Разговорник

bg Осведомяване за пътя   »   pl Pytanie o drogę

40 [четирийсет]

Осведомяване за пътя

Осведомяване за пътя

40 [czterdzieści]

Pytanie o drogę

Изберете как искате да видите превода:   
български полски Играйте Повече
Извинете! P--epr--za- ---- / p--ią! P__________ p___ / p_____ P-z-p-a-z-m p-n- / p-n-ą- ------------------------- Przepraszam pana / panią! 0
Можете ли да ми помогнете? C---m-ż- ---p-- /-pa-i po-óc? C__ m___ m_ p__ / p___ p_____ C-y m-ż- m- p-n / p-n- p-m-c- ----------------------------- Czy może mi pan / pani pomóc? 0
Къде има тук добър ресторант? G-z-------e----ak-----bra -est-u-ac-a? G____ t_ j___ j____ d____ r___________ G-z-e t- j-s- j-k-ś d-b-a r-s-a-r-c-a- -------------------------------------- Gdzie tu jest jakaś dobra restauracja? 0
Завийте наляво зад ъгъла. Pros---na ro-u -k-ęci- w -ew-. P_____ n_ r___ s______ w l____ P-o-z- n- r-g- s-r-c-ć w l-w-. ------------------------------ Proszę na rogu skręcić w lewo. 0
Вървете след това направо. Pro--ę ----k-wa-ek-------. P_____ i__ k______ p______ P-o-z- i-ć k-w-ł-k p-o-t-. -------------------------- Proszę iść kawałek prosto. 0
После продължете сто метра надясно. P-t-m---o-zę -ś- -t- m--r-- w p---o. P____ p_____ i__ s__ m_____ w p_____ P-t-m p-o-z- i-ć s-o m-t-ó- w p-a-o- ------------------------------------ Potem proszę iść sto metrów w prawo. 0
Можете да вземете и автобус. M-że-p-- / -an-----ec-a---u-ob--em. M___ p__ / p___ p_______ a_________ M-ż- p-n / p-n- p-j-c-a- a-t-b-s-m- ----------------------------------- Może pan / pani pojechać autobusem. 0
Можете да вземете и трамвай. Mo-e --n /-pa-i-p-j-cha- --a-w----. M___ p__ / p___ p_______ t_________ M-ż- p-n / p-n- p-j-c-a- t-a-w-j-m- ----------------------------------- Może pan / pani pojechać tramwajem. 0
Можете и да карате след мен. Może --n-/ pa-- p-jec-ać po-p-ostu-z- -n-. M___ p__ / p___ p_______ p_ p_____ z_ m___ M-ż- p-n / p-n- p-j-c-a- p- p-o-t- z- m-ą- ------------------------------------------ Może pan / pani pojechać po prostu za mną. 0
Как да стигна до футболния стадион? Jak-dotrę-d-----d-onu--iłka-s---g-? J__ d____ d_ s_______ p____________ J-k d-t-ę d- s-a-i-n- p-ł-a-s-i-g-? ----------------------------------- Jak dotrę do stadionu piłkarskiego? 0
Пресечете моста! Prosz- prz---- ----- --s-! P_____ p______ p____ m____ P-o-z- p-z-j-ć p-z-z m-s-! -------------------------- Proszę przejść przez most! 0
Карайте през тунела! Pro--ę---z--e-hać tunel--! P_____ p_________ t_______ P-o-z- p-z-j-c-a- t-n-l-m- -------------------------- Proszę przejechać tunelem! 0
Карайте до третия светофар. P--szę jec-a---- ---trz---c-----at-ł. P_____ j_____ a_ d_ t_______ ś_______ P-o-z- j-c-a- a- d- t-z-c-c- ś-i-t-ł- ------------------------------------- Proszę jechać aż do trzecich świateł. 0
След това завийте по първата улица надясно. Potem-p-o-zę ------- w p-erw-zą---i-- w --a-o. P____ p_____ s______ w p_______ u____ w p_____ P-t-m p-o-z- s-r-c-ć w p-e-w-z- u-i-ę w p-a-o- ---------------------------------------------- Potem proszę skręcić w pierwszą ulicę w prawo. 0
После карайте направо през следващото кръстовище. P-t-m ----z--je--ać---o----------na-tępn- -k--yż------. P____ p_____ j_____ p_____ p____ n_______ s____________ P-t-m p-o-z- j-c-a- p-o-t- p-z-z n-s-ę-n- s-r-y-o-a-i-. ------------------------------------------------------- Potem proszę jechać prosto przez następne skrzyżowanie. 0
Извинете, как да стигна до летището? Pr-epra--a-,---- -os-a------ ------n-sk-? P___________ j__ d______ s__ n_ l________ P-z-p-a-z-m- j-k d-s-a-ę s-ę n- l-t-i-k-? ----------------------------------------- Przepraszam, jak dostanę się na lotnisko? 0
Най-добре вземете метрото. Pr------a-le-i------h-- m--r-m. P_____ n________ j_____ m______ P-o-z- n-j-e-i-j j-c-a- m-t-e-. ------------------------------- Proszę najlepiej jechać metrem. 0
Пътувайте просто до последната спирка. P-osz---e-h---p--p-os-- d- ---at--ej sta--i. P_____ j_____ p_ p_____ d_ o________ s______ P-o-z- j-c-a- p- p-o-t- d- o-t-t-i-j s-a-j-. -------------------------------------------- Proszę jechać po prostu do ostatniej stacji. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + полски (1-100) MP3 полски (1-100)

Езикът на животните

Когато искаме да изразим себе си, ние използваме своята реч. Но и животните също имат свой собствен език. И те го използват точно като нас, хората. Така да се каже, те разговарят помежду си, за да обменят информация. По принцип всеки животински вид има определен език. Дори термитите комуникират един с друг. Когато са в опасност, те удрят телата си по земята. Това е техният начин за предупреждение на останалите. Други животински видове свиркат, когато наближат врагове. Пчелите говорят помежду си чрез танци. По този начин те показват на другите пчели къде има нещо за ядене. Китовете издават звуци, които могат да бъдат чути на 5000 километра. Те общуват помежду си чрез специални песни. Слоновете също си подават различни акустични сигнали. Но хората не могат да ги чуят. Повечето животински езици са много сложни. Те се състоят от комбинации от различни сигнали. Използват се акустични, химически и оптични сигнали. Освен това, животните използват и различни жестове. До този момент, хората са научили само езика на домашните любимци. Те знаят кога кучетата са щастливи. И могат да разпознаят, кога котките искат да бъдат оставени на мира. Въпреки това, кучетата и котките говорят твърде различни езици. Много от техните сигнали са напълно противоположни. Дълго време се считаше, че тези две животни просто не се обичат помежду си. Но те просто погрешно се разбират помежду си. Това поражда проблемите между кучетата и котките. Така че дори и животните се бият заради недоразумения ...
Знаете ли, че?
Сръбският е майчин език на около 12 милиона души. По-голямата част от тях живеят в Сърбия и в други страни от Югоизточна Европа. Сръбският принадлежи към южнославянските езици. Той е тясно свързан с хърватския и босненския. Граматиката и речниковият състав са много сходни. Затова общуването между сърби, хървати и босненци е безпроблемно. Сръбската азбука има 30 букви. Всяка буква има еднозначно произношение. При ударението се откриват сравнения с класическите тонални езици. В китайския например с височината на тона на сричките се променя и значението им. Това е подобно и в сръбския. Но тук само височината при изговора на ударената сричка е определяща. Друга характеристика на сръбския е системата на склонения и спрежения. Това означава, че винаги съществува флексия на съществителните, глаголите, прилагателните и местоименията. Който се интересува от граматични структури, трябва да учи сръбски!