Разговорник

bg В таксито   »   ky Таксиде

38 [трийсет и осем]

В таксито

В таксито

38 [отуз сегиз]

38 [отуз сегиз]

Таксиде

Takside

Изберете как искате да видите превода:   
български киргизки Играйте Повече
Моля, извикайте такси. С--аныч- такси -а-ы--ңыз. С_______ т____ ч_________ С-р-н-ч- т-к-и ч-к-р-ң-з- ------------------------- Сураныч, такси чакырыңыз. 0
S-ran-ç, taksi-ça-ır----. S_______ t____ ç_________ S-r-n-ç- t-k-i ç-k-r-ŋ-z- ------------------------- Suranıç, taksi çakırıŋız.
Колко струва до гарата? Стан-ияг- че--н -а--а--у-а-? С________ ч____ к____ т_____ С-а-ц-я-а ч-й-н к-н-а т-р-т- ---------------------------- Станцияга чейин канча турат? 0
S-a-ts--aga -e--n-ka--- tu--t? S__________ ç____ k____ t_____ S-a-t-i-a-a ç-y-n k-n-a t-r-t- ------------------------------ Stantsiyaga çeyin kança turat?
Колко струва до летището? Аэ-о-ор-ко--ей-н-кан-- ту-а-? А_________ ч____ к____ т_____ А-р-п-р-к- ч-й-н к-н-а т-р-т- ----------------------------- Аэропортко чейин канча турат? 0
A---po--k- --yin ka--a---ra-? A_________ ç____ k____ t_____ A-r-p-r-k- ç-y-n k-n-a t-r-t- ----------------------------- Aeroportko çeyin kança turat?
Моля, направо. С--аныч----з а-д----. С_______ т__ а_______ С-р-н-ч- т-з а-д-ң-з- --------------------- Сураныч, түз айдаңыз. 0
Su-anı-, tü- -yda-ı-. S_______ t__ a_______ S-r-n-ç- t-z a-d-ŋ-z- --------------------- Suranıç, tüz aydaŋız.
Моля, тук надясно. Бул-жер-е-оңго--уруңуз,---р-н-ч. Б__ ж____ о___ б_______ с_______ Б-л ж-р-е о-г- б-р-ң-з- с-р-н-ч- -------------------------------- Бул жерде оңго буруңуз, сураныч. 0
Bu---er-e-oŋ-o bu-u--z- -ur-n--. B__ j____ o___ b_______ s_______ B-l j-r-e o-g- b-r-ŋ-z- s-r-n-ç- -------------------------------- Bul jerde oŋgo buruŋuz, suranıç.
Моля, там на ъгъла наляво. С---н--, бу-ч--н-с-лг- б-ру---. С_______ б______ с____ б_______ С-р-н-ч- б-р-т-н с-л-о б-р-ң-з- ------------------------------- Сураныч, бурчтан солго буруңуз. 0
Su-an--- -u-çta--s--go----u-uz. S_______ b______ s____ b_______ S-r-n-ç- b-r-t-n s-l-o b-r-ŋ-z- ------------------------------- Suranıç, burçtan solgo buruŋuz.
Бързам. Ме------- ж----. М__ ш____ ж_____ М-н ш-ш-п ж-т-м- ---------------- Мен шашып жатам. 0
Men----ıp j----. M__ ş____ j_____ M-n ş-ş-p j-t-m- ---------------- Men şaşıp jatam.
Имам време. М-ни--уба-------р. М____ у______ б___ М-н-н у-а-т-м б-р- ------------------ Менин убактым бар. 0
M--i- u--kt-m----. M____ u______ b___ M-n-n u-a-t-m b-r- ------------------ Menin ubaktım bar.
Карайте по-бавно, моля. С--а-ы-- жа--р-----йд--ыз. С_______ ж_______ а_______ С-р-н-ч- ж-й-р-а- а-д-ң-з- -------------------------- Сураныч, жайыраак айдаңыз. 0
S----ıç---a--r--- ayd-ŋ--. S_______ j_______ a_______ S-r-n-ç- j-y-r-a- a-d-ŋ-z- -------------------------- Suranıç, jayıraak aydaŋız.
Спрете тук, моля. Су---ы-,-у-ул ----е-т-кт-ңуз. С_______ у___ ж____ т________ С-р-н-ч- у-у- ж-р-е т-к-о-у-. ----------------------------- Сураныч, ушул жерде токтоңуз. 0
S-r-nıç,-u--l jerde-----o---. S_______ u___ j____ t________ S-r-n-ç- u-u- j-r-e t-k-o-u-. ----------------------------- Suranıç, uşul jerde toktoŋuz.
Изчакайте един момент, моля. С-ран-----и- аз --т---уруң-з. С_______ б__ а_ к___ т_______ С-р-н-ч- б-р а- к-т- т-р-ң-з- ----------------------------- Сураныч, бир аз күтө туруңуз. 0
Suran-ç----r -z -ü-- -uru-uz. S_______ b__ a_ k___ t_______ S-r-n-ç- b-r a- k-t- t-r-ŋ-z- ----------------------------- Suranıç, bir az kütö turuŋuz.
Веднага се връщам. М-н---ро- --л--. М__ д____ к_____ М-н д-р-о к-л-м- ---------------- Мен дароо келем. 0
M-----ro--k----. M__ d____ k_____ M-n d-r-o k-l-m- ---------------- Men daroo kelem.
Моля, дайте ми квитанция. Ма-а--сеп-ф-к-у-а-ы --р-ң-з. М___ э_____________ б_______ М-г- э-е---а-т-р-н- б-р-ң-з- ---------------------------- Мага эсеп-фактураны бериңиз. 0
Maga -s----a----anı ---iŋ--. M___ e_____________ b_______ M-g- e-e---a-t-r-n- b-r-ŋ-z- ---------------------------- Maga esep-fakturanı beriŋiz.
Нямам дребни пари. Мен-- м---а--кч--жок. М____ м____ а___ ж___ М-н-е м-й-а а-ч- ж-к- --------------------- Менде майда акча жок. 0
Me-de---y-- --ça-j--. M____ m____ a___ j___ M-n-e m-y-a a-ç- j-k- --------------------- Mende mayda akça jok.
Така е добре, рестото е за Вас. Кал-ан-н--зүң-згө-к--тыр-ңы-. К_______ ө_______ к__________ К-л-а-ы- ө-ү-ү-г- к-л-ы-ы-ы-. ----------------------------- Калганын өзүңүзгө калтырыңыз. 0
K-lgan-- ö-----g- -altı-ı-ı-. K_______ ö_______ k__________ K-l-a-ı- ö-ü-ü-g- k-l-ı-ı-ı-. ----------------------------- Kalganın özüŋüzgö kaltırıŋız.
Закарайте ме на този адрес. М-н- -ш---д-р--к- а--п-бар-ңыз. М___ у___ д______ а___ б_______ М-н- у-у- д-р-к-е а-ы- б-р-ң-з- ------------------------------- Мени ушул дарекке алып барыңыз. 0
Me-----u- -ar-k-e--l-- ----ŋ-z. M___ u___ d______ a___ b_______ M-n- u-u- d-r-k-e a-ı- b-r-ŋ-z- ------------------------------- Meni uşul darekke alıp barıŋız.
Закарайте ме до моя хотел. Мени -е-ман--н--- -л-п -----ыз. М___ м___________ а___ б_______ М-н- м-й-а-к-н-м- а-ы- б-р-ң-з- ------------------------------- Мени мейманканама алып барыңыз. 0
M-ni-m-ym-nk--am- alı----r----. M___ m___________ a___ b_______ M-n- m-y-a-k-n-m- a-ı- b-r-ŋ-z- ------------------------------- Meni meymankanama alıp barıŋız.
Закарайте ме на плажа. Ме---ж------а-ып---рыңы-. М___ ж_____ а___ б_______ М-н- ж-э-к- а-ы- б-р-ң-з- ------------------------- Мени жээкке алып барыңыз. 0
M-n---eekke alı- b-r---z. M___ j_____ a___ b_______ M-n- j-e-k- a-ı- b-r-ŋ-z- ------------------------- Meni jeekke alıp barıŋız.

Езикови гении

Повечето хора са доволни, ако могат да говорят един чужд език. Но има и хора, които владеят повече от 70 езика. Те могат да говорят всички тези езици свободно и да пишат на тях правилно. Може да се каже тогава, че има хора, които са хипер-полиглоти. Феноменът на многоезичието се е срещал в продължение на векове. Има много случаи на хора с такъв талант. Откъде идва тази способност все още не е напълно проучено. Има различни научни теории по този въпрос. Някои вярват, че мозъците на многоезичните хора са структурирани по различен начин. Тази разлика е особено видима в центъра на Брока. В тази част на мозъка се произвежда речта. При многоезичните хора клетките на тази зона са изградени по различен начин. Възможно е, в резултат на това те да обработват информацията по-добре. Въпреки това, липсват по-нататъшни проучвания, които да потвърдят тази теория. Може би това, което е от решаващо значение е изключителната мотивация. Децата учат чужди езици от други деца много бързо. Това се дължи на факта, че те искат да слеят ученето със своята игра. Те искат да се превърнат в част от групата и да общуват с други хора. Тоест, учебният им успех зависи от тяхната воля да бъдат включени. Друга теория предполага, че мозъчната материя расте чрез учене. По този начин, колкото повече учим , толкова по-лесно става обучението. Езици, които са подобни един на друг, са също по-лесни за научаване. Така че човек, който говори датски, много бързо се научава да говори шведски или норвежки. Много въпроси все още остават без отговор. Това, което е сигурно обаче , е , че интелигиентността не играе роля. Някои хора говорят много езици, въпреки слабата си интелигентност. Но дори и най-големият езиков гений се нуждае от много дисциплина. Това е някаква утеха, нали?
Знаете ли, че?
Руският е сред езиците, които доминират на книжния пазар. Руски писатели са създали велики произведения в световната литературата. Много книги се превеждат от руски. Но и руснаците обичат да четат, така че преводачите винаги имат много работа. За около 160 милиона души руският е майчин език. Освен това много хора в други славянски страни говорят руски. Така руският е най-разпространеният език в Европа. Около 280 милиона души по света говорят руски. Като източнославянски език руският е свързан с украинския и беларуския. Руската граматика е структурирана много систематично. Това е предимство за хората, които мислят аналитично и логично. При всички случаи си заслужава да учите руски! В областта на науката, изкуството и техниката руският е много важен език. А няма ли да е чудесно да четете известните руски творби в оригинал?