Разговорник

bg В таксито   »   be У таксi

38 [трийсет и осем]

В таксито

В таксито

38 [трыццаць восем]

38 [trytstsats’ vosem]

У таксi

U taksi

Изберете как искате да видите превода:   
български беларуски Играйте Повече
Моля, извикайте такси. Вык-ічце, к-л- --с--, так--. В________ к___ л_____ т_____ В-к-і-ц-, к-л- л-с-а- т-к-i- ---------------------------- Выклічце, калі ласка, таксi. 0
Vy-lі-ht--,---l- la---,------. V__________ k___ l_____ t_____ V-k-і-h-s-, k-l- l-s-a- t-k-i- ------------------------------ Vyklіchtse, kalі laska, taksi.
Колко струва до гарата? Ко---- --шту- -----ц-----в------? К_____ к_____ д______ д_ в_______ К-л-к- к-ш-у- д-е-а-ь д- в-к-а-а- --------------------------------- Колькі каштуе даехаць да вакзала? 0
Ko-’----ashtu- d--khat---da ---za-a? K_____ k______ d________ d_ v_______ K-l-k- k-s-t-e d-e-h-t-’ d- v-k-a-a- ------------------------------------ Kol’kі kashtue daekhats’ da vakzala?
Колко струва до летището? К--ь-і ка-т-- -а-х-----а аэ-ап----? К_____ к_____ д______ д_ а_________ К-л-к- к-ш-у- д-е-а-ь д- а-р-п-р-а- ----------------------------------- Колькі каштуе даехаць да аэрапорта? 0
K--’-і ---htu---a---a--’ d- --ra-o---? K_____ k______ d________ d_ a_________ K-l-k- k-s-t-e d-e-h-t-’ d- a-r-p-r-a- -------------------------------------- Kol’kі kashtue daekhats’ da aeraporta?
Моля, направо. Кал- л-с--, -аўп-о-т. К___ л_____ н________ К-л- л-с-а- н-ў-р-с-. --------------------- Калі ласка, наўпрост. 0
Ka-і------- ---p--st. K___ l_____ n________ K-l- l-s-a- n-u-r-s-. --------------------- Kalі laska, nauprost.
Моля, тук надясно. К--і---------ут--------. К___ л_____ т__ н_______ К-л- л-с-а- т-т н-п-а-а- ------------------------ Калі ласка, тут направа. 0
K-lі l---a- tut --pr-va. K___ l_____ t__ n_______ K-l- l-s-a- t-t n-p-a-a- ------------------------ Kalі laska, tut naprava.
Моля, там на ъгъла наляво. К----л-с-а- -а- н- --г- --л--а. К___ л_____ т__ н_ р___ н______ К-л- л-с-а- т-м н- р-г- н-л-в-. ------------------------------- Калі ласка, там на рагу налева. 0
Kalі-lask-- -a---a-r--u-nal-va. K___ l_____ t__ n_ r___ n______ K-l- l-s-a- t-m n- r-g- n-l-v-. ------------------------------- Kalі laska, tam na ragu naleva.
Бързам. Я--п-ша--я. Я с________ Я с-я-а-с-. ----------- Я спяшаюся. 0
Ya spya--a---ya. Y_ s____________ Y- s-y-s-a-u-y-. ---------------- Ya spyashayusya.
Имам време. У---н- ёсц- -а-. У м___ ё___ ч___ У м-н- ё-ц- ч-с- ---------------- У мяне ёсць час. 0
U---an---ost-’-chas. U m____ y_____ c____ U m-a-e y-s-s- c-a-. -------------------- U myane yosts’ chas.
Карайте по-бавно, моля. Ка-і лас--- ед--ц--п-в-ль--й. К___ л_____ е_____ п_________ К-л- л-с-а- е-з-ц- п-в-л-н-й- ----------------------------- Калі ласка, едзьце павольней. 0
Ka-і----ka- --dz--------o---e-. K___ l_____ y_______ p_________ K-l- l-s-a- y-d-’-s- p-v-l-n-y- ------------------------------- Kalі laska, yedz’tse pavol’ney.
Спрете тук, моля. Кал----ск---спы---е-т-т. К___ л_____ с______ т___ К-л- л-с-а- с-ы-і-е т-т- ------------------------ Калі ласка, спыніце тут. 0
Ka----aska- spy-іt-- -u-. K___ l_____ s_______ t___ K-l- l-s-a- s-y-і-s- t-t- ------------------------- Kalі laska, spynіtse tut.
Изчакайте един момент, моля. Па-а-айце -віл-нку,-ка-і л-ск-. П________ х________ к___ л_____ П-ч-к-й-е х-і-і-к-, к-л- л-с-а- ------------------------------- Пачакайце хвілінку, калі ласка. 0
P-------tse ---іlіn-u---alі----ka. P__________ k_________ k___ l_____ P-c-a-a-t-e k-v-l-n-u- k-l- l-s-a- ---------------------------------- Pachakaytse khvіlіnku, kalі laska.
Веднага се връщам. Я-ху-к----р-у-я. Я х____ в_______ Я х-т-а в-р-у-я- ---------------- Я хутка вярнуся. 0
Ya kh-tk---ya--u---. Y_ k_____ v_________ Y- k-u-k- v-a-n-s-a- -------------------- Ya khutka vyarnusya.
Моля, дайте ми квитанция. Да--- мне- --л- -ас-а----і--н---. Д____ м___ к___ л_____ к_________ Д-й-е м-е- к-л- л-с-а- к-і-а-ц-ю- --------------------------------- Дайце мне, калі ласка, квітанцыю. 0
D-yt-e --e,-k-l---ask-,--vіt-----yu. D_____ m___ k___ l_____ k___________ D-y-s- m-e- k-l- l-s-a- k-і-a-t-y-u- ------------------------------------ Daytse mne, kalі laska, kvіtantsyyu.
Нямам дребни пари. У -ян- --м- --о-яз-. У м___ н___ д_______ У м-н- н-м- д-о-я-і- -------------------- У мяне няма дробязі. 0
U m--n- -y--a d----a-і. U m____ n____ d________ U m-a-e n-a-a d-o-y-z-. ----------------------- U myane nyama drobyazі.
Така е добре, рестото е за Вас. У-ё-н---а--н---рэшт- п-кіньце-са--. У__ н_________ р____ п_______ с____ У-ё н-р-а-ь-а- р-ш-у п-к-н-ц- с-б-. ----------------------------------- Усё нармальна, рэшту пакіньце сабе. 0
U-- narmal--a- -esh-u pakіn---e-s-be. U__ n_________ r_____ p________ s____ U-e n-r-a-’-a- r-s-t- p-k-n-t-e s-b-. ------------------------------------- Use narmal’na, reshtu pakіn’tse sabe.
Закарайте ме на този адрес. А-в-з--- -яне,-кал- --ска- ---г-т-----р---. А_______ м____ к___ л_____ п_ г____ а______ А-в-з-ц- м-н-, к-л- л-с-а- п- г-т-м а-р-с-. ------------------------------------------- Адвязіце мяне, калі ласка, па гэтым адрасе. 0
A-v--zі-se -ya--,-------a-k-,--- -e-y--adr-s-. A_________ m_____ k___ l_____ p_ g____ a______ A-v-a-і-s- m-a-e- k-l- l-s-a- p- g-t-m a-r-s-. ---------------------------------------------- Advyazіtse myane, kalі laska, pa getym adrase.
Закарайте ме до моя хотел. Ад----це---н-- калі--а-к---да --------ц--і--. А_______ м____ к___ л_____ д_ м___ г_________ А-в-з-ц- м-н-, к-л- л-с-а- д- м-ё- г-с-і-і-ы- --------------------------------------------- Адвязіце мяне, калі ласка, да маёй гасцініцы. 0
A-vy-z--se ----e, k--і-l-s--, -- -a-- -----і-іt--. A_________ m_____ k___ l_____ d_ m___ g___________ A-v-a-і-s- m-a-e- k-l- l-s-a- d- m-e- g-s-s-n-t-y- -------------------------------------------------- Advyazіtse myane, kalі laska, da maey gastsіnіtsy.
Закарайте ме на плажа. А---------яне---------с-а- на п---. А_______ м____ к___ л_____ н_ п____ А-в-з-ц- м-н-, к-л- л-с-а- н- п-я-. ----------------------------------- Адвязіце мяне, калі ласка, на пляж. 0
A------t-- -yan-- kal- l-------- pl-azh. A_________ m_____ k___ l_____ n_ p______ A-v-a-і-s- m-a-e- k-l- l-s-a- n- p-y-z-. ---------------------------------------- Advyazіtse myane, kalі laska, na plyazh.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + беларуски (1-100) MP3 беларуски (1-100)

Езикови гении

Повечето хора са доволни, ако могат да говорят един чужд език. Но има и хора, които владеят повече от 70 езика. Те могат да говорят всички тези езици свободно и да пишат на тях правилно. Може да се каже тогава, че има хора, които са хипер-полиглоти. Феноменът на многоезичието се е срещал в продължение на векове. Има много случаи на хора с такъв талант. Откъде идва тази способност все още не е напълно проучено. Има различни научни теории по този въпрос. Някои вярват, че мозъците на многоезичните хора са структурирани по различен начин. Тази разлика е особено видима в центъра на Брока. В тази част на мозъка се произвежда речта. При многоезичните хора клетките на тази зона са изградени по различен начин. Възможно е, в резултат на това те да обработват информацията по-добре. Въпреки това, липсват по-нататъшни проучвания, които да потвърдят тази теория. Може би това, което е от решаващо значение е изключителната мотивация. Децата учат чужди езици от други деца много бързо. Това се дължи на факта, че те искат да слеят ученето със своята игра. Те искат да се превърнат в част от групата и да общуват с други хора. Тоест, учебният им успех зависи от тяхната воля да бъдат включени. Друга теория предполага, че мозъчната материя расте чрез учене. По този начин, колкото повече учим , толкова по-лесно става обучението. Езици, които са подобни един на друг, са също по-лесни за научаване. Така че човек, който говори датски, много бързо се научава да говори шведски или норвежки. Много въпроси все още остават без отговор. Това, което е сигурно обаче , е , че интелигиентността не играе роля. Някои хора говорят много езици, въпреки слабата си интелигентност. Но дори и най-големият езиков гений се нуждае от много дисциплина. Това е някаква утеха, нали?
Знаете ли, че?
Руският е сред езиците, които доминират на книжния пазар. Руски писатели са създали велики произведения в световната литературата. Много книги се превеждат от руски. Но и руснаците обичат да четат, така че преводачите винаги имат много работа. За около 160 милиона души руският е майчин език. Освен това много хора в други славянски страни говорят руски. Така руският е най-разпространеният език в Европа. Около 280 милиона души по света говорят руски. Като източнославянски език руският е свързан с украинския и беларуския. Руската граматика е структурирана много систематично. Това е предимство за хората, които мислят аналитично и логично. При всички случаи си заслужава да учите руски! В областта на науката, изкуството и техниката руският е много важен език. А няма ли да е чудесно да четете известните руски творби в оригинал?