Една немска поговорка гласи: Една картина казва повече от хиляда думи.
Това означава, че образите често се разбират по-бързо, отколкото речта.
Картините могат също да предават добре и емоциите.
Поради това, рекламата използва много образи.
Образите функционират по различен начин от речта.
Те ни показват няколко неща едновременно и в тяхната съвкупност.
Това означава, че цялостното изображение има определен ефект.
При речта са необходими значително повече думи.
Но образите и речта вървят заедно.
Имаме нужда от реч, за да опишем даден образ.
По същия начин, много текстове най-напред се разбират чрез образи.
Връзката между образите и речта все още се проучва от лингвистите.
Тя също така повдига въпроса дали образите сами по себе си са език.
Ако нещо е просто филмирано, ние можем да гледаме образите.
Но посланието на филма не е конкретно.
Ако изображението е предназначено да функционира като реч, то трябва да бъде конкретно.
Колкото по-малко съдържание показва, толкова по-ясно е неговото послание.
Пиктограмите са добър пример за това.
Пиктограмите са прости и ясни картинни символи.
Те заменят словесният език, и като такива са форма на визуалната комуникация.
Всеки знае пиктограмата за "Пушенето забранено", например.
Тя показва цигара с линия през нея.
Изображенията стават все по- важни и поради глобализацията.
Но и езика на образите се изучава.
Той не е разбираем в световен мащаб, въпреки че мнозина мислят така.
Защото нашата култура влияе върху нашето разбиране на изображенията.
Това, което виждаме в тях, зависи от много различни фактори.
Така че някои хора не виждат цигари, а само тъмни линии.
Знаете ли, че?
Турският принадлежи към семейството на тюркските езици, които са около 40.
Най-тясно свързан е с азербайджанския език.
Той е майчин или втори език на повече от 80 милиона души.
Те живеят предимно в Турция и на Балканите.
Емигранти са пренесли турския в Европа, Америка и Австралия.
Турският също е повлиян от други езици.
В речниковия състав се откриват думи от арабски и френски.
Особеност на турския език са много различни диалекти.
Истанбулският диалект се счита за основата на днешния книжовен език.
В граматиката се различават общо шест падежа.
Характерна за турския език е и аглутиниращата структура.
Това означава, че граматичните форми се изразяват чрез наставки.
Окончанията могат да са много на брой, като последователността им е определена.
Този принцип отличава турския от индоевропейските езици.