు ------------------------- నేను ఒక పదాన్ని చదువుతాను 0
N-----k-----ān-i --du--tānu N___ o__ p______ c_________ N-n- o-a p-d-n-i c-d-v-t-n- --------------------------- Nēnu oka padānni caduvutānu
Аз чета едно изречение. నేన- -- ---్యా---ి చ---ుతాను నే_ ఒ_ వా____ చ____ న-న- ఒ- వ-క-య-న-న- చ-ు-ు-ా-ు ---------------------------- నేను ఒక వాక్యాన్ని చదువుతాను 0
Nē-u -ka ---y---- --duvu--nu N___ o__ v_______ c_________ N-n- o-a v-k-ā-n- c-d-v-t-n- ---------------------------- Nēnu oka vākyānni caduvutānu
Аз чета едно писмо. నేను-ఒక లే-ని-చ-------ు నే_ ఒ_ లే__ చ____ న-న- ఒ- ల-ఖ-ి చ-ు-ు-ా-ు ----------------------- నేను ఒక లేఖని చదువుతాను 0
N-n--ok--lēk--ni caduvut--u N___ o__ l______ c_________ N-n- o-a l-k-a-i c-d-v-t-n- --------------------------- Nēnu oka lēkhani caduvutānu
Аз чета една книга. నేన---క పు---క--్-- ---వుతాను నే_ ఒ_ పు_____ చ____ న-న- ఒ- ప-స-త-ా-్-ి చ-ు-ు-ా-ు ----------------------------- నేను ఒక పుస్తకాన్ని చదువుతాను 0
N-n--ok- ----ak-nn---adu-u-ānu N___ o__ p_________ c_________ N-n- o-a p-s-a-ā-n- c-d-v-t-n- ------------------------------ Nēnu oka pustakānni caduvutānu
Аз чета. న--ు ---వ-తాను నే_ చ____ న-న- చ-ు-ు-ా-ు -------------- నేను చదువుతాను 0
Nēnu-caduv-tānu N___ c_________ N-n- c-d-v-t-n- --------------- Nēnu caduvutānu
Ти четеш. నువ్వ- -ద--ు ను__ చ__ న-వ-వ- చ-ు-ు ------------ నువ్వు చదువు 0
N--vu-----vu N____ c_____ N-v-u c-d-v- ------------ Nuvvu caduvu
Той чете. అతను చ--వు-ాడు అ__ చ____ అ-న- చ-ు-ు-ా-ు -------------- అతను చదువుతాడు 0
A---u-c-du-u---u A____ c_________ A-a-u c-d-v-t-ḍ- ---------------- Atanu caduvutāḍu
Аз пиша. న----వ-రా-్---ు నే_ వ్____ న-న- వ-ర-స-త-న- --------------- నేను వ్రాస్తాను 0
N--u vr-s-ā-u N___ v_______ N-n- v-ā-t-n- ------------- Nēnu vrāstānu
Аз пиша една буква. నేను--క-అక-షర--్న- వ-ర-స్---ు నే_ ఒ_ అ_____ వ్____ న-న- ఒ- అ-్-ర-న-న- వ-ర-స-త-న- ----------------------------- నేను ఒక అక్షరాన్ని వ్రాస్తాను 0
N-n--ok--ak-arān-i---āstānu N___ o__ a________ v_______ N-n- o-a a-ṣ-r-n-i v-ā-t-n- --------------------------- Nēnu oka akṣarānni vrāstānu
Аз пиша една дума. నేను-ఒ--పద-న్ని --ర---తా-ు నే_ ఒ_ ప___ వ్____ న-న- ఒ- ప-ా-్-ి వ-ర-స-త-న- -------------------------- నేను ఒక పదాన్ని వ్రాస్తాను 0
N-nu -ka-pa-ā-ni-vr--t--u N___ o__ p______ v_______ N-n- o-a p-d-n-i v-ā-t-n- ------------------------- Nēnu oka padānni vrāstānu
Аз пиша едно изречение. న--ు--క -ా---ా-్ని ----స-తాను నే_ ఒ_ వా____ వ్____ న-న- ఒ- వ-క-య-న-న- వ-ర-స-త-న- ----------------------------- నేను ఒక వాక్యాన్ని వ్రాస్తాను 0
Nē-- o-a -āk--n-- -r-stā-u N___ o__ v_______ v_______ N-n- o-a v-k-ā-n- v-ā-t-n- -------------------------- Nēnu oka vākyānni vrāstānu
Аз пиша едно писмо. న-ను ఒక----త---్న--వ-ర-స్త-ను నే_ ఒ_ ఉ_____ వ్____ న-న- ఒ- ఉ-్-ర-న-న- వ-ర-స-త-న- ----------------------------- నేను ఒక ఉత్తరాన్ని వ్రాస్తాను 0
N-n- -k- -tta-ān------s-ā-u N___ o__ u________ v_______ N-n- o-a u-t-r-n-i v-ā-t-n- --------------------------- Nēnu oka uttarānni vrāstānu
Аз пиша една книга. న-న- ----ుస---ాన్ని--్రా----ను నే_ ఒ_ పు_____ వ్____ న-న- ఒ- ప-స-త-ా-్-ి వ-ర-స-త-న- ------------------------------ నేను ఒక పుస్తకాన్ని వ్రాస్తాను 0
Nē---o-a pus---ān-i -rā-tānu N___ o__ p_________ v_______ N-n- o-a p-s-a-ā-n- v-ā-t-n- ---------------------------- Nēnu oka pustakānni vrāstānu
Аз пиша. న--- వ్---్త-ను నే_ వ్____ న-న- వ-ర-స-త-న- --------------- నేను వ్రాస్తాను 0
Nēn- vrā--ānu N___ v_______ N-n- v-ā-t-n- ------------- Nēnu vrāstānu
Ти пишеш. న-వ----వ్-ాయి ను__ వ్__ న-వ-వ- వ-ర-య- ------------- నువ్వు వ్రాయి 0
N-vvu --āyi N____ v____ N-v-u v-ā-i ----------- Nuvvu vrāyi
Той пише. అ-న- -్ర-స్త-డు అ__ వ్____ అ-న- వ-ర-స-త-డ- --------------- అతను వ్రాస్తాడు 0
At--u-----t-ḍu A____ v_______ A-a-u v-ā-t-ḍ- -------------- Atanu vrāstāḍu

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + телугу (1-100) MP3 телугу (1-100)

Интернационализми

Глобализацията не спира с езиците. Това се вижда от нарастващия брой на "интернационализмите" Интернационализмите са думи, които съществуват в множество езици. В тях тези думи могат да имат еднакви или близки значения. Тяхното произношение често е едно и също. Начинът на изписване на тези думи също е много близък. Разпространението на интернационализмите е интересно явление. Те не признават никакви граници. В това число географски граници. И особено - езикови граници. Съществуват думи, които хората от всички континенти разбират. Думата "хотел" е един добър пример за това. Тя съществува почти в целия свят. Много интернационализми произлизат от науката. Техническите термини също се разпространяват бързо и глобално. Старите интернационализми произлизат от общи корени. Те са се развили от едни и същи думи. Но въпреки това, повечето интернационализми обикновено са заемки. Т.е. тези думи просто се инкорпорират в други езици. Културните кръгове играят важна роля в този процес на заемане. Всяка цивилизация има свои собствени традиции. Именно поради това не всички нови концепции могат да бъдат възприети от всички. Културните норми определят кои идеи ще пуснат корени. Някои явления се откриват само в определени части на света. Други много бързо се разпространяват по целия свят. Но чак когато се разпространят, стават познати и техните наименования. Именно това прави интернационализмите толкова вълнуващи! С откриването на нови езици, ние винаги откриваме и нови култури.
Знаете ли, че?
Китайският език се говори от най-много хора в света. Не съществува един единствен китайски език, по-скоро те са няколко. Всички те принадлежат към семейството на сино-тибетските езици. Общо около 1,3 милиарда души говорят китайски. По-голямата част от тях живеят в Китайската народна република и в Тайван. Най-големият китайски език е книжовният китайски, наричан също мандарин. Като официален език на Китайската народна република той е майчин език на 850 милиона души. Другите китайски езици често се разглеждат като диалекти. Почти всички хора, говорещи китайски, разбират мандарин. Всички китайци имат обща писменост, която датира отпреди 4000 до 5000 години. С това китайците имат най-дълга литературна традиция. Китайските йероглифи са по-трудни отколкото азбучните системи. Граматиката обаче се учи сравнително лесно, така че за кратко време може да се постигне напредък. Все повече хора искат да научат китайски ... Проявете смелост, китайският ще бъде езикът на бъдещето!