Разговорник

bg мога / разрешено ми е / бива   »   pl móc coś / wolno (mieć pozwolenie)

73 [седемдесет и три]

мога / разрешено ми е / бива

мога / разрешено ми е / бива

73 [siedemdziesiąt trzy]

móc coś / wolno (mieć pozwolenie)

Изберете как искате да видите превода:   
български полски Играйте Повече
Можеш ли вече да караш кола? W---o -i --ż je--z-ć----oc-od--? W____ c_ j__ j______ s__________ W-l-o c- j-ż j-ź-z-ć s-m-c-o-e-? -------------------------------- Wolno ci już jeździć samochodem? 0
Можеш ли вече да пиеш алкохол? W-l---ci-już--ić a--ohol? W____ c_ j__ p__ a_______ W-l-o c- j-ż p-ć a-k-h-l- ------------------------- Wolno ci już pić alkohol? 0
Можеш ли вече да пътуваш сам / сама в чужбина? W-ln--ci już -a---u-/-sa--- ---ha--za-gra-ic-? W____ c_ j__ s_____ / s____ j_____ z_ g_______ W-l-o c- j-ż s-m-m- / s-m-j j-c-a- z- g-a-i-ę- ---------------------------------------------- Wolno ci już samemu / samej jechać za granicę? 0
мога / разрешено ми е / бива m-ż----w-----(m-eć p-z-o---i-) m_____ w____ (____ p__________ m-ż-a- w-l-o (-i-ć p-z-o-e-i-) ------------------------------ można, wolno (mieć pozwolenie) 0
Може ли да пушим тук? W-ln----m -u ---ić? W____ n__ t_ p_____ W-l-o n-m t- p-l-ć- ------------------- Wolno nam tu palić? 0
Може ли да се пуши тук? Woln---u palić? W____ t_ p_____ W-l-o t- p-l-ć- --------------- Wolno tu palić? 0
Може ли да се плаща с кредитна карта? (C--)----na-pła-ić -a-----re-yto--? / --l-- -ł-cić -art--k-ed----ą? (____ M____ p_____ k____ k_________ / W____ p_____ k____ k_________ (-z-) M-ż-a p-a-i- k-r-ą k-e-y-o-ą- / W-l-o p-a-i- k-r-ą k-e-y-o-ą- ------------------------------------------------------------------- (Czy) Można płacić kartą kredytową? / Wolno płacić kartą kredytową? 0
Може ли да се плаща с чек? (-zy)--o--a-za-ł-c-ć c----em? - Wo-n---ła-i--cz--ie-? (____ M____ z_______ c_______ / W____ p_____ c_______ (-z-) M-ż-a z-p-a-i- c-e-i-m- / W-l-o p-a-i- c-e-i-m- ----------------------------------------------------- (Czy) Można zapłacić czekiem? / Wolno płacić czekiem? 0
Може ли да се плаща само в брой? (-z---M---a -ł-cić t-l-o---t-w--? /-Wolno -łac-ć t--ko--ot----? (____ M____ p_____ t____ g_______ / W____ p_____ t____ g_______ (-z-) M-ż-a p-a-i- t-l-o g-t-w-ą- / W-l-o p-a-i- t-l-o g-t-w-ą- --------------------------------------------------------------- (Czy) Można płacić tylko gotówką? / Wolno płacić tylko gotówką? 0
Може ли да се обадя по телефона? (C--- -og- za-z-oni-? (____ M___ z_________ (-z-) M-g- z-d-w-n-ć- --------------------- (Czy) Mogę zadzwonić? 0
Може ли да попитам нещо? (--y)-Mogę---coś-zap-ta-? (____ M___ o c__ z_______ (-z-) M-g- o c-ś z-p-t-ć- ------------------------- (Czy) Mogę o coś zapytać? 0
Може ли да кажа нещо? (-z---M-g---o- ---ie-zi-ć? (____ M___ c__ p__________ (-z-) M-g- c-ś p-w-e-z-e-? -------------------------- (Czy) Mogę coś powiedzieć? 0
Той не може да спи в парка. O- -ie---ż---p-ć - par--. O_ n__ m___ s___ w p_____ O- n-e m-ż- s-a- w p-r-u- ------------------------- On nie może spać w parku. 0
Той не може да спи в колата. On-ni--m-ż---p-ć-w --moc--dzi-. O_ n__ m___ s___ w s___________ O- n-e m-ż- s-a- w s-m-c-o-z-e- ------------------------------- On nie może spać w samochodzie. 0
Той не може да спи на гарата. On -----oż- s-----a --or--. O_ n__ m___ s___ n_ d______ O- n-e m-ż- s-a- n- d-o-c-. --------------------------- On nie może spać na dworcu. 0
Може ли да седнем? (C-y- Możemy us-ąś-? (____ M_____ u______ (-z-) M-ż-m- u-i-ś-? -------------------- (Czy) Możemy usiąść? 0
Може ли менюто? (-zy) ---e-y--o---ć -a-t- -a-? (____ M_____ d_____ k____ d___ (-z-) M-ż-m- d-s-a- k-r-ę d-ń- ------------------------------ (Czy) Możemy dostać kartę dań? 0
Може ли да платим поотделно? (-z-)--ożemy---płacić-oso--o? (____ M_____ z_______ o______ (-z-) M-ż-m- z-p-a-i- o-o-n-? ----------------------------- (Czy) Możemy zapłacić osobno? 0

Как мозъкът научава нови думи

Когато учим непознати думи, мозъкът ни запаметява ново съдържание. Заучаването става само чрез постоянно повтаряне. Колко добре нашият мозък запаметява думите зависи от множество фактори. Но най-важното е редовно да преговаряме научената лексика. Само думите, които използваме или пишем често се запаметяват. Може да се каже, че тези думи се архивират като изображения. Този принцип на обучение също важи и при маймуните. Маймуните могат да се научат да "четат" думи, ако ги виждат достатъчно често. Въпреки, че не разбират думите, те ги разпознават по тяхната форма. За да говорим свободно даден език, ние се нуждаем от много думи. Затова речниковият ни запас трябва да бъде добре организиран. Защото паметта ни функционира като архив. За да намери думата бързо, тя трябва да знае къде да търси. Затова е по-добре думите да се учат в определен контекст. Тогава мозъкът ни винаги ще бъде в състояние да отвори правилния "файл". Но дори и това, което сме научили добре може да бъде забравено. В този случай, информацията се премества от активната в пасивната памет. Чрез забравянето ние се освобождаваме от ненужните знания. По този начин мозъкът ни прави място за нови и по-важни неща. Следователно е важно да активираме своите знания регулярно. Но информацията, която е в пасивната памет не се губи завинаги. Когато видим една забравена дума, ние си я припомняме отново. Вторият път научаваме по-бързо вече наученото. Човек, който иска да разшири речника си също трябва да разшири своите хобита. Защото всеки от нас има определени интереси. Ето защо, ние обикновено сме заети с едни и същи неща. Но езикът се състои от много различни семантични полета. Човек, който се интересува от политика понякога също трябва да чете и спортните вестници!