Разговорник

bg Осведомяване за пътя   »   de Nach dem Weg fragen

40 [четирийсет]

Осведомяване за пътя

Осведомяване за пътя

40 [vierzig]

Nach dem Weg fragen

Изберете как искате да видите превода:   
български немски Играйте Повече
Извинете! En-sc-u-di-en-S--! E____________ S___ E-t-c-u-d-g-n S-e- ------------------ Entschuldigen Sie! 0
Можете ли да ми помогнете? K--ne- S-e --r he--en? K_____ S__ m__ h______ K-n-e- S-e m-r h-l-e-? ---------------------- Können Sie mir helfen? 0
Къде има тук добър ресторант? Wo--ibt e- h--r e-- --tes -e-t-ur--t? W_ g___ e_ h___ e__ g____ R__________ W- g-b- e- h-e- e-n g-t-s R-s-a-r-n-? ------------------------------------- Wo gibt es hier ein gutes Restaurant? 0
Завийте наляво зад ъгъла. Geh-- S---l-nks -m -ie-Ec--. G____ S__ l____ u_ d__ E____ G-h-n S-e l-n-s u- d-e E-k-. ---------------------------- Gehen Sie links um die Ecke. 0
Вървете след това направо. Ge--n-S-e ---n ei--S--ck -e--d-a-s. G____ S__ d___ e__ S____ g_________ G-h-n S-e d-n- e-n S-ü-k g-r-d-a-s- ----------------------------------- Gehen Sie dann ein Stück geradeaus. 0
После продължете сто метра надясно. Ge-en-S----ann -u--er- M-t-- nach-r----s. G____ S__ d___ h______ M____ n___ r______ G-h-n S-e d-n- h-n-e-t M-t-r n-c- r-c-t-. ----------------------------------------- Gehen Sie dann hundert Meter nach rechts. 0
Можете да вземете и автобус. S-- -önn-n-a-ch --n---s ---m-n. S__ k_____ a___ d__ B__ n______ S-e k-n-e- a-c- d-n B-s n-h-e-. ------------------------------- Sie können auch den Bus nehmen. 0
Можете да вземете и трамвай. S-------e---uc- --- Straß----hn-ne-men. S__ k_____ a___ d__ S__________ n______ S-e k-n-e- a-c- d-e S-r-ß-n-a-n n-h-e-. --------------------------------------- Sie können auch die Straßenbahn nehmen. 0
Можете и да карате след мен. Sie ---n-n -uch e-nf--h-hin-er--ir h-----re-. S__ k_____ a___ e______ h_____ m__ h_________ S-e k-n-e- a-c- e-n-a-h h-n-e- m-r h-r-a-r-n- --------------------------------------------- Sie können auch einfach hinter mir herfahren. 0
Как да стигна до футболния стадион? W-- ---me --h --m -u-ba-l-t----n? W__ k____ i__ z__ F______________ W-e k-m-e i-h z-m F-ß-a-l-t-d-o-? --------------------------------- Wie komme ich zum Fußballstadion? 0
Пресечете моста! Übe----r-- S-e---e Brüc-e! Ü_________ S__ d__ B______ Ü-e-q-e-e- S-e d-e B-ü-k-! -------------------------- Überqueren Sie die Brücke! 0
Карайте през тунела! Fa-r-n S-- --r-h --- --nne-! F_____ S__ d____ d__ T______ F-h-e- S-e d-r-h d-n T-n-e-! ---------------------------- Fahren Sie durch den Tunnel! 0
Карайте до третия светофар. F-hren S---bi---u---ritt-- -m--l. F_____ S__ b__ z__ d______ A_____ F-h-e- S-e b-s z-r d-i-t-n A-p-l- --------------------------------- Fahren Sie bis zur dritten Ampel. 0
След това завийте по първата улица надясно. Bi---n-------n---ie---st- S-ra-e-r-c-t- -b. B_____ S__ d___ d__ e____ S_____ r_____ a__ B-e-e- S-e d-n- d-e e-s-e S-r-ß- r-c-t- a-. ------------------------------------------- Biegen Sie dann die erste Straße rechts ab. 0
После карайте направо през следващото кръстовище. F--r-- -i---ann -e-ad--u---b-- -ie --chste Kr-u---g. F_____ S__ d___ g________ ü___ d__ n______ K________ F-h-e- S-e d-n- g-r-d-a-s ü-e- d-e n-c-s-e K-e-z-n-. ---------------------------------------------------- Fahren Sie dann geradeaus über die nächste Kreuzung. 0
Извинете, как да стигна до летището? E---c--l-ig---,-w-----mme-ich--------g-af--? E______________ w__ k____ i__ z__ F_________ E-t-c-u-d-g-n-, w-e k-m-e i-h z-m F-u-h-f-n- -------------------------------------------- Entschuldigung, wie komme ich zum Flughafen? 0
Най-добре вземете метрото. A- be--e- -eh-e--S-e --e-U--a--. A_ b_____ n_____ S__ d__ U______ A- b-s-e- n-h-e- S-e d-e U-B-h-. -------------------------------- Am besten nehmen Sie die U-Bahn. 0
Пътувайте просто до последната спирка. F--re- --e ei-fa-h --s -------s--tio-. F_____ S__ e______ b__ z__ E__________ F-h-e- S-e e-n-a-h b-s z-r E-d-t-t-o-. -------------------------------------- Fahren Sie einfach bis zur Endstation. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + немски (1-100) MP3 немски (1-100)

Езикът на животните

Когато искаме да изразим себе си, ние използваме своята реч. Но и животните също имат свой собствен език. И те го използват точно като нас, хората. Така да се каже, те разговарят помежду си, за да обменят информация. По принцип всеки животински вид има определен език. Дори термитите комуникират един с друг. Когато са в опасност, те удрят телата си по земята. Това е техният начин за предупреждение на останалите. Други животински видове свиркат, когато наближат врагове. Пчелите говорят помежду си чрез танци. По този начин те показват на другите пчели къде има нещо за ядене. Китовете издават звуци, които могат да бъдат чути на 5000 километра. Те общуват помежду си чрез специални песни. Слоновете също си подават различни акустични сигнали. Но хората не могат да ги чуят. Повечето животински езици са много сложни. Те се състоят от комбинации от различни сигнали. Използват се акустични, химически и оптични сигнали. Освен това, животните използват и различни жестове. До този момент, хората са научили само езика на домашните любимци. Те знаят кога кучетата са щастливи. И могат да разпознаят, кога котките искат да бъдат оставени на мира. Въпреки това, кучетата и котките говорят твърде различни езици. Много от техните сигнали са напълно противоположни. Дълго време се считаше, че тези две животни просто не се обичат помежду си. Но те просто погрешно се разбират помежду си. Това поражда проблемите между кучетата и котките. Така че дори и животните се бият заради недоразумения ...
Знаете ли, че?
Сръбският е майчин език на около 12 милиона души. По-голямата част от тях живеят в Сърбия и в други страни от Югоизточна Европа. Сръбският принадлежи към южнославянските езици. Той е тясно свързан с хърватския и босненския. Граматиката и речниковият състав са много сходни. Затова общуването между сърби, хървати и босненци е безпроблемно. Сръбската азбука има 30 букви. Всяка буква има еднозначно произношение. При ударението се откриват сравнения с класическите тонални езици. В китайския например с височината на тона на сричките се променя и значението им. Това е подобно и в сръбския. Но тук само височината при изговора на ударената сричка е определяща. Друга характеристика на сръбския е системата на склонения и спрежения. Това означава, че винаги съществува флексия на съществителните, глаголите, прилагателните и местоименията. Който се интересува от граматични структури, трябва да учи сръбски!