Разговорник

bg В града   »   kn ಪಟ್ಟಣದಲ್ಲಿ

25 [двайсет и пет]

В града

В града

೨೫ [ಇಪ್ಪತ್ತೈದು]

25 [Ippattaidu]

ಪಟ್ಟಣದಲ್ಲಿ

paṭṭaṇadalli

Изберете как искате да видите превода:   
български каннада Играйте Повече
Бих искал / искала да отида на гарата. ನಾನ---ೈ-್-ೆ ನ-ಲ-ದ--ಕ್ಕೆ ಹ-ಗಬೇ-ು. ನಾ_ ರೈ__ ನಿ_____ ಹೋ____ ನ-ನ- ರ-ಲ-ವ- ನ-ಲ-ದ-ಣ-್-ೆ ಹ-ಗ-ೇ-ು- -------------------------------- ನಾನು ರೈಲ್ವೆ ನಿಲ್ದಾಣಕ್ಕೆ ಹೋಗಬೇಕು. 0
nānu --ilve n-ldā-ak-e-hō----k-. n___ r_____ n_________ h________ n-n- r-i-v- n-l-ā-a-k- h-g-b-k-. -------------------------------- nānu railve nildāṇakke hōgabēku.
Бих искал / искала да отида на летището. ನ-ನ- -ಿಮ-----ಲ-ದಾ-ಕ್-- ಹೋ-----. ನಾ_ ವಿ__ ನಿ_____ ಹೋ____ ನ-ನ- ವ-ಮ-ನ ನ-ಲ-ದ-ಣ-್-ೆ ಹ-ಗ-ೇ-ು- ------------------------------- ನಾನು ವಿಮಾನ ನಿಲ್ದಾಣಕ್ಕೆ ಹೋಗಬೇಕು. 0
N--u v---na ---dāṇ-kke --gabē-u. N___ v_____ n_________ h________ N-n- v-m-n- n-l-ā-a-k- h-g-b-k-. -------------------------------- Nānu vimāna nildāṇakke hōgabēku.
Бих искал / искала да отида в центъра на града. ನ-ನ- ನಗರ-ಕ--ದ್-ಕ-ಕೆ---ಗ-ೇಕು. ನಾ_ ನ__ ಕೇಂ____ ಹೋ____ ನ-ನ- ನ-ರ ಕ-ಂ-್-ಕ-ಕ- ಹ-ಗ-ೇ-ು- ---------------------------- ನಾನು ನಗರ ಕೇಂದ್ರಕ್ಕೆ ಹೋಗಬೇಕು. 0
N-----a-a-a --n-ra-ke -ō---ē--. N___ n_____ k________ h________ N-n- n-g-r- k-n-r-k-e h-g-b-k-. ------------------------------- Nānu nagara kēndrakke hōgabēku.
Как да стигна до гарата? ನಾ-ು ರ-ಲ್----------ವನ್ನು---ಗೆ-ತಲ-ಪ-ಹುದು? ನಾ_ ರೈ__ ನಿ______ ಹೇ_ ತ______ ನ-ನ- ರ-ಲ-ವ- ನ-ಲ-ದ-ಣ-ನ-ನ- ಹ-ಗ- ತ-ು-ಬ-ು-ು- ---------------------------------------- ನಾನು ರೈಲ್ವೆ ನಿಲ್ದಾಣವನ್ನು ಹೇಗೆ ತಲುಪಬಹುದು? 0
Nā-- -a-lve -i--āṇav-n---h--- -alup-b----u? N___ r_____ n___________ h___ t____________ N-n- r-i-v- n-l-ā-a-a-n- h-g- t-l-p-b-h-d-? ------------------------------------------- Nānu railve nildāṇavannu hēge talupabahudu?
Как да стигна до летището? ನಾ---ವಿಮ-ನ--ಿ---ಾ--ನ್ನ---ೇ-ೆ -ಲುಪಬಹ-ದು? ನಾ_ ವಿ__ ನಿ______ ಹೇ_ ತ______ ನ-ನ- ವ-ಮ-ನ ನ-ಲ-ದ-ಣ-ನ-ನ- ಹ-ಗ- ತ-ು-ಬ-ು-ು- --------------------------------------- ನಾನು ವಿಮಾನ ನಿಲ್ದಾಣವನ್ನು ಹೇಗೆ ತಲುಪಬಹುದು? 0
Nān--v--āna-n-ldāṇav--nu --ge --lupaba--d-? N___ v_____ n___________ h___ t____________ N-n- v-m-n- n-l-ā-a-a-n- h-g- t-l-p-b-h-d-? ------------------------------------------- Nānu vimāna nildāṇavannu hēge talupabahudu?
Как да стигна до центъра на града? ನ-ನ----- ಕ-ಂ---ವನ್-ು--ೇ-ೆ -ಲುಪಬಹುದ-? ನಾ_ ನ__ ಕೇಂ_____ ಹೇ_ ತ______ ನ-ನ- ನ-ರ ಕ-ಂ-್-ವ-್-ು ಹ-ಗ- ತ-ು-ಬ-ು-ು- ------------------------------------ ನಾನು ನಗರ ಕೇಂದ್ರವನ್ನು ಹೇಗೆ ತಲುಪಬಹುದು? 0
Nā-u---g----kē--r--a-n- -ēge-ta-u-ab-hud-? N___ n_____ k__________ h___ t____________ N-n- n-g-r- k-n-r-v-n-u h-g- t-l-p-b-h-d-? ------------------------------------------ Nānu nagara kēndravannu hēge talupabahudu?
Трябва ми такси. ನನಗ- ಒ-ದು--್ಯಾ-್ಸಿ-ಬ-ಕ-. ನ__ ಒಂ_ ಟ್___ ಬೇ__ ನ-ಗ- ಒ-ದ- ಟ-ಯ-ಕ-ಸ- ಬ-ಕ-. ------------------------ ನನಗೆ ಒಂದು ಟ್ಯಾಕ್ಸಿ ಬೇಕು. 0
Na--ge-ond------si bē--. N_____ o___ ṭ_____ b____ N-n-g- o-d- ṭ-ā-s- b-k-. ------------------------ Nanage ondu ṭyāksi bēku.
Трябва ми карта на града. ನನ-----ರ--ಒ-ದು--ಕ್-- ಬ-ಕು. ನ__ ನ___ ಒಂ_ ನ__ ಬೇ__ ನ-ಗ- ನ-ರ- ಒ-ದ- ನ-್-ೆ ಬ-ಕ-. -------------------------- ನನಗೆ ನಗರದ ಒಂದು ನಕ್ಷೆ ಬೇಕು. 0
Na--g- na--ra-a --du-----e b---. N_____ n_______ o___ n____ b____ N-n-g- n-g-r-d- o-d- n-k-e b-k-. -------------------------------- Nanage nagarada ondu nakṣe bēku.
Трябва ми хотел. ನನಗ---ಂದು--ಸತಿಗೃ- -ಹ----್--ಬ-ಕು. ನ__ ಒಂ_ ವ____ (____ ಬೇ__ ನ-ಗ- ಒ-ದ- ವ-ತ-ಗ-ಹ (-ೋ-ೆ-್- ಬ-ಕ-. -------------------------------- ನನಗೆ ಒಂದು ವಸತಿಗೃಹ (ಹೋಟೆಲ್) ಬೇಕು. 0
N----e-o--u -as--ig-̥-----ō-------ku. N_____ o___ v_________ (______ b____ N-n-g- o-d- v-s-t-g-̥-a (-ō-e-) b-k-. ------------------------------------- Nanage ondu vasatigr̥ha (hōṭel) bēku.
Бих искал / искала да наема кола. ನಾ----ಂದು -ಾರ್-ಅ--ನು-ಬ--ಿಗೆಗೆ-ತೆಗೆ------ಳ--ಕ-. ನಾ_ ಒಂ_ ಕಾ_ ಅ__ ಬಾ___ ತೆ________ ನ-ನ- ಒ-ದ- ಕ-ರ- ಅ-್-ು ಬ-ಡ-ಗ-ಗ- ತ-ಗ-ದ-ಕ-ಳ-ಳ-ೇ-ು- ---------------------------------------------- ನಾನು ಒಂದು ಕಾರ್ ಅನ್ನು ಬಾಡಿಗೆಗೆ ತೆಗೆದುಕೊಳ್ಳಬೇಕು. 0
N-n----du kār --n------ge-e-t----uk-ḷḷabē--. N___ o___ k__ a___ b_______ t_______________ N-n- o-d- k-r a-n- b-ḍ-g-g- t-g-d-k-ḷ-a-ē-u- -------------------------------------------- Nānu ondu kār annu bāḍigege tegedukoḷḷabēku.
Ето кредитната ми карта. ಇದ-----ನ ------ಟ---ಾ--ಡ್. ಇ_ ನ__ ಕ್___ ಕಾ___ ಇ-ು ನ-್- ಕ-ರ-ಡ-ಟ- ಕ-ರ-ಡ-. ------------------------- ಇದು ನನ್ನ ಕ್ರೆಡಿಟ್ ಕಾರ್ಡ್. 0
Idu -an-a kreḍiṭ-k---. I__ n____ k_____ k____ I-u n-n-a k-e-i- k-r-. ---------------------- Idu nanna kreḍiṭ kārḍ.
Ето шофьорската ми книжка. ಇ-- -ನ್ನ -----ಚಾ-ನಾ----ಾ--ಗ- . ಇ_ ನ__ ವಾ__ ಚಾ__ ಪ____ . ಇ-ು ನ-್- ವ-ಹ- ಚ-ಲ-ಾ ಪ-ವ-ನ-ಗ- . ------------------------------ ಇದು ನನ್ನ ವಾಹನ ಚಾಲನಾ ಪರವಾನಿಗೆ . 0
Idu-n--na---h-n--c-l--ā--ar---ni-e. I__ n____ v_____ c_____ p__________ I-u n-n-a v-h-n- c-l-n- p-r-v-n-g-. ----------------------------------- Idu nanna vāhana cālanā paravānige.
Какво може да се види в града? ಈ ನ-ರ-ಲ್-ಿ ನ---ೇ---ಾ---ಿಶೇ-ಗ-ು -ನ--ೆ? ಈ ನ_____ ನೋ_____ ವಿ____ ಏ___ ಈ ನ-ರ-ಲ-ಲ- ನ-ಡ-ೇ-ೇ-ಾ- ವ-ಶ-ಷ-ಳ- ಏ-ಿ-ೆ- ------------------------------------- ಈ ನಗರದಲ್ಲಿ ನೋಡಲೇಬೇಕಾದ ವಿಶೇಷಗಳು ಏನಿವೆ? 0
Ī---g-ra----------lē---ā-a-v-ś-ṣ-ga-u--n-v-? Ī n__________ n___________ v_________ ē_____ Ī n-g-r-d-l-i n-ḍ-l-b-k-d- v-ś-ṣ-g-ḷ- ē-i-e- -------------------------------------------- Ī nagaradalli nōḍalēbēkāda viśēṣagaḷu ēnive?
Идете в стария град. ನೀವ- -ಳ-ಯ--ಗರಕ್-- (ಪಟ--ಣಕ-ಕೆ)-ಹ-ಗ-. ನೀ_ ಹ__ ನ____ (_______ ಹೋ__ ನ-ವ- ಹ-ೆ- ನ-ರ-್-ೆ (-ಟ-ಟ-ಕ-ಕ-) ಹ-ಗ-. ----------------------------------- ನೀವು ಹಳೆಯ ನಗರಕ್ಕೆ (ಪಟ್ಟಣಕ್ಕೆ) ಹೋಗಿ. 0
N--u-ha-e-a-n-gar--ke---a--a-a--e) -ōg-. N___ h_____ n________ (___________ h____ N-v- h-ḷ-y- n-g-r-k-e (-a-ṭ-ṇ-k-e- h-g-. ---------------------------------------- Nīvu haḷeya nagarakke (paṭṭaṇakke) hōgi.
Направете обиколка на града. ನ--ು ನಗರ --ರ-----ಣೆ-ಮ-ಡ-. ನೀ_ ನ__ ಪ್_____ ಮಾ__ ನ-ವ- ನ-ರ ಪ-ರ-ಕ-ಷ-ಣ- ಮ-ಡ-. ------------------------- ನೀವು ನಗರ ಪ್ರದಕ್ಷಿಣೆ ಮಾಡಿ. 0
Nīvu -ag--a-pr--a-ṣ--- m---. N___ n_____ p_________ m____ N-v- n-g-r- p-a-a-ṣ-ṇ- m-ḍ-. ---------------------------- Nīvu nagara pradakṣiṇe māḍi.
Идете на пристанището. ನೀವು--ಂದರ-ಗೆ ಹೋ--. ನೀ_ ಬಂ___ ಹೋ__ ನ-ವ- ಬ-ದ-ಿ-ೆ ಹ-ಗ-. ------------------ ನೀವು ಬಂದರಿಗೆ ಹೋಗಿ. 0
Nī-u-ba-da--ge ----. N___ b________ h____ N-v- b-n-a-i-e h-g-. -------------------- Nīvu bandarige hōgi.
Направете обиколка на пристанището. ನ--- ಬ-ದ--- ಪ-ರದ-್ಷ-----ಾ-ಿ. ನೀ_ ಬಂ___ ಪ್_____ ಮಾ__ ನ-ವ- ಬ-ದ-ಿ- ಪ-ರ-ಕ-ಷ-ಣ- ಮ-ಡ-. ---------------------------- ನೀವು ಬಂದರಿನ ಪ್ರದಕ್ಷಿಣೆ ಮಾಡಿ. 0
Nī---b--d-ri-a-p---ak-----m--i. N___ b________ p_________ m____ N-v- b-n-a-i-a p-a-a-ṣ-ṇ- m-ḍ-. ------------------------------- Nīvu bandarina pradakṣiṇe māḍi.
Какви други забележителности има ? ಇವು--ನ್ನ----ಟ--ು -ೇರ- ಯ-- ಪ್-ೇಕ್-ಣ-ಯ-ಸ್ಥಳ-ಳಿವ-? ಇ_____ ಬಿ__ ಬೇ_ ಯಾ_ ಪ್_____ ಸ್______ ಇ-ು-ಳ-್-ು ಬ-ಟ-ಟ- ಬ-ರ- ಯ-ವ ಪ-ರ-ಕ-ಷ-ೀ- ಸ-ಥ-ಗ-ಿ-ೆ- ----------------------------------------------- ಇವುಗಳನ್ನು ಬಿಟ್ಟು ಬೇರೆ ಯಾವ ಪ್ರೇಕ್ಷಣೀಯ ಸ್ಥಳಗಳಿವೆ? 0
I-ugaḷ-n-- b-ṭṭ- bēr--yā-- p-----ṇī--------aga-i-e? I_________ b____ b___ y___ p_________ s____________ I-u-a-a-n- b-ṭ-u b-r- y-v- p-ē-ṣ-ṇ-y- s-h-ḷ-g-ḷ-v-? --------------------------------------------------- Ivugaḷannu biṭṭu bēre yāva prēkṣaṇīya sthaḷagaḷive?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + каннада (1-100) MP3 каннада (1-100)

Славянските езици

Славянските езици са родни езици на 300 милиона души. Славянските езици спадат към Индо-европейските езици. Има около 20 славянски езика. Най-известният сред тях е руският. Повече от 150 милиона души говорят руски като роден език. След това идват полският и украинският, всеки от които се говори от 50 милиона души. В езикознанието славянските езици са разделени в различни групи. Има Западнославянски, Източнославянски и Южнославянски езици. Западнославянски езици са полски, чешки и словашки. Руски, украински и беларуски са Източнославянски езици. Южнославянските езици са сръбски, хърватски и български. Освен тези, има и много други славянски езици. Но те се говорят от сравнително малко хора. Славянските езици принадлежат към общ пра-език. Отделните езици са произлезли от него сравнително късно. Следователно те са по-млади от германските и романските езици. По-голямата част от лексиката на славянските езици е сходна. Това е така, защото те са се отделили един от друг в сравнително късен етап. От научна гледна точка, славянските езици са консервативни. Което значи, че те все още съдържат множество стари конструкции. Другите Индоевропейски езици са загубили тези стари форми. Това прави Славянските езици много интересни за изследване. Чрез проучването им могат да се направят изводи за по-ранни езици. По този начин, изследователите се надяват да проследят обратно пътя към Индоевропейските езици. Славянски езици се характеризират с малък брой гласни. Освен това, има много звуци, които не се срещат в други езици. Най-вече западноевропейците често имат проблеми с произношението. Но не се притеснявайте - всичко ще бъде наред! На полски: Wszystko będzie dobrze!
Знаете ли, че?
Хърватски е южнославянски език. Той е много тясно свързан със сръбския, босненския и черногорския. Говорещите тези езици безпроблемно могат да общуват помежду си. Затова много езиковеди смятат, че хърватският не е самостоятелен език. Те го разглеждат като една от многото разновидности на сърбохърватския. Около 7 милиона души по света говорят хърватски. Езикът се пише с латински букви. Заедно с някои специални знаци хърватската азбука има 30 букви. Правописът се основава строго на произношението на думите. Това важи и за думи, които са приети от други езици. Хърватският език има мелодично ударение. Това означава, че определяща е височината на изговора на сричките. Граматиката има седем падежа и не винаги е лесна. Заслужава си да се изучава хърватски език. Хърватия наистина е прекрасна страна за почивка!