Разговорник

bg Пазаруване   »   pl Zakupy

54 [петдесет и четири]

Пазаруване

Пазаруване

54 [pięćdziesiąt cztery]

Zakupy

Изберете как искате да видите превода:   
български полски Играйте Повече
Бих искал / искала да купя подарък. C-cia---m-- C-c------m--u--- ----e-t. C________ / C_________ k____ p_______ C-c-a-b-m / C-c-a-a-y- k-p-ć p-e-e-t- ------------------------------------- Chciałbym / Chciałabym kupić prezent. 0
Но не нещо прекалено скъпо. Al- -i- z------i. A__ n__ z_ d_____ A-e n-e z- d-o-i- ----------------- Ale nie za drogi. 0
Може би дамска чанта? Mo----o----ę? M___ t_______ M-ż- t-r-b-ę- ------------- Może torebkę? 0
Какъв цвят желаете? W j---m----b-- kol----? W j____ m_ b__ k_______ W j-k-m m- b-ć k-l-r-e- ----------------------- W jakim ma być kolorze? 0
Черен, кафяв или бял? W-czar-ym----ązo----c---b---ym? W c_______ b_______ c__ b______ W c-a-n-m- b-ą-o-y- c-y b-a-y-? ------------------------------- W czarnym, brązowym czy białym? 0
Голяма или малка? D-ż- --y -a-a? D___ c__ m____ D-ż- c-y m-ł-? -------------- Duża czy mała? 0
Може ли да видя тази? C---m--- ob-jr-eć t-? C__ m___ o_______ t__ C-y m-g- o-e-r-e- t-? --------------------- Czy mogę obejrzeć tę? 0
От кожа ли е? C-- --a j-st -e -----? C__ o__ j___ z_ s_____ C-y o-a j-s- z- s-ó-y- ---------------------- Czy ona jest ze skóry? 0
Или от изкуствена материя? Czy-mo-- j----- two--ywa sz------g-? C__ m___ j___ z t_______ s__________ C-y m-ż- j-s- z t-o-z-w- s-t-c-n-g-? ------------------------------------ Czy może jest z tworzywa sztucznego? 0
От кожа естествено. O---w--cie-z--sk---. O_________ z_ s_____ O-z-w-ś-i- z- s-ó-y- -------------------- Oczywiście ze skóry. 0
Това е особено добро качество. Je-- b-r-zo-d-br-j --k-ś-i. J___ b_____ d_____ j_______ J-s- b-r-z- d-b-e- j-k-ś-i- --------------------------- Jest bardzo dobrej jakości. 0
Чантата действително е на много изгодна цена. I--- -or-bka j-s--nap-a-dę-niedrog-. I t_ t______ j___ n_______ n________ I t- t-r-b-a j-s- n-p-a-d- n-e-r-g-. ------------------------------------ I ta torebka jest naprawdę niedroga. 0
Харесва ми. Ta m- się --dob-. T_ m_ s__ p______ T- m- s-ę p-d-b-. ----------------- Ta mi się podoba. 0
Ще я взема. Wezmę--ą. W____ j__ W-z-ę j-. --------- Wezmę ją. 0
Може ли евентуално да я подменя? C-- m--na ją ewen-ualn----y--e-ić? C__ m____ j_ e__________ w________ C-y m-ż-a j- e-e-t-a-n-e w-m-e-i-? ---------------------------------- Czy można ją ewentualnie wymienić? 0
Разбира се. Ocz--iśc--. O__________ O-z-w-ś-i-. ----------- Oczywiście. 0
Ние ще я опаковаме като подарък. Za---u-emy--ą-n- -----n-. Z_________ j_ n_ p_______ Z-p-k-j-m- j- n- p-e-e-t- ------------------------- Zapakujemy ją na prezent. 0
Касата е там отсреща. K-s- --s--nap-zeci--o. K___ j___ n___________ K-s- j-s- n-p-z-c-w-o- ---------------------- Kasa jest naprzeciwko. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + полски (1-100) MP3 полски (1-100)

Кой кого разбира?

Има около 7 милиарда души в света. Всички те говорят на даден език. Но за съжаление, той не винаги е един и същ. Така че, за да разговаряме с други народи, трябва да учим езици. Това често е много трудоемко. Но има езици, които са много сходни. Говорещите ги се разбират един друг, без да са усвоили чуждия език. Това явление се нарича взаимна разбираемост. В която се различават два варианта. Първият вариант е устната взаимна разбираемост. При нея носителите на двата езика се разбират помежду си, когато говорят. Те не разбират писмената форма на другия език, обаче. Това е така, защото езиците имат различни писмени форми. Примери за това са езиците хинди и урду. Писмената взаимна разбираемост е вторият вариант. В този случай езикът на другия се разбира в писмената му форма. Но носителите на езиците не се разбират помежду си, когато разговарят един с друг. Причината за това е, че те имат много различно произношение. Немският и холандският са примери за това. Най-близкородствените езици съдържат и двата варианта. Което означава, че те са взаимно разбираеми както в устна, така и в писмена форма. Примери за това са руски и украински или тайски и лаоски. Но има също и асиметрична форма на взаимна разбираемост. Такъв е случаят, когато носителите на двата езика имат различни нива на разбиране един спрямо друг. Португалците разбират испанците по-добре, отколкото испанците разбират португалците. Австрийците също разбират германците по-добре, отколкото обратното. В тези примери, произношението или диалекта се явяват пречка. Така че, който наистина иска да води добри разговори трябва да научи нещоново...