Разговорник

bg В таксито   »   kk Таксиде

38 [трийсет и осем]

В таксито

В таксито

38 [отыз сегіз]

38 [otız segiz]

Таксиде

Taksïde

Изберете как искате да видите превода:   
български казахски Играйте Повече
Моля, извикайте такси. Т-к-и---қ---ңы-ш-. Т____ ш___________ Т-к-и ш-қ-р-ң-з-ы- ------------------ Такси шақырыңызшы. 0
Tak-ï---q------ş-. T____ ş___________ T-k-ï ş-q-r-ñ-z-ı- ------------------ Taksï şaqırıñızşı.
Колко струва до гарата? Вокз-лға--е--н-а---ы --нш-? В_______ д____ а____ қ_____ В-к-а-ғ- д-й-н а-ы-ы қ-н-а- --------------------------- Вокзалға дейін ақысы қанша? 0
Vokzal-a----i---qıs---a-ş-? V_______ d____ a____ q_____ V-k-a-ğ- d-y-n a-ı-ı q-n-a- --------------------------- Vokzalğa deyin aqısı qanşa?
Колко струва до летището? Ә--ж--ғ---е--н -ан--? Ә_______ д____ қ_____ Ә-е-а-ғ- д-й-н қ-н-а- --------------------- Әуежайға дейін қанша? 0
Ä-ejay----eyi--qanşa? Ä_______ d____ q_____ Ä-e-a-ğ- d-y-n q-n-a- --------------------- Äwejayğa deyin qanşa?
Моля, направо. Тік--ж--- -ері---. Т___ ж___ б_______ Т-к- ж-р- б-р-ң-з- ------------------ Тіке жүре беріңіз. 0
Tik---üre-beriñiz. T___ j___ b_______ T-k- j-r- b-r-ñ-z- ------------------ Tike jüre beriñiz.
Моля, тук надясно. О---ж-рд-н---ғ--бұр-л-ң----. О__ ж_____ о___ б___________ О-ы ж-р-е- о-ғ- б-р-л-ң-з-ы- ---------------------------- Осы жерден оңға бұрылыңызшы. 0
Osı-j--de--oñğ---------ı-şı. O__ j_____ o___ b___________ O-ı j-r-e- o-ğ- b-r-l-ñ-z-ı- ---------------------------- Osı jerden oñğa burılıñızşı.
Моля, там на ъгъла наляво. А--- -ұ--ш--- ---ға--ұ--л----. А___ б_______ с____ б_________ А-а- б-р-ш-а- с-л-а б-р-л-ң-з- ------------------------------ Анау бұрыштан солға бұрылыңыз. 0
Anaw b-r----n----ğ--b-rılı-ız. A___ b_______ s____ b_________ A-a- b-r-ş-a- s-l-a b-r-l-ñ-z- ------------------------------ Anaw burıştan solğa burılıñız.
Бързам. М------ғ-с---. М__ а_________ М-н а-ы-ы-п-н- -------------- Мен асығыспын. 0
M---ası-ı-p--. M__ a_________ M-n a-ı-ı-p-n- -------------- Men asığıspın.
Имам време. Ме----у--ыты--ба-. М____ у______ б___ М-н-ң у-қ-т-м б-р- ------------------ Менің уақытым бар. 0
M-n-- w--ı-----a-. M____ w______ b___ M-n-ñ w-q-t-m b-r- ------------------ Meniñ waqıtım bar.
Карайте по-бавно, моля. Өті---ін,-ақыр-- жүр-ң----. Ө________ а_____ ж_________ Ө-і-е-і-, а-ы-ы- ж-р-ң-з-і- --------------------------- Өтінемін, ақырын жүріңізші. 0
Ö-ine-----a-ı-ın-jüri-i-ş-. Ö________ a_____ j_________ Ö-i-e-i-, a-ı-ı- j-r-ñ-z-i- --------------------------- Ötinemin, aqırın jüriñizşi.
Спрете тук, моля. Осы --рг---оқтаң-з--. О__ ж____ т__________ О-ы ж-р-е т-қ-а-ы-ш-. --------------------- Осы жерге тоқтаңызшы. 0
Osı -e----t-q-añ-z--. O__ j____ t__________ O-ı j-r-e t-q-a-ı-ş-. --------------------- Osı jerge toqtañızşı.
Изчакайте един момент, моля. Сәл--үт- т-рыңы--ы. С__ к___ т_________ С-л к-т- т-р-ң-з-ы- ------------------- Сәл күте тұрыңызшы. 0
Säl k--- -urıñızşı. S__ k___ t_________ S-l k-t- t-r-ñ-z-ı- ------------------- Säl küte turıñızşı.
Веднага се връщам. Мен -е--------н. М__ т__ к_______ М-н т-з к-л-м-н- ---------------- Мен тез келемін. 0
M-n te- --lem-n. M__ t__ k_______ M-n t-z k-l-m-n- ---------------- Men tez kelemin.
Моля, дайте ми квитанция. Маға---е- -ері-----. М____ ч__ б_________ М-ғ-н ч-к б-р-ң-з-і- -------------------- Маған чек беріңізші. 0
Ma-a--ç-k--eri----i. M____ ç__ b_________ M-ğ-n ç-k b-r-ñ-z-i- -------------------- Mağan çek beriñizşi.
Нямам дребни пари. М-нд- ---- -------қ. М____ ұ___ а___ ж___ М-н-е ұ-а- а-ш- ж-қ- -------------------- Менде ұсақ ақша жоқ. 0
M--d--us-- a-şa-jo-. M____ u___ a___ j___ M-n-e u-a- a-ş- j-q- -------------------- Mende usaq aqşa joq.
Така е добре, рестото е за Вас. Д--ыс- қ--ған-н ----ізге-а-ы---. Д_____ қ_______ ө_______ а______ Д-р-с- қ-л-а-ы- ө-і-і-г- а-ы-ы-. -------------------------------- Дұрыс, қалғанын өзіңізге алыңыз. 0
Durı-- q-l----- ö---i-g- -lıñız. D_____ q_______ ö_______ a______ D-r-s- q-l-a-ı- ö-i-i-g- a-ı-ı-. -------------------------------- Durıs, qalğanın öziñizge alıñız.
Закарайте ме на този адрес. Ме-і-осы-м---нж---а а----ң--. М___ о__ м_________ а________ М-н- о-ы м-к-н-а-ғ- а-а-ы-ы-. ----------------------------- Мені осы мекенжайға апарыңыз. 0
Me-i-o-ı--e-e-ja--- -p------. M___ o__ m_________ a________ M-n- o-ı m-k-n-a-ğ- a-a-ı-ı-. ----------------------------- Meni osı mekenjayğa aparıñız.
Закарайте ме до моя хотел. Ме-і--он-----і-- апары-ыз. М___ қ____ ү____ а________ М-н- қ-н-қ ү-і-е а-а-ы-ы-. -------------------------- Мені қонақ үйіме апарыңыз. 0
M--i --n-- ü-i-- --a--ñ-z. M___ q____ ü____ a________ M-n- q-n-q ü-i-e a-a-ı-ı-. -------------------------- Meni qonaq üyime aparıñız.
Закарайте ме на плажа. М--- жағажай-а --ары--з. М___ ж________ а________ М-н- ж-ғ-ж-й-а а-а-ы-ы-. ------------------------ Мені жағажайға апарыңыз. 0
Me-- -a--ja--a----r-ñız. M___ j________ a________ M-n- j-ğ-j-y-a a-a-ı-ı-. ------------------------ Meni jağajayğa aparıñız.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + казахски (1-100) MP3 казахски (1-100)
Няма намерено видео!

Езикови гении

Повечето хора са доволни, ако могат да говорят един чужд език. Но има и хора, които владеят повече от 70 езика. Те могат да говорят всички тези езици свободно и да пишат на тях правилно. Може да се каже тогава, че има хора, които са хипер-полиглоти. Феноменът на многоезичието се е срещал в продължение на векове. Има много случаи на хора с такъв талант. Откъде идва тази способност все още не е напълно проучено. Има различни научни теории по този въпрос. Някои вярват, че мозъците на многоезичните хора са структурирани по различен начин. Тази разлика е особено видима в центъра на Брока. В тази част на мозъка се произвежда речта. При многоезичните хора клетките на тази зона са изградени по различен начин. Възможно е, в резултат на това те да обработват информацията по-добре. Въпреки това, липсват по-нататъшни проучвания, които да потвърдят тази теория. Може би това, което е от решаващо значение е изключителната мотивация. Децата учат чужди езици от други деца много бързо. Това се дължи на факта, че те искат да слеят ученето със своята игра. Те искат да се превърнат в част от групата и да общуват с други хора. Тоест, учебният им успех зависи от тяхната воля да бъдат включени. Друга теория предполага, че мозъчната материя расте чрез учене. По този начин, колкото повече учим , толкова по-лесно става обучението. Езици, които са подобни един на друг, са също по-лесни за научаване. Така че човек, който говори датски, много бързо се научава да говори шведски или норвежки. Много въпроси все още остават без отговор. Това, което е сигурно обаче , е , че интелигиентността не играе роля. Някои хора говорят много езици, въпреки слабата си интелигентност. Но дори и най-големият езиков гений се нуждае от много дисциплина. Това е някаква утеха, нали?
Знаете ли, че?
Руският е сред езиците, които доминират на книжния пазар. Руски писатели са създали велики произведения в световната литературата. Много книги се превеждат от руски. Но и руснаците обичат да четат, така че преводачите винаги имат много работа. За около 160 милиона души руският е майчин език. Освен това много хора в други славянски страни говорят руски. Така руският е най-разпространеният език в Европа. Около 280 милиона души по света говорят руски. Като източнославянски език руският е свързан с украинския и беларуския. Руската граматика е структурирана много систематично. Това е предимство за хората, които мислят аналитично и логично. При всички случаи си заслужава да учите руски! В областта на науката, изкуството и техниката руският е много важен език. А няма ли да е чудесно да четете известните руски творби в оригинал?