Разговорник

bg Осведомяване за пътя   »   ka გზის გაკვლევა

40 [четирийсет]

Осведомяване за пътя

Осведомяване за пътя

40 [ორმოცი]

40 [ormotsi]

გზის გაკვლევა

[gzis gak'vleva]

Изберете как искате да видите превода:   
български грузински Играйте Повече
Извинете! მაპ--ი--! მ________ მ-პ-ტ-ე-! --------- მაპატიეთ! 0
ma--at--e-! m__________ m-p-a-'-e-! ----------- map'at'iet!
Можете ли да ми помогнете? შ-გიძლი-- დ-მ-ხმარო-? შ________ დ__________ შ-გ-ძ-ი-თ დ-მ-ხ-ა-ო-? --------------------- შეგიძლიათ დამეხმაროთ? 0
s---id-l-a- ---ek-ma-ot? s__________ d___________ s-e-i-z-i-t d-m-k-m-r-t- ------------------------ shegidzliat damekhmarot?
Къде има тук добър ресторант? ს----რის--------- ----ორ--ი? ს__ ა___ ა_ კ____ რ_________ ს-დ ა-ი- ა- კ-რ-ი რ-ს-ო-ა-ი- ---------------------------- სად არის აქ კარგი რესტორანი? 0
s-d a--s -k---a-g--res-'-ra--? s__ a___ a_ k_____ r__________ s-d a-i- a- k-a-g- r-s-'-r-n-? ------------------------------ sad aris ak k'argi rest'orani?
Завийте наляво зад ъгъла. მი-რ-----თ მა---ნი-- შე-ა-ვ----. მ_________ მ________ შ__________ მ-ბ-ძ-ნ-ი- მ-რ-ხ-ი-, შ-ს-ხ-ე-შ-. -------------------------------- მიბრძანდით მარცხნივ, შესახვევში. 0
m-brdz---it -a-t-khn--- --e-a-h---sh-. m__________ m__________ s_____________ m-b-d-a-d-t m-r-s-h-i-, s-e-a-h-e-s-i- -------------------------------------- mibrdzandit martskhniv, shesakhvevshi.
Вървете след това направо. შ-მ--- ც--- ---ს პი-დაპირ ი-რეთ. შ_____ ც___ ხ___ პ_______ ი_____ შ-მ-ე- ც-ტ- ხ-ნ- პ-რ-ა-ი- ი-რ-თ- -------------------------------- შემდეგ ცოტა ხანს პირდაპირ იარეთ. 0
s-emdeg tsot'--kh--s-----dap--r--aret. s______ t_____ k____ p_________ i_____ s-e-d-g t-o-'- k-a-s p-i-d-p-i- i-r-t- -------------------------------------- shemdeg tsot'a khans p'irdap'ir iaret.
После продължете сто метра надясно. შე------- ---რ-ი-მ----ნ--. შ_____ ა_ მ_____ მ________ შ-მ-ე- ა- მ-ტ-შ- მ-რ-ვ-ი-. -------------------------- შემდეგ ას მეტრში მარჯვნივ. 0
sh-mdeg-a----t'--h- mar--niv. s______ a_ m_______ m________ s-e-d-g a- m-t-r-h- m-r-v-i-. ----------------------------- shemdeg as met'rshi marjvniv.
Можете да вземете и автобус. შე-იძლ--- ა-ტო-უ----- წა---დე-. შ________ ა__________ წ________ შ-გ-ძ-ი-თ ა-ტ-ბ-ს-თ-ც წ-ხ-ი-ე-. ------------------------------- შეგიძლიათ ავტობუსითაც წახვიდეთ. 0
she-i-z--a- a----bu-i-ats-t-'ak-v-de-. s__________ a____________ t___________ s-e-i-z-i-t a-t-o-u-i-a-s t-'-k-v-d-t- -------------------------------------- shegidzliat avt'obusitats ts'akhvidet.
Можете да вземете и трамвай. შეგ--ლიათ-ტრამ-----ც---ხ---ეთ. შ________ ტ_________ წ________ შ-გ-ძ-ი-თ ტ-ა-ვ-ი-ა- წ-ხ-ი-ე-. ------------------------------ შეგიძლიათ ტრამვაითაც წახვიდეთ. 0
she-idz---t ---amva----- t-'-k---d--. s__________ t___________ t___________ s-e-i-z-i-t t-r-m-a-t-t- t-'-k-v-d-t- ------------------------------------- shegidzliat t'ramvaitats ts'akhvidet.
Можете и да карате след мен. შე-იძლ-ა--მე --მ--ყვ-თ. შ________ მ_ გ_________ შ-გ-ძ-ი-თ მ- გ-მ-მ-ვ-თ- ----------------------- შეგიძლიათ მე გამომყვეთ. 0
s--gidzl--- ---gamo--v-t. s__________ m_ g_________ s-e-i-z-i-t m- g-m-m-v-t- ------------------------- shegidzliat me gamomqvet.
Как да стигна до футболния стадион? რ-გორ-მივ-დე ს--დ-ონა-დე? რ____ მ_____ ს___________ რ-გ-რ მ-ვ-დ- ს-ა-ი-ნ-მ-ე- ------------------------- როგორ მივიდე სტადიონამდე? 0
r---- mivi-- -t'a---n-md-? r____ m_____ s____________ r-g-r m-v-d- s-'-d-o-a-d-? -------------------------- rogor mivide st'adionamde?
Пресечете моста! ხიდ--უ--ა -----ვე---! ხ___ უ___ გ__________ ხ-დ- უ-დ- გ-დ-კ-ე-ო-! --------------------- ხიდი უნდა გადაკვეთოთ! 0
khi-i-un---gad-k'-e-ot! k____ u___ g___________ k-i-i u-d- g-d-k-v-t-t- ----------------------- khidi unda gadak'vetot!
Карайте през тунела! გ-----შ--უ--ა გ-ია---! გ_______ უ___ გ_______ გ-ი-ა-შ- უ-დ- გ-ი-რ-თ- ---------------------- გვირაბში უნდა გაიაროთ! 0
gv-r--s-- -nd------ro-! g________ u___ g_______ g-i-a-s-i u-d- g-i-r-t- ----------------------- gvirabshi unda gaiarot!
Карайте до третия светофар. მი-ი- მე--მ- ---ნიშნა-დე. მ____ მ_____ შ___________ მ-დ-თ მ-ს-მ- შ-ქ-ი-ნ-მ-ე- ------------------------- მიდით მესამე შუქნიშნამდე. 0
mid-t m--a-e---u--i---a--e. m____ m_____ s_____________ m-d-t m-s-m- s-u-n-s-n-m-e- --------------------------- midit mesame shuknishnamde.
След това завийте по първата улица надясно. შ--დე---ე-ხვ----პ-რ--ლ-----უჩ-ზე--არ-ვ--ვ. შ_____ შ_______ პ________ ქ_____ მ________ შ-მ-ე- შ-უ-ვ-ე- პ-რ-ე-ი-ე ქ-ჩ-ზ- მ-რ-ვ-ი-. ------------------------------------------ შემდეგ შეუხვიეთ პირველივე ქუჩაზე მარჯვნივ. 0
sh----g s--ukh-iet p'-rv-li-- k-c--ze--a--vn-v. s______ s_________ p_________ k______ m________ s-e-d-g s-e-k-v-e- p-i-v-l-v- k-c-a-e m-r-v-i-. ----------------------------------------------- shemdeg sheukhviet p'irvelive kuchaze marjvniv.
После карайте направо през следващото кръстовище. შემდე- წ--ით-პი---პირ- -ე--ეგი-გზ---არე-ინ-ს გ-ვ-ი-. შ_____ წ____ პ________ შ______ გ____________ გ______ შ-მ-ე- წ-დ-თ პ-რ-ა-ი-, შ-მ-ე-ი გ-ა-ვ-რ-დ-ნ-ს გ-ვ-ი-. ---------------------------------------------------- შემდეგ წადით პირდაპირ, შემდეგი გზაჯვარედინის გავლით. 0
she-deg---'---t -'-r--p'i-, s-em--g--gzajva---ini- -av-i-. s______ t______ p__________ s_______ g____________ g______ s-e-d-g t-'-d-t p-i-d-p-i-, s-e-d-g- g-a-v-r-d-n-s g-v-i-. ---------------------------------------------------------- shemdeg ts'adit p'irdap'ir, shemdegi gzajvaredinis gavlit.
Извинете, как да стигна до летището? უ-ა--ავ-დ- --გ-რ მი--დ- აე-ოპ-რ-ა---? უ_________ რ____ მ_____ ა____________ უ-ა-რ-ვ-დ- რ-გ-რ მ-ვ-დ- ა-რ-პ-რ-ა-დ-? ------------------------------------- უკაცრავად, როგორ მივიდე აეროპორტამდე? 0
u--ats----d- rog-- ---i---a--op--r--am--? u___________ r____ m_____ a______________ u-'-t-r-v-d- r-g-r m-v-d- a-r-p-o-t-a-d-? ----------------------------------------- uk'atsravad, rogor mivide aerop'ort'amde?
Най-добре вземете метрото. უმ-ობესია -ე-რო--. უ________ მ_______ უ-ჯ-ბ-ს-ა მ-ტ-ო-ი- ------------------ უმჯობესია მეტროთი. 0
umjo-esia-m---ro-i. u________ m________ u-j-b-s-a m-t-r-t-. ------------------- umjobesia met'roti.
Пътувайте просто до последната спирка. ი--ზ--რეთ ---ო გ--ერე-ამდე. ი________ ბ___ გ___________ ი-გ-ა-რ-თ ბ-ლ- გ-ჩ-რ-ბ-მ-ე- --------------------------- იმგზავრეთ ბოლო გაჩერებამდე. 0
i---av-et --lo-gac-e-eb-mde. i________ b___ g____________ i-g-a-r-t b-l- g-c-e-e-a-d-. ---------------------------- imgzavret bolo gacherebamde.

Езикът на животните

Когато искаме да изразим себе си, ние използваме своята реч. Но и животните също имат свой собствен език. И те го използват точно като нас, хората. Така да се каже, те разговарят помежду си, за да обменят информация. По принцип всеки животински вид има определен език. Дори термитите комуникират един с друг. Когато са в опасност, те удрят телата си по земята. Това е техният начин за предупреждение на останалите. Други животински видове свиркат, когато наближат врагове. Пчелите говорят помежду си чрез танци. По този начин те показват на другите пчели къде има нещо за ядене. Китовете издават звуци, които могат да бъдат чути на 5000 километра. Те общуват помежду си чрез специални песни. Слоновете също си подават различни акустични сигнали. Но хората не могат да ги чуят. Повечето животински езици са много сложни. Те се състоят от комбинации от различни сигнали. Използват се акустични, химически и оптични сигнали. Освен това, животните използват и различни жестове. До този момент, хората са научили само езика на домашните любимци. Те знаят кога кучетата са щастливи. И могат да разпознаят, кога котките искат да бъдат оставени на мира. Въпреки това, кучетата и котките говорят твърде различни езици. Много от техните сигнали са напълно противоположни. Дълго време се считаше, че тези две животни просто не се обичат помежду си. Но те просто погрешно се разбират помежду си. Това поражда проблемите между кучетата и котките. Така че дори и животните се бият заради недоразумения ...
Знаете ли, че?
Сръбският е майчин език на около 12 милиона души. По-голямата част от тях живеят в Сърбия и в други страни от Югоизточна Европа. Сръбският принадлежи към южнославянските езици. Той е тясно свързан с хърватския и босненския. Граматиката и речниковият състав са много сходни. Затова общуването между сърби, хървати и босненци е безпроблемно. Сръбската азбука има 30 букви. Всяка буква има еднозначно произношение. При ударението се откриват сравнения с класическите тонални езици. В китайския например с височината на тона на сричките се променя и значението им. Това е подобно и в сръбския. Но тук само височината при изговора на ударената сричка е определяща. Друга характеристика на сръбския е системата на склонения и спрежения. Това означава, че винаги съществува флексия на съществителните, глаголите, прилагателните и местоименията. Който се интересува от граматични структури, трябва да учи сръбски!