Разговорник

bg Осведомяване за пътя   »   am አቅጣጫዎችን መጠየቅ

40 [четирийсет]

Осведомяване за пътя

Осведомяване за пътя

40 [አርባ]

40 [āriba]

አቅጣጫዎችን መጠየቅ

[āk’it’ach’a met’eyek’i]

Изберете как искате да видите превода:   
български амхарски Играйте Повече
Извинете! ይ-ር--ን！ ይ______ ይ-ር-ዎ-！ ------- ይቅርታዎን！ 0
y--’iri-awo--！ y_____________ y-k-i-i-a-o-i- -------------- yik’iritawoni！
Можете ли да ми помогнете? ሊረ-------? ሊ___ ይ____ ሊ-ዱ- ይ-ላ-? ---------- ሊረዱኝ ይችላሉ? 0
lī-ed-n-i y---i-a--? l________ y_________ l-r-d-n-i y-c-i-a-u- -------------------- līredunyi yichilalu?
Къде има тук добър ресторант? እ------- የት ጥ--ምግብ -ት አለ? እ__ አ___ የ_ ጥ_ ም__ ቤ_ አ__ እ-ህ አ-ባ- የ- ጥ- ም-ብ ቤ- አ-? ------------------------- እዚህ አካባቢ የት ጥሩ ምግብ ቤት አለ? 0
izī-i-ākab-bī-ye-i-t---- -i---i-b--i --e? i____ ā______ y___ t____ m_____ b___ ā___ i-ī-i ā-a-a-ī y-t- t-i-u m-g-b- b-t- ā-e- ----------------------------------------- izīhi ākababī yeti t’iru migibi bēti āle?
Завийте наляво зад ъгъла. ጠ-ዙ ላ- -- -ራ-ይ-ጠፉ። ጠ__ ላ_ ወ_ ግ_ ይ____ ጠ-ዙ ላ- ወ- ግ- ይ-ጠ-። ------------------ ጠርዙ ላይ ወደ ግራ ይታጠፉ። 0
t-e-iz- -a-i -ed--g-r--y--------. t______ l___ w___ g___ y_________ t-e-i-u l-y- w-d- g-r- y-t-t-e-u- --------------------------------- t’erizu layi wede gira yitat’efu.
Вървете след това направо. ከዛ--- ብ-ው ትንሽ ይ--። ከ_ ቀ_ ብ__ ት__ ይ___ ከ- ቀ- ብ-ው ት-ሽ ይ-ዱ- ------------------ ከዛ ቀጥ ብለው ትንሽ ይሂዱ። 0
k-za k---’--b-------i---h- -i--du. k___ k_____ b_____ t______ y______ k-z- k-e-’- b-l-w- t-n-s-i y-h-d-. ---------------------------------- keza k’et’i bilewi tinishi yihīdu.
После продължете сто метра надясно. ከዛ ----- መ--ሜ-ር -ሂ-። ከ_ ወ_ ቀ_ መ_ ሜ__ ይ___ ከ- ወ- ቀ- መ- ሜ-ር ይ-ዱ- -------------------- ከዛ ወደ ቀኝ መቶ ሜትር ይሂዱ። 0
k--a --de-k-e-y-----o-m-tir----h-d-. k___ w___ k_____ m___ m_____ y______ k-z- w-d- k-e-y- m-t- m-t-r- y-h-d-. ------------------------------------ keza wede k’enyi meto mētiri yihīdu.
Можете да вземете и автобус. አው--ስ- መያ- ይ-ላ-። አ_____ መ__ ይ____ አ-ቶ-ስ- መ-ዝ ይ-ላ-። ---------------- አውቶቢስም መያዝ ይችላሉ። 0
ā-it-bī---i m--az- -i--il-l-. ā__________ m_____ y_________ ā-i-o-ī-i-i m-y-z- y-c-i-a-u- ----------------------------- āwitobīsimi meyazi yichilalu.
Можете да вземете и трамвай. የጎዳ-ም-ባ-ር-መያ----ላ-። የ____ ባ__ መ__ ይ____ የ-ዳ-ም ባ-ር መ-ዝ ይ-ላ-። ------------------- የጎዳናም ባቡር መያዝ ይችላሉ። 0
ye-od-n----bab--- -e-azi -ich-lalu. y_________ b_____ m_____ y_________ y-g-d-n-m- b-b-r- m-y-z- y-c-i-a-u- ----------------------------------- yegodanami baburi meyazi yichilalu.
Можете и да карате след мен. በመኪናዎ---ኔን----ሉኝ--ች-ሉ። በ_____ እ__ ሊ____ ይ____ በ-ኪ-ዎ- እ-ን ሊ-ተ-ኝ ይ-ላ-። ---------------------- በመኪናዎት እኔን ሊከተሉኝ ይችላሉ። 0
beme--nawo-i in--- --k-te-unyi yi---la--. b___________ i____ l__________ y_________ b-m-k-n-w-t- i-ē-i l-k-t-l-n-i y-c-i-a-u- ----------------------------------------- bemekīnawoti inēni līketelunyi yichilalu.
Как да стигна до футболния стадион? ወደ--ስ--ዳ (--ታዲየ-)------መ-ረስ --ላ--? ወ_ ካ_ ሜ_ (_______ እ___ መ___ እ_____ ወ- ካ- ሜ- (-ስ-ዲ-ም- እ-ዴ- መ-ረ- እ-ላ-ው- ---------------------------------- ወደ ካስ ሜዳ (እስታዲየም) እንዴት መድረስ እችላለው? 0
w--- k--- ---a (i-it-dīyemi- ---dēti---d-r--i --hilale--? w___ k___ m___ (____________ i______ m_______ i__________ w-d- k-s- m-d- (-s-t-d-y-m-) i-i-ē-i m-d-r-s- i-h-l-l-w-? --------------------------------------------------------- wede kasi mēda (isitadīyemi) inidēti mediresi ichilalewi?
Пресечете моста! ድ-ድ---ያ--ጡ ድ____ ያ___ ድ-ድ-ን ያ-ር- ---------- ድልድዩን ያቃርጡ 0
d---di-un---a---ri-’u d_________ y_________ d-l-d-y-n- y-k-a-i-’- --------------------- dilidiyuni yak’arit’u
Карайте през тунела! በመ--ኪያው --ጥ ይንዱ። በ______ ው__ ይ___ በ-ሻ-ኪ-ው ው-ጥ ይ-ዱ- ---------------- በመሻለኪያው ውስጥ ይንዱ። 0
b-mesha--kī-aw- wi-it-i-yinidu. b______________ w______ y______ b-m-s-a-e-ī-a-i w-s-t-i y-n-d-. ------------------------------- bemeshalekīyawi wisit’i yinidu.
Карайте до третия светофар. ሶ----ን-----ክ መ--------ያገኙ ይ--/ይ--። ሶ_____ የ____ መ___ እ______ ይ_______ ሶ-ተ-ው- የ-ራ-ክ መ-ራ- እ-ከ-ያ-ኙ ይ-ዱ-ይ-ዱ- ---------------------------------- ሶስተኛውን የትራፊክ መብራት እስከሚያገኙ ይንዱ/ይሂዱ። 0
s---te--awi-- ---ira-ī-i me-ira----sikem-y-g-nyu -in-d-/yi---u. s____________ y_________ m_______ i_____________ y_____________ s-s-t-n-a-i-i y-t-r-f-k- m-b-r-t- i-i-e-ī-a-e-y- y-n-d-/-i-ī-u- --------------------------------------------------------------- sositenyawini yetirafīki mebirati isikemīyagenyu yinidu/yihīdu.
След това завийте по първата улица надясно. ከዛ-በ-- -ኝ ----ኘው -----ያው--ን-- ----። ከ_ በ__ ቀ_ ወ_____ የ______ መ___ ይ____ ከ- በ-ተ ቀ- ወ-ሚ-ኘ- የ-ጀ-ሪ-ው መ-ገ- ይ-ጠ-። ----------------------------------- ከዛ በስተ ቀኝ ወደሚገኘው የመጀመሪያው መንገድ ይታጠፉ። 0
k-za--esite k-e-yi-w---m-geny--i-y---je-e--yaw--men---di-y---t-efu. k___ b_____ k_____ w____________ y_____________ m_______ y_________ k-z- b-s-t- k-e-y- w-d-m-g-n-e-i y-m-j-m-r-y-w- m-n-g-d- y-t-t-e-u- ------------------------------------------------------------------- keza besite k’enyi wedemīgenyewi yemejemerīyawi menigedi yitat’efu.
После карайте направо през следващото кръстовище. ከዛ----ብ-ው-እ---መ-ቀ-ኛ---ስ---ዱ። ከ_ ቀ_ ብ__ እ__ መ____ ድ__ ይ___ ከ- ቀ- ብ-ው እ-ክ መ-ቀ-ኛ ድ-ስ ይ-ዱ- ---------------------------- ከዛ ቀጥ ብለው እስክ መስቀለኛ ድረስ ይንዱ። 0
keza-k’e----b----i is------sik--------d-re---yi--du. k___ k_____ b_____ i____ m___________ d_____ y______ k-z- k-e-’- b-l-w- i-i-i m-s-k-e-e-y- d-r-s- y-n-d-. ---------------------------------------------------- keza k’et’i bilewi isiki mesik’elenya diresi yinidu.
Извинете, как да стигна до летището? ይ--ታ! ወ----ር --ፊያ--ንዴት-መድ-ስ እ--ለ-? ይ____ ወ_ አ__ ማ___ እ___ መ___ እ_____ ይ-ር-! ወ- አ-ር ማ-ፊ- እ-ዴ- መ-ረ- እ-ላ-ው- ---------------------------------- ይቅርታ! ወደ አየር ማረፊያ እንዴት መድረስ እችላለው? 0
yi---r--a- -ede-āy-r- --r--īya i--dē-i--edi--s- ichila----? y_________ w___ ā____ m_______ i______ m_______ i__________ y-k-i-i-a- w-d- ā-e-i m-r-f-y- i-i-ē-i m-d-r-s- i-h-l-l-w-? ----------------------------------------------------------- yik’irita! wede āyeri marefīya inidēti mediresi ichilalewi?
Най-добре вземете метрото. የ--- ባቡ- ------ሩ-ነ-። የ___ ባ__ ቢ___ ጥ_ ነ__ የ-ድ- ባ-ር ቢ-ቀ- ጥ- ነ-። -------------------- የምድር ባቡር ቢጠቀሙ ጥሩ ነው። 0
y--i--r-----ur- -īt-e--emu-t--r----wi. y_______ b_____ b_________ t____ n____ y-m-d-r- b-b-r- b-t-e-’-m- t-i-u n-w-. -------------------------------------- yemidiri baburi bīt’ek’emu t’iru newi.
Пътувайте просто до последната спирка. በቀ----ጨ----ር-- -- ይ-ረ-። በ___ መ___ ፌ___ ላ_ ይ____ በ-ላ- መ-ረ- ፌ-ማ- ላ- ይ-ረ-። ----------------------- በቀላሉ መጨረሻ ፌርማታ ላይ ይውረዱ። 0
b-k’el-lu-m--h’--es----ērim-t---a-i-y------u. b________ m__________ f_______ l___ y________ b-k-e-a-u m-c-’-r-s-a f-r-m-t- l-y- y-w-r-d-. --------------------------------------------- bek’elalu mech’eresha fērimata layi yiwiredu.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + амхарски (1-100) MP3 амхарски (1-100)
Няма намерено видео!

Езикът на животните

Когато искаме да изразим себе си, ние използваме своята реч. Но и животните също имат свой собствен език. И те го използват точно като нас, хората. Така да се каже, те разговарят помежду си, за да обменят информация. По принцип всеки животински вид има определен език. Дори термитите комуникират един с друг. Когато са в опасност, те удрят телата си по земята. Това е техният начин за предупреждение на останалите. Други животински видове свиркат, когато наближат врагове. Пчелите говорят помежду си чрез танци. По този начин те показват на другите пчели къде има нещо за ядене. Китовете издават звуци, които могат да бъдат чути на 5000 километра. Те общуват помежду си чрез специални песни. Слоновете също си подават различни акустични сигнали. Но хората не могат да ги чуят. Повечето животински езици са много сложни. Те се състоят от комбинации от различни сигнали. Използват се акустични, химически и оптични сигнали. Освен това, животните използват и различни жестове. До този момент, хората са научили само езика на домашните любимци. Те знаят кога кучетата са щастливи. И могат да разпознаят, кога котките искат да бъдат оставени на мира. Въпреки това, кучетата и котките говорят твърде различни езици. Много от техните сигнали са напълно противоположни. Дълго време се считаше, че тези две животни просто не се обичат помежду си. Но те просто погрешно се разбират помежду си. Това поражда проблемите между кучетата и котките. Така че дори и животните се бият заради недоразумения ...
Знаете ли, че?
Сръбският е майчин език на около 12 милиона души. По-голямата част от тях живеят в Сърбия и в други страни от Югоизточна Европа. Сръбският принадлежи към южнославянските езици. Той е тясно свързан с хърватския и босненския. Граматиката и речниковият състав са много сходни. Затова общуването между сърби, хървати и босненци е безпроблемно. Сръбската азбука има 30 букви. Всяка буква има еднозначно произношение. При ударението се откриват сравнения с класическите тонални езици. В китайския например с височината на тона на сричките се променя и значението им. Това е подобно и в сръбския. Но тук само височината при изговора на ударената сричка е определяща. Друга характеристика на сръбския е системата на склонения и спрежения. Това означава, че винаги съществува флексия на съществителните, глаголите, прилагателните и местоименията. Който се интересува от граматични структури, трябва да учи сръбски!