Разговорник

bg Осведомяване за пътя   »   kk Жол сұрау

40 [четирийсет]

Осведомяване за пътя

Осведомяване за пътя

40 [қырық]

40 [qırıq]

Жол сұрау

Jol suraw

Изберете как искате да видите превода:   
български казахски Играйте Повече
Извинете! К---р----! К_________ К-ш-р-ң-з- ---------- Кешіріңіз! 0
K-----ñiz! K_________ K-ş-r-ñ-z- ---------- Keşiriñiz!
Можете ли да ми помогнете? К-мек--с--ала--- б-? К________ а_____ б__ К-м-к-е-е а-а-ы- б-? -------------------- Көмектесе аласыз ба? 0
K--e-tese -la--- b-? K________ a_____ b__ K-m-k-e-e a-a-ı- b-? -------------------- Kömektese alasız ba?
Къде има тук добър ресторант? М-нд- --й --рде-жа-с- -ей-а-ха-а ---? М____ қ__ ж____ ж____ м_________ б___ М-н-а қ-й ж-р-е ж-қ-ы м-й-а-х-н- б-р- ------------------------------------- Мұнда қай жерде жақсы мейрамхана бар? 0
M-nda qa- j---e--aq----e-r--x-n- -ar? M____ q__ j____ j____ m_________ b___ M-n-a q-y j-r-e j-q-ı m-y-a-x-n- b-r- ------------------------------------- Munda qay jerde jaqsı meyramxana bar?
Завийте наляво зад ъгъла. Б-рыш-ан-с-л-а қар----үрің-з. Б_______ с____ қ____ ж_______ Б-р-ш-а- с-л-а қ-р-й ж-р-ң-з- ----------------------------- Бұрыштан солға қарай жүріңіз. 0
B--ı--an s--ğ- ---a--jür-ñ--. B_______ s____ q____ j_______ B-r-ş-a- s-l-a q-r-y j-r-ñ-z- ----------------------------- Burıştan solğa qaray jüriñiz.
Вървете след това направо. С-да- -ейін-б---- ту-а -ү--ңіз. С____ к____ б____ т___ ж_______ С-д-н к-й-н б-р-з т-р- ж-р-ң-з- ------------------------------- Содан кейін біраз тура жүріңіз. 0
Sod-n -ey-- bi-az--wr----ri-i-. S____ k____ b____ t___ j_______ S-d-n k-y-n b-r-z t-r- j-r-ñ-z- ------------------------------- Sodan keyin biraz twra jüriñiz.
После продължете сто метра надясно. Со-ы---үз -етр о-ғ---ү--ңіз. С____ ж__ м___ о___ ж_______ С-с-н ж-з м-т- о-ғ- ж-р-ң-з- ---------------------------- Сосын жүз метр оңға жүріңіз. 0
Sosın j-z--e-r---ğ- -üri--z. S____ j__ m___ o___ j_______ S-s-n j-z m-t- o-ğ- j-r-ñ-z- ---------------------------- Sosın jüz metr oñğa jüriñiz.
Можете да вземете и автобус. А-т--ус-- -т-р-аңыз-да -о--ды. А________ о________ д_ б______ А-т-б-с-а о-ы-с-ң-з д- б-л-д-. ------------------------------ Автобусқа отырсаңыз да болады. 0
Av-o-wsqa --ırs-ñız-d--bolad-. A________ o________ d_ b______ A-t-b-s-a o-ı-s-ñ-z d- b-l-d-. ------------------------------ Avtobwsqa otırsañız da boladı.
Можете да вземете и трамвай. Т---ва-ғ- -тырс-ңы--да б--а-ы. Т________ о________ д_ б______ Т-а-в-й-а о-ы-с-ң-з д- б-л-д-. ------------------------------ Трамвайға отырсаңыз да болады. 0
Tra-va-ğ- --ır-a-ı---a --la--. T________ o________ d_ b______ T-a-v-y-a o-ı-s-ñ-z d- b-l-d-. ------------------------------ Tramvayğa otırsañız da boladı.
Можете и да карате след мен. Мені- -оң-м--н жү--п о-ыр--ңы- да б-л---. М____ с_______ ж____ о________ д_ б______ М-н-ң с-ң-м-а- ж-р-п о-ы-с-ң-з д- б-л-д-. ----------------------------------------- Менің соңымнан жүріп отырсаңыз да болады. 0
M-n-ñ-s--ımn-n---r-- ot-rsa-ız d--b-ladı. M____ s_______ j____ o________ d_ b______ M-n-ñ s-ñ-m-a- j-r-p o-ı-s-ñ-z d- b-l-d-. ----------------------------------------- Meniñ soñımnan jürip otırsañız da boladı.
Как да стигна до футболния стадион? Футбол с-а--оны-а -ал-----рсам-б-ла--? Ф_____ с_________ қ____ б_____ б______ Ф-т-о- с-а-и-н-н- қ-л-й б-р-а- б-л-д-? -------------------------------------- Футбол стадионына қалай барсам болады? 0
F------s-adïo--n- ---a--bars-- bo---ı? F_____ s_________ q____ b_____ b______ F-t-o- s-a-ï-n-n- q-l-y b-r-a- b-l-d-? -------------------------------------- Fwtbol stadïonına qalay barsam boladı?
Пресечете моста! Көп---ен----ң-з! К_______ ө______ К-п-р-е- ө-і-і-! ---------------- Көпірден өтіңіз! 0
Kö--r-e- -t--iz! K_______ ö______ K-p-r-e- ö-i-i-! ---------------- Köpirden ötiñiz!
Карайте през тунела! Тунн--ь-а--ы-ы-жүріңіз! Т______ а_____ ж_______ Т-н-е-ь а-қ-л- ж-р-ң-з- ----------------------- Туннель арқылы жүріңіз! 0
Twnn-- -r-ılı -ü----z! T_____ a_____ j_______ T-n-e- a-q-l- j-r-ñ-z- ---------------------- Twnnel arqılı jüriñiz!
Карайте до третия светофар. Ү--нші----да---м-----й--------із. Ү_____ б__________ д____ ж_______ Ү-і-ш- б-ғ-а-ш-м-а д-й-н ж-р-ң-з- --------------------------------- Үшінші бағдаршамға дейін жүріңіз. 0
Ü-i-ş--bağ--r--m-a-d--in--ü--ñi-. Ü_____ b__________ d____ j_______ Ü-i-ş- b-ğ-a-ş-m-a d-y-n j-r-ñ-z- --------------------------------- Üşinşi bağdarşamğa deyin jüriñiz.
След това завийте по първата улица надясно. Сосы- -і-ін-і-көш--е---ғ--б--ы-ыңыз. С____ б______ к_____ о___ б_________ С-с-н б-р-н-і к-ш-д- о-ғ- б-р-л-ң-з- ------------------------------------ Сосын бірінші көшеде оңға бұрылыңыз. 0
S-----bi-inş- k-ş--e -ñğa b--ıl-ñı-. S____ b______ k_____ o___ b_________ S-s-n b-r-n-i k-ş-d- o-ğ- b-r-l-ñ-z- ------------------------------------ Sosın birinşi köşede oñğa burılıñız.
После карайте направо през следващото кръстовище. Сос-н-бі-ін-і-қ---ы-т-н----- өт-ңі-. С____ б______ қ________ т___ ө______ С-с-н б-р-н-і қ-ы-ы-т-н т-р- ө-і-і-. ------------------------------------ Сосын бірінші қиылыстан тура өтіңіз. 0
Sosı- -i-inş--qïıl-s-a- t-r---ti--z. S____ b______ q________ t___ ö______ S-s-n b-r-n-i q-ı-ı-t-n t-r- ö-i-i-. ------------------------------------ Sosın birinşi qïılıstan twra ötiñiz.
Извинете, как да стигна до летището? К-ші-іңіз--ә-е-а--а ---а--ба---- -ола-ы? К_________ ә_______ қ____ б_____ б______ К-ш-р-ң-з- ә-е-а-ғ- қ-л-й б-р-а- б-л-д-? ---------------------------------------- Кешіріңіз, әуежайға қалай барсам болады? 0
K-ş--iñi-,-äwe-ayğ--q-la- -a---m --lad-? K_________ ä_______ q____ b_____ b______ K-ş-r-ñ-z- ä-e-a-ğ- q-l-y b-r-a- b-l-d-? ---------------------------------------- Keşiriñiz, äwejayğa qalay barsam boladı?
Най-добре вземете метрото. Е--дұр-с-,-ме--оғ---т--ы---. Е_ д______ м______ о________ Е- д-р-с-, м-т-о-а о-ы-ы-ы-. ---------------------------- Ең дұрысы, метроға отырыңыз. 0
Eñ--urı-ı,-m---oğa-ot-rı-ız. E_ d______ m______ o________ E- d-r-s-, m-t-o-a o-ı-ı-ı-. ---------------------------- Eñ durısı, metroğa otırıñız.
Пътувайте просто до последната спирка. Соңғы--ялдама-- ----н бар-а-ыз б--ды. С____ а________ д____ б_______ б_____ С-ң-ы а-л-а-а-а д-й-н б-р-а-ы- б-л-ы- ------------------------------------- Соңғы аялдамаға дейін барсаңыз болды. 0
S-ñğı--ya-da-a-a-de-i---ar-a-ı----ld-. S____ a_________ d____ b_______ b_____ S-ñ-ı a-a-d-m-ğ- d-y-n b-r-a-ı- b-l-ı- -------------------------------------- Soñğı ayaldamağa deyin barsañız boldı.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + казахски (1-100) MP3 казахски (1-100)
Няма намерено видео!

Езикът на животните

Когато искаме да изразим себе си, ние използваме своята реч. Но и животните също имат свой собствен език. И те го използват точно като нас, хората. Така да се каже, те разговарят помежду си, за да обменят информация. По принцип всеки животински вид има определен език. Дори термитите комуникират един с друг. Когато са в опасност, те удрят телата си по земята. Това е техният начин за предупреждение на останалите. Други животински видове свиркат, когато наближат врагове. Пчелите говорят помежду си чрез танци. По този начин те показват на другите пчели къде има нещо за ядене. Китовете издават звуци, които могат да бъдат чути на 5000 километра. Те общуват помежду си чрез специални песни. Слоновете също си подават различни акустични сигнали. Но хората не могат да ги чуят. Повечето животински езици са много сложни. Те се състоят от комбинации от различни сигнали. Използват се акустични, химически и оптични сигнали. Освен това, животните използват и различни жестове. До този момент, хората са научили само езика на домашните любимци. Те знаят кога кучетата са щастливи. И могат да разпознаят, кога котките искат да бъдат оставени на мира. Въпреки това, кучетата и котките говорят твърде различни езици. Много от техните сигнали са напълно противоположни. Дълго време се считаше, че тези две животни просто не се обичат помежду си. Но те просто погрешно се разбират помежду си. Това поражда проблемите между кучетата и котките. Така че дори и животните се бият заради недоразумения ...
Знаете ли, че?
Сръбският е майчин език на около 12 милиона души. По-голямата част от тях живеят в Сърбия и в други страни от Югоизточна Европа. Сръбският принадлежи към южнославянските езици. Той е тясно свързан с хърватския и босненския. Граматиката и речниковият състав са много сходни. Затова общуването между сърби, хървати и босненци е безпроблемно. Сръбската азбука има 30 букви. Всяка буква има еднозначно произношение. При ударението се откриват сравнения с класическите тонални езици. В китайския например с височината на тона на сричките се променя и значението им. Това е подобно и в сръбския. Но тук само височината при изговора на ударената сричка е определяща. Друга характеристика на сръбския е системата на склонения и спрежения. Това означава, че винаги съществува флексия на съществителните, глаголите, прилагателните и местоименията. Който се интересува от граматични структури, трябва да учи сръбски!