Разговорник

bg В таксито   »   kk Таксиде

38 [трийсет и осем]

В таксито

В таксито

38 [отыз сегіз]

38 [otız segiz]

Таксиде

Taksïde

Изберете как искате да видите превода:   
български казахски Играйте Повече
Моля, извикайте такси. Та-с- шақ---ңызшы. Т____ ш___________ Т-к-и ш-қ-р-ң-з-ы- ------------------ Такси шақырыңызшы. 0
Ta-s--ş-q-rı-ız--. T____ ş___________ T-k-ï ş-q-r-ñ-z-ı- ------------------ Taksï şaqırıñızşı.
Колко струва до гарата? В-к-алғ---ейін----сы қ-нш-? В_______ д____ а____ қ_____ В-к-а-ғ- д-й-н а-ы-ы қ-н-а- --------------------------- Вокзалға дейін ақысы қанша? 0
Vok-a-ğa d---n --ı-----n--? V_______ d____ a____ q_____ V-k-a-ğ- d-y-n a-ı-ı q-n-a- --------------------------- Vokzalğa deyin aqısı qanşa?
Колко струва до летището? Әуе---ға---йі--қа--а? Ә_______ д____ қ_____ Ә-е-а-ғ- д-й-н қ-н-а- --------------------- Әуежайға дейін қанша? 0
Ä-e-ayğa--e-in q-n-a? Ä_______ d____ q_____ Ä-e-a-ğ- d-y-n q-n-a- --------------------- Äwejayğa deyin qanşa?
Моля, направо. Ті---ж--- б-----з. Т___ ж___ б_______ Т-к- ж-р- б-р-ң-з- ------------------ Тіке жүре беріңіз. 0
Ti-e jü-e b--iñ--. T___ j___ b_______ T-k- j-r- b-r-ñ-z- ------------------ Tike jüre beriñiz.
Моля, тук надясно. Ос---е-д-н о--а ------ңыз--. О__ ж_____ о___ б___________ О-ы ж-р-е- о-ғ- б-р-л-ң-з-ы- ---------------------------- Осы жерден оңға бұрылыңызшы. 0
O-- -e--en-o----b---l---z-ı. O__ j_____ o___ b___________ O-ı j-r-e- o-ğ- b-r-l-ñ-z-ı- ---------------------------- Osı jerden oñğa burılıñızşı.
Моля, там на ъгъла наляво. Ана---ұры-тан-с--ға -ұрылың-з. А___ б_______ с____ б_________ А-а- б-р-ш-а- с-л-а б-р-л-ң-з- ------------------------------ Анау бұрыштан солға бұрылыңыз. 0
An-- -ur-ş----solğa-burılı-ız. A___ b_______ s____ b_________ A-a- b-r-ş-a- s-l-a b-r-l-ñ-z- ------------------------------ Anaw burıştan solğa burılıñız.
Бързам. Мен -сығ--пын. М__ а_________ М-н а-ы-ы-п-н- -------------- Мен асығыспын. 0
Men --ığ---ı-. M__ a_________ M-n a-ı-ı-p-n- -------------- Men asığıspın.
Имам време. Ме----уақы-ым -ар. М____ у______ б___ М-н-ң у-қ-т-м б-р- ------------------ Менің уақытым бар. 0
M-niñ---qıt---ba-. M____ w______ b___ M-n-ñ w-q-t-m b-r- ------------------ Meniñ waqıtım bar.
Карайте по-бавно, моля. Ө-----ін--а---ы- -ү-і--з-і. Ө________ а_____ ж_________ Ө-і-е-і-, а-ы-ы- ж-р-ң-з-і- --------------------------- Өтінемін, ақырын жүріңізші. 0
Öt-nem--, a-ır-- -ür----şi. Ö________ a_____ j_________ Ö-i-e-i-, a-ı-ı- j-r-ñ-z-i- --------------------------- Ötinemin, aqırın jüriñizşi.
Спрете тук, моля. О-ы -е-ге тоқ-аң-з-ы. О__ ж____ т__________ О-ы ж-р-е т-қ-а-ы-ш-. --------------------- Осы жерге тоқтаңызшы. 0
O-ı--er-e --qt-ñ-zş-. O__ j____ t__________ O-ı j-r-e t-q-a-ı-ş-. --------------------- Osı jerge toqtañızşı.
Изчакайте един момент, моля. С---кү-- т-ры--з--. С__ к___ т_________ С-л к-т- т-р-ң-з-ы- ------------------- Сәл күте тұрыңызшы. 0
S-l --te ------z-ı. S__ k___ t_________ S-l k-t- t-r-ñ-z-ı- ------------------- Säl küte turıñızşı.
Веднага се връщам. Ме- --- -е---і-. М__ т__ к_______ М-н т-з к-л-м-н- ---------------- Мен тез келемін. 0
Men--ez-kelemi-. M__ t__ k_______ M-n t-z k-l-m-n- ---------------- Men tez kelemin.
Моля, дайте ми квитанция. Ма--- -е- б-----зші. М____ ч__ б_________ М-ғ-н ч-к б-р-ң-з-і- -------------------- Маған чек беріңізші. 0
Mağan çe--be--ñi-ş-. M____ ç__ b_________ M-ğ-n ç-k b-r-ñ-z-i- -------------------- Mağan çek beriñizşi.
Нямам дребни пари. Менд- --а-----а --қ. М____ ұ___ а___ ж___ М-н-е ұ-а- а-ш- ж-қ- -------------------- Менде ұсақ ақша жоқ. 0
Mende-u----a--- -oq. M____ u___ a___ j___ M-n-e u-a- a-ş- j-q- -------------------- Mende usaq aqşa joq.
Така е добре, рестото е за Вас. Дұ-ы---қ--ғ--ы- өзіңіз-е а-ың--. Д_____ қ_______ ө_______ а______ Д-р-с- қ-л-а-ы- ө-і-і-г- а-ы-ы-. -------------------------------- Дұрыс, қалғанын өзіңізге алыңыз. 0
D-r--, ---ğanı- -ziñ---- a---ı-. D_____ q_______ ö_______ a______ D-r-s- q-l-a-ı- ö-i-i-g- a-ı-ı-. -------------------------------- Durıs, qalğanın öziñizge alıñız.
Закарайте ме на този адрес. М-ні-о-ы-ме--н--й-а ап-р---з. М___ о__ м_________ а________ М-н- о-ы м-к-н-а-ғ- а-а-ы-ы-. ----------------------------- Мені осы мекенжайға апарыңыз. 0
Meni -------e--a-ğ- -p-rı-ız. M___ o__ m_________ a________ M-n- o-ı m-k-n-a-ğ- a-a-ı-ı-. ----------------------------- Meni osı mekenjayğa aparıñız.
Закарайте ме до моя хотел. М-ні----ақ -й-м--ап--ы-ы-. М___ қ____ ү____ а________ М-н- қ-н-қ ү-і-е а-а-ы-ы-. -------------------------- Мені қонақ үйіме апарыңыз. 0
Me-i --naq--y-me--p-r-ñ-z. M___ q____ ü____ a________ M-n- q-n-q ü-i-e a-a-ı-ı-. -------------------------- Meni qonaq üyime aparıñız.
Закарайте ме на плажа. Ме-- жағ--ай---ап------. М___ ж________ а________ М-н- ж-ғ-ж-й-а а-а-ы-ы-. ------------------------ Мені жағажайға апарыңыз. 0
Me-i----aja--a -par-ñı-. M___ j________ a________ M-n- j-ğ-j-y-a a-a-ı-ı-. ------------------------ Meni jağajayğa aparıñız.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + казахски (1-100) MP3 казахски (1-100)
Няма намерено видео!

Езикови гении

Повечето хора са доволни, ако могат да говорят един чужд език. Но има и хора, които владеят повече от 70 езика. Те могат да говорят всички тези езици свободно и да пишат на тях правилно. Може да се каже тогава, че има хора, които са хипер-полиглоти. Феноменът на многоезичието се е срещал в продължение на векове. Има много случаи на хора с такъв талант. Откъде идва тази способност все още не е напълно проучено. Има различни научни теории по този въпрос. Някои вярват, че мозъците на многоезичните хора са структурирани по различен начин. Тази разлика е особено видима в центъра на Брока. В тази част на мозъка се произвежда речта. При многоезичните хора клетките на тази зона са изградени по различен начин. Възможно е, в резултат на това те да обработват информацията по-добре. Въпреки това, липсват по-нататъшни проучвания, които да потвърдят тази теория. Може би това, което е от решаващо значение е изключителната мотивация. Децата учат чужди езици от други деца много бързо. Това се дължи на факта, че те искат да слеят ученето със своята игра. Те искат да се превърнат в част от групата и да общуват с други хора. Тоест, учебният им успех зависи от тяхната воля да бъдат включени. Друга теория предполага, че мозъчната материя расте чрез учене. По този начин, колкото повече учим , толкова по-лесно става обучението. Езици, които са подобни един на друг, са също по-лесни за научаване. Така че човек, който говори датски, много бързо се научава да говори шведски или норвежки. Много въпроси все още остават без отговор. Това, което е сигурно обаче , е , че интелигиентността не играе роля. Някои хора говорят много езици, въпреки слабата си интелигентност. Но дори и най-големият езиков гений се нуждае от много дисциплина. Това е някаква утеха, нали?
Знаете ли, че?
Руският е сред езиците, които доминират на книжния пазар. Руски писатели са създали велики произведения в световната литературата. Много книги се превеждат от руски. Но и руснаците обичат да четат, така че преводачите винаги имат много работа. За около 160 милиона души руският е майчин език. Освен това много хора в други славянски страни говорят руски. Така руският е най-разпространеният език в Европа. Около 280 милиона души по света говорят руски. Като източнославянски език руският е свързан с украинския и беларуския. Руската граматика е структурирана много систематично. Това е предимство за хората, които мислят аналитично и логично. При всички случаи си заслужава да учите руски! В областта на науката, изкуството и техниката руският е много важен език. А няма ли да е чудесно да четете известните руски творби в оригинал?